В Москва официално изразяват съжаление за задаващия се край на забраната на ядрени ракети с малък и среден обсег – 500 и 5500 км. Руснаците обаче отдавна гледат на ядреното споразумение със САЩ като на историческа реликва и са подготвени за нейния край.

Това пише Маркус Акерет в своя кореспонденция от Москва за швейцарския всекидневник “Нойе Цюрхер Цайтунт”.

До последно Русия направи всичко възможно, за да прехвърли единствено на САЩ вината по задаващото се разваляне на Договора за забрана на ядрените ракети със среден и малък обсег. Набързо външното и вътрешното министерство поканиха военни аташета и журналисти, за да покажат пред света, че Русия не е накърнила договора чрез създаването на своите ядрени бойни глави 9М729 (по натовските стандарти SSC-8). Това обаче никого не успя да убеди.

Пример за унижение

През изминалите дни външният министър Серегй Лавров и заместникът му Сергей Рябков отново се оплакаха от липса на готовност за диалог от страна на американците, от дадения от тях ултиматум и закъснели конкретни упреци.

За мнозина наблюдатели това бяха само крокодилски сълзи. Всъщност Русия не е искала да рухне темелът на контрола върху въоръжаването, нито по принципни съображения да е на позорния стълб заради неприемливата политика на ултиматуми. И руски наблюдатели първоначално се надяваха, че заканите на Америка могат да се интерпретират като покана за осъвременяване на договора. Но да се говори, че на договора Москва е гледала сериозно, както сега това се тъврди от високите етажи на властта и от някои анализатори в областта на сигурността, не е убедително.

По повод намерението на САЩ да излязат от договора,  външнополитическият публицист Владимир Фролов наскоро написа, че относно споразумението Русия е действала по създаването на условия за неговата естествена смърт. Той дори окачестви поведението на американците като успех за президента Путин, тъй като по този начин Русия ще се освободи от това досадно споразумение. Дори и договорът да е бил от полза за “равновесие при сплашването” между двете ядрени сили. Той обаче се смяташе за пример на унижение на Съветския съюз в края на студената война. Поради тази причина и Путин се изказа пренебрежително за договора.

Заканата на САЩ да излязат от договора в никакъв случай не дойде изненадващо, както руснаците се опитват да го представят. От началото на 2000-те години по време на разговори със САЩ този договор винаги е играл роля.

Както пише и външнополитическият експерт Андрей Кортунов, още от 2013 г. със САЩ са се водили интензивни разговори относно съвместните обвинения. Обявеното още през 2001 г. разваляне на Договора за противоракетна отбрана и вероятното безразличие на САЩ по отношение на ядреното споразумение окрилиха Русия да вземе мерки, конструирайки нови оръжия, за да може бързо да реагира в случай на слагане край на договорените ограничения.

Цели в Европа

Според Фролов точно с тази цел са били конструирани ядрената бойна глава 9М729 (или SSС-8), както и балистичната ракета RS-26 “Рубеж”, модернизирана съветска ракета със среден обсег от тип SS-20. Работата по последната обаче е била замразена.

Според руски източници почти нищо не е известно относно ядрената бойна глава 9М729. Военни експерти са на мнение, че става дума за модифицирана версия на базираната на вода ядрена бойна глава «Калибър».

Най-вероятно руските интереси са насочени в две посоки. От една страна и в Москва нараства безпокойството от въоръжаването с ракети със среден обсег на Китай, както и на регионалните сили Иран, Пакистан и Израел. От друга – Русия съзира заплаха за стратегическата си стабилност посредством американските противоракетни системи. От тази гледна точка е оправдано завишеното внимание относно цели в Европа.

Русия е наясно и с разрушителната сила, която при излизането от договора ще се стовари върху трансатлантическите отношения.