Article_top

С какво президентът Румен Радев се различава от Слави Трифонов? И двамата са гневни лица от екрана с маска на разсърдени млади мъже, повече разсърдени, отколкото млади. И първият, и вторият застават пред нас в близък план и втренчени в аутокю сричат неща, написани от други хора, наричани сценаристи или съветници. За сценариите и съветите и двамата си имат по един Иво. Темата и на единия, и на другия е „Няма такава държава“. Корупцията е повсеместна, законът се гази, демокрацията се руши. И двамата са предсказуеми и банални. И единият, и другият са вечно на ръба на създаването на политически проект, но всичко започва и свършва с въпроса ще го създадат ли или да. И първият, и вторият подкрепят една от двете големи политически сили в страната, но се правят, че не е така. И много им се иска да могат да се намесят директно в политическия мач, но не смеят да изоставят предимството на шоуто да се надсмива и на президентството да не отговаря за нищо.

От цялата тази работа излиза, че все пак президентството има някакво правомощие и то е да бъде балансьор на Слави Трифонов. Така е вече две години. Преди около четири месеца (през септември при посещение в Шумен)  президентът Радев каза, че предсрочните избори няма да решат никакъв проблем, тоест излишни са. Сега казва, че въпросът за предсрочните избори не е дали, а кога. Какво се случи през тези четири месеца, което обърна мнението на президента по един от най-важните въпроси на 180 градуса? Да речеш, че станаха неща, които много рязко и категорично влошиха положението – не, няма такова нещо, управляващите си управляват с все същото самочувствие, а електоратът ги понася с все същото безразличие. Междувременно Народното събрание упълномощи правителството да преговаря със САЩ за покупката на самолети Ф-16. Това за теб и мен не означава нищо, на нас ни е все тая какви самолети ще бъдат купени. Но не и за президента. Това за него е тема от най-висша чувствителност. Пак през тези последни има-няма четири месеца разликата между ГЕРБ и БСП по оня въпрос „за кого бихте гласували, ако изборите бяха днес“, започна да се стопява съвсем и дори има подозрение, че БСП в някои социологически проучвания надделява. И последно, появи се казусът „Елена Йончева“, който раздели политиците и обществото със страшната сила на древногръцка трагедия. И внезапно предсрочните избори, които бяха безсмислени, станаха толкова смислени, че не е важно дали да ги проведем, а кога.

Речта на президента Румен Радев по повод двегодишнината от началото на мандата му бе като всяка друга негова реч. И от поредната стана ясно, че президентът все още не е успял да разбере на какво има и на какво няма право. Изявлението му, че ще подкрепи нова политическа сила, която би работила за модернизацията на страната е толкова банално, че изгуби смисъла си и никой не се сеща да го попита как всъщност би подкрепил някоя политическа сила – с кое свое правомощие? Със симпатия в частен кръг, с есемес, с новогодишна картичка? Да не говорим какви могат да са последствията от изръсването, че сделката за самолетите Ф-16 е корупционна, с което Радев директно обвини САЩ, че корумпират българската държава. Дори сценаристите на Слави Трифонов са по-прецизни в писането на словата на своя шоумен от съветниците в президентството.

Някой излъга президента Радев в началото на мандата му, че работата му е да бъде опозиция на властта и до този момент не си призна за лъжата. Като дисциплиниран човек Румен Радев продължава да играе тази роля със забележително старание. В така наречения си отчет за двете години той отново стисна зъби и не процеди и една добра дума за управлението, но затова пък не пропусна нито една лоша дума. А можеше да употреби авторитета, който му дава поста, за нещо далеч по-важно и полезно. Това, което му приличаше на президента в този момент, бе да върне дебата между партиите върху основната тема на предстоящото основно събитие – европейските избори през месец май. Но и това е тема табу за президента Радев, в своите речи той е обръщал най-малко внимание на европейската тема, да не говорим, че я е подминавал с такава решителност, сякаш цяла България може да е в Европейския съюз, но президентът си позволява лукса да не е. Човекът, от когото се очакваше да се държи европейски и надпартийно, всъщност се държи надевропейски и партийно.

