Преди дни светът отбеляза 75-годишнината от Холокоста. Със заповед от 20 януари 1942 г. Адолф Хитлер нарежда депортацията на 11 милиона евреи. В  Европа от 2000 г. с решение на международната конференция за Холокоста в Стокхолм 27 януари е международният ден в памет на жертвите от Холокоста. През 2006 г. е обявен за международен ден с резолюция 60/7 на Общото събрание на ООН. 

Бруно Шулц (1892-1942) е полски евреин от Дрогобич, Австро-Унгария. Живота си прекарва в своя роден град, който за половин век минава от австро-унгарски в полски, а накрая - в съветски ръце. Днес пък е в Украйна, Лвовска област.

Бруно Шулц израства в семейство, ориентирано към полската култура. Говори и пише на полски, но чрез майка си Хенриета получава досег и с немския език и култура. През 1910-а записва архитектура в Техническия университет в Лемберг (дн. Лвов), но прекъсва четири години по-късно заради влошеното здравословно състояние на баща си, собственото си разклатено здраве и избухването на Първата световна война.

Отписан от австроунгарската армия, преживява военните години в санаториуми, а един по-дълъг период и във Виена, където посещава курсове в Академията по изкуствата. След войната се връща в Дрогобич, сам усвоява живопис и графика, а през 1920-1922 г. създава цикъла графики Xięga Bałwochwalcza ("Книга на идолопоклонничеството"). Поддържа контакт с художника, философ и писател Станислав Игнаци Виткевич ("Виткаци"), той го свързва и с философката Дебора Фогел, с която води кореспонденция.

Работи като учител по рисуване. През 1934 г. със застъпничеството на полската поетеса Зофия Налковска е публикуван първият му сборник с разкази Sklepy Cynamonowe ("Канелените магазини"). Това му донася слава из цяла Полша. През 1936 г. отново варшавското издателство Rój издава и втория му сборник с разкази Sanatorium pod Klepsydrą ("Санаториум Клепсидра").

През 1941 г. Шулц се заселва в еврейското гето. До Втората световна война евреите в Дрогобич наброяват 15 000, около 40% от населението на града. Непосредствено след германското нахлуване украински отряди с подкрепата на части от Вермахта извършват тридневен погром, убити са над 300 души от еврейски произход. В края на март 1942 г. 2000 от местните евреи са изпратени в концентрационния лагер "Белжец", в Югоизточна Полша. В началото на август същата година над 600 евреи са избити по улиците на Дрогобич от украински паравоенни формирования и СС. През октомври 2000 души са наблъскани в гетото, други 3300 са изпратени пак в "Белжец". Продължават и всекидневните екзекуции и т.н.

Бруно Шулц е взет под опеката от хауптшарфюрера от СС Феликс Ландау. (Биографията на австрийския есесовец, член на айнзацгрупа, е достатъчно мрачна. Участва в масовите убийства на евреи в Галиция, но остава в историята с дневника си, единствено по рода си свидетелство за деянията на един нацистки военнопрестъпник, в който детайлно са документирани всекидневните жестокости и практики на Холокоста. След войната попада в американския лагер Camp Marcus W. Orr в Австрия, откъдето успява да избяга през 1947 г. Живее известно време под фалшива самоличност, през 1962 г. съд в Щутгарт го осъжда на доживотен затвор. Десетина години по-късно е помилван.)

Есесовецът "закриля" евреина Шулц, понеже се възползва от неговите художнически умения. Шулц е заставен да изрисува с фрески от германски приказки детската стая на вила, която Ландау си присвоява. На 19 ноември 1942 г., малко преди замисленото бягство от гетото, Шулц е застрелян на улицата от колегата на Ландау в СС Карл Гюнтер. Така Гюнтер искал да отмъсти на Ландау, който пък от своя страна застрелял по-рано "неговия евреин", личния му зъболекар по име Льове. Според някои източници сетне Гюнтер казал на Ландау: "Ти уби моя евреин - аз пък твоя!"

Някой беше рекъл някъде, че няма ничий евреин, всеки евреин принадлежи някому.

Има, разбира се, и по-различни истории. Като тази на капитана от Вермахта Вилхелм "Вилм" Хозенфелд (1895-1952). Днес никой нямаше да го знае, ако не беше автобиографията на полския пианист и композитор Владислав Шпилман, екранизирана от Роман Полански през 2002 г. ("Пианистът"). Капитан Хозенфелд е човекът, който открива през последната военна зима полуумрелия от глад Шпилман в пуста сграда във Варшава и го снабдява с храна и дрехи. По сходен начин спасява живота на общо 30 полски граждани, сред тях и немалко евреи.

През ноември 2008 г. мемориалният център "Яд Вашем" посмъртно го обявява за "праведник на света".

Трагично е обаче как съдбата му се отблагодарява за благодеянията. През януари 1945-а Хозенфелд попада в съветски плен. Тъй като руснаците подозират, че е работил в разузнавателна част, го подлагат на жестоки разпити в следствен арест в Минск, за да изтръгнат от него секретни сведения. След 6 месеца мъчения и изолатор той е жив труп; получава инсулт. Това не го спасява от присъда: през 1950 г. е осъден на 25 години принудителен труд, каторга. Умира на 13 август 1952 г. на 57 години в лагер за военнопленници в Сталинград.

Да ви звучи познато?

Ами да, същото сполетява и Раул Валенберг, "Шведския Шиндлер". Същият Валенберг, за когото се смята, че е спасил най-малко 100 000 евреи от Унгария.

Затова е повече от цинично, нещо повече - гнусно е, когато днешните управници в Русия се кичат с фалшивите лаври на "праведници", "спасители", "освободители". Още по-малко на евреи. Холокостът, апропо, продължава в сталинската империя дълго след 9 май 1945 г.

И това трябва да се помни. И Шулц, и Ландау. И Шпилман, и Хозенфелд. И най-вече Валенберг (неговото е подвиг, автентичен и колосален). Забравата е най-коварният убиец.

*Драгомир Иванов е международен журналист и публицист. Клуб Z публикува текста с разрешение от автора.