За какво си говорят партиите в навечерието на изборите за европейски парламент? За корупция. За интриги, свързани с това кой ще води листата. За добрите „наши“ и лошите „ваши“. За „на ваш удар – наш удар“. До този момент нито една партия не е говорила сериозно за позициите, които ще защитава в бъдещия европейски парламент. А предстоящият европейски парламент ще е по всичко личи по-различен – в него много по-остро ще бъдат представени двете тенденции: повече Европейски съюз или повече национална държава. Какви ще са позиции на българските партии в този неизбежен дебат? Как БСП, която открито се конфронтира с европейските социалисти по важни въпроси, ще работи с колегите си? Как ще се държат партньорите на ГЕРБ в бъдещия европейски парламент – повече като патриоти или повече като националисти? Не е ли повече загрижен президентът Румен Радев за това, че българските политически партии не обсъждат тези въпроси в навечерието на европейските избори, отколкото от подробността дали осем самолета ще бъдат Ф-16 или Грипен? Само че как президентът да каже на партиите, че европейските избори не са репетиция за българските, като самият той гледа на тях като на репетиция? Как да им напомни техните задължения, като самият той не е наясно със своите?

Президентската ни институция не е орисана с щастлива съдба. Предишният президент казваше понякога много верни неща, но с такава комична безпомощност и толкова лековата театралност, че никой не ги възприемаше сериозно. Сега президентът Радев казва неподходящи неща, но с така свирепа сериозност, че хората си мислят, че тъкмо това е работата на президента. Не, не е това. Работата му не е да е опозиция на ГЕРБ и да се бори с Цветан Цветанов. Работата му е да говори на партиите, на всички партии, от името на народа. Не да е на един тепих с другите мъже от политиката, а встрани и над тях, откъдето нещата се виждат по-вярно и по-далече. Шоуто на Слави Трифонов е поне безвредно.

"Редута"

 

С какво президентът Румен Радев се различава от Слави Трифонов? И двамата са гневни лица от екрана с маска на разсърдени млади мъже, повече разсърдени, отколкото млади. И първият, и вторият застават пред нас в близък план и втренчени в аутокю сричат неща, написани от други хора, наричани сценаристи или съветници. За сценариите и съветите и двамата си имат по един Иво. Темата и на единия, и на другия е „Няма такава държава“. Корупцията е повсеместна, законът се гази, демокрацията се руши. И двамата са предсказуеми и банални. И единият, и другият са вечно на ръба на създаването на политически проект, но всичко започва и свършва с въпроса ще го създадат ли или да. И първият, и вторият подкрепят една от двете големи политически сили в страната, но се правят, че не е така. И много им се иска да могат да се намесят директно в политическия мач, но не смеят да изоставят предимството на шоуто да се надсмива и на президентството да не отговаря за нищо.

От цялата тази работа излиза, че все пак президентството има някакво правомощие и то е да бъде балансьор на Слави Трифонов. Така е вече две години. Преди около четири месеца (през септември при посещение в Шумен)  президентът Радев каза, че предсрочните избори няма да решат никакъв проблем, тоест излишни са. Сега казва, че въпросът за предсрочните избори не е дали, а кога. Какво се случи през тези четири месеца, което обърна мнението на президента по един от най-важните въпроси на 180 градуса? Да речеш, че станаха неща, които много рязко и категорично влошиха положението – не, няма такова нещо, управляващите си управляват с все същото самочувствие, а електоратът ги понася с все същото безразличие. Междувременно Народното събрание упълномощи правителството да преговаря със САЩ за покупката на самолети Ф-16. Това за теб и мен не означава нищо, на нас ни е все тая какви самолети ще бъдат купени. Но не и за президента. Това за него е тема от най-висша чувствителност. Пак през тези последни има-няма четири месеца разликата между ГЕРБ и БСП по оня въпрос „за кого бихте гласували, ако изборите бяха днес“, започна да се стопява съвсем и дори има подозрение, че БСП в някои социологически проучвания надделява. И последно, появи се казусът „Елена Йончева“, който раздели политиците и обществото със страшната сила на древногръцка трагедия. И внезапно предсрочните избори, които бяха безсмислени, станаха толкова смислени, че не е важно дали да ги проведем, а кога.

Речта на президента Румен Радев по повод двегодишнината от началото на мандата му бе като всяка друга негова реч. И от поредната стана ясно, че президентът все още не е успял да разбере на какво има и на какво няма право. Изявлението му, че ще подкрепи нова политическа сила, която би работила за модернизацията на страната е толкова банално, че изгуби смисъла си и никой не се сеща да го попита как всъщност би подкрепил някоя политическа сила – с кое свое правомощие? Със симпатия в частен кръг, с есемес, с новогодишна картичка? Да не говорим какви могат да са последствията от изръсването, че сделката за самолетите Ф-16 е корупционна, с което Радев директно обвини САЩ, че корумпират българската държава. Дори сценаристите на Слави Трифонов са по-прецизни в писането на словата на своя шоумен от съветниците в президентството.

Някой излъга президента Радев в началото на мандата му, че работата му е да бъде опозиция на властта и до този момент не си призна за лъжата. Като дисциплиниран човек Румен Радев продължава да играе тази роля със забележително старание. В така наречения си отчет за двете години той отново стисна зъби и не процеди и една добра дума за управлението, но затова пък не пропусна нито една лоша дума. А можеше да употреби авторитета, който му дава поста, за нещо далеч по-важно и полезно. Това, което му приличаше на президента в този момент, бе да върне дебата между партиите върху основната тема на предстоящото основно събитие – европейските избори през месец май. Но и това е тема табу за президента Радев, в своите речи той е обръщал най-малко внимание на европейската тема, да не говорим, че я е подминавал с такава решителност, сякаш цяла България може да е в Европейския съюз, но президентът си позволява лукса да не е. Човекът, от когото се очакваше да се държи европейски и надпартийно, всъщност се държи надевропейски и партийно.

За какво си говорят партиите в навечерието на изборите за европейски парламент? За корупция. За интриги, свързани с това кой ще води листата. За добрите „наши“ и лошите „ваши“. За „на ваш удар – наш удар“. До този момент нито една партия не е говорила сериозно за позициите, които ще защитава в бъдещия европейски парламент. А предстоящият европейски парламент ще е по всичко личи по-различен – в него много по-остро ще бъдат представени двете тенденции: повече Европейски съюз или повече национална държава. Какви ще са позиции на българските партии в този неизбежен дебат? Как БСП, която открито се конфронтира с европейските социалисти по важни въпроси, ще работи с колегите си? Как ще се държат партньорите на ГЕРБ в бъдещия европейски парламент – повече като патриоти или повече като националисти? Не е ли повече загрижен президентът Румен Радев за това, че българските политически партии не обсъждат тези въпроси в навечерието на европейските избори, отколкото от подробността дали осем самолета ще бъдат Ф-16 или Грипен? Само че как президентът да каже на партиите, че европейските избори не са репетиция за българските, като самият той гледа на тях като на репетиция? Как да им напомни техните задължения, като самият той не е наясно със своите?

Президентската ни институция не е орисана с щастлива съдба. Предишният президент казваше понякога много верни неща, но с такава комична безпомощност и толкова лековата театралност, че никой не ги възприемаше сериозно. Сега президентът Радев казва неподходящи неща, но с така свирепа сериозност, че хората си мислят, че тъкмо това е работата на президента. Не, не е това. Работата му не е да е опозиция на ГЕРБ и да се бори с Цветан Цветанов. Работата му е да говори на партиите, на всички партии, от името на народа. Не да е на един тепих с другите мъже от политиката, а встрани и над тях, откъдето нещата се виждат по-вярно и по-далече. Шоуто на Слави Трифонов е поне безвредно.

"Редута"

Коментари

godo1952's picture
godo1952
godo1952

Калин

И на децата в целодневните детски градини стана ясно, че този човек така и не му стана ясно какво трябва да прави като президент.
Той напълно се сля с БКП/БСП, превърна се в част от опозицията и напълно избледня като президентска фигура.

Досега

червеният президент РРадев не е пропуснал нито една терористична дата, партизанско сборище или червено мероприятие без да го поздрави лично, с поздравителен адрес или телеграма!
Посочете ми как на 1.02. почете жертвите на комунизма?
Kinka Minka's picture
Kinka Minka
КуроРивера

.

Изпусналият газ първи въздухар на Републиката е посредствен имитатор на който партийно-отчетния плам в поднесените папири не може да маскира риториката на фатмак вещевак броящ МЕНЕО партенки в склада.
А, че учиндолския селяк бил безвреден в битието си на сеещ простотия шоумен е потресающо заключение.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой ще понесе отговорността за НАПлийкс?