Последователният евроскептицизъм на БСП отнема от електоралната подкрепа на левицата за изборите през май.

Повишаване на възнагражденията в публичната сфера неизбежно водят до вероятно само временни, но все пак реални политически позитиви за ГЕРБ.

"Демократична България" показва много плавна, но устойчива тенденция към увеличаваща се подкрепа.

Скритият дневен ред на Брюксел ще бъде масата за билярд, на която топките ще бъдат Истанбулската конвенция и страхът от различните, имиграцията, загубата на суверенитет.

От настоящата перспектива избори 2 в 1 през есента изглеждат вероятен сценарий.

Това са само някои от тезите, които развива Добромир Живков в интервю за "Клуб Z". Той е социолог и управител на агенция "Маркет Линкс".

Г-н Живков, през ноември м.г. агенция „Маркет Линкс“ даде разлика между ГЕРБ и БСП 27,7% срещу 24,9%. В последното ви проучване разликата е още по-голяма – 29,9% срещу 21,4% в полза на ГЕРБ. Откъде се трупа този актив у управляващата партия?

Първото, което трябва да бъде пояснено тук, е, че данните през ноември представят нагласите за гласуване на избори за Народно събрание, докато от началото на годината вече отчитаме и нагласите за предстоящите избори за ЕП, които и резултати публикувахме в края на януари. Това са два различни избора със съответните различни кампании и най-вече различна степен на мобилизация на партийните електорати.

Разликата между двете водещи политически сили се дължи не толкова на ясно изразена политическа активност на ГЕРБ, колкото на политиката, която води БСП. Нека на първо място отчетем последователността в евроскептицизма, който изразява БСП по редица въпроси, откакто г-жа Нинова пое ръководството на партията. През миналата година станахме свидетели на много силна и остра кампания срещу Истанбулската конвенция, чийто общ фон беше използван за откровени манипулации от множество и различни субекти най-вече вляво от политическия център.

Видяхме и ценностния разрив между БСП и европейските леви, който също е част от тази политическа линия. В такъв контекст е огромно предизвикателство да успееш да мобилизираш електората си да участва в предстоящите избори през май. Тук не виждам много варианти за позитивни послания в предизборната кампания, които българските социалисти биха могли да отправят към симпатизантите си.

Говорейки за ГЕРБ и въпреки относително ниската степен на доверие, с която се ползва премиерът, всяка по-явна и продължителна негова публична изява успява да сплоти партийния електорат. Смятам, че такъв ефект имаше именно след националната работна среща на ГЕРБ през януари.

Изследването ви отчита и много високи нива на песимизъм в развитието на страната. А в същото време управляващата партия получава висока оценка. На какво се дължи това?

Факт е, че има натрупано социално напрежение и то е значително по-високо от отчетеното през януари 2018 г. Това напрежение обаче не можа да намери своето масово изражение в края на миналата година. Протестите, на които станахме свидетели, не притежаваха особен заряд. Не можем да кажем, че управлението получава висока оценка, дори напротив. Доверие в правителството имат по-малко от 30% от гражданите, като още не е достигната критичната точка на гражданското недоволство.

А нека не забравяме и мерките на управляващите за повишаване на възнагражденията в публичната сфера, които неизбежно водят до вероятно само временни, но все пак реални политически позитиви за ГЕРБ.

Коалиционните партньори на ГЕРБ – "Обединени патриоти", също получават по-високо одобрение в сравнение с последното ви проучване от ноември м.г. При положение че непрекъснато са в центъра на политическите скандали от последните месеци, а лидерите им са в процес на раздяла, на какво се дължи този позитив в оценката на гражданите?

Общественото мнение е силно реактивно и е такова особено по отношение на теми, свързани с конфликти на етническа основа. Като основна причина за по-добрите стойности на подкрепа за ОП, чиято коалиция иначе е видимо нестабилна, можем да посочим събитията във Войводиново, умело използвани за политически пиар от вицепремиера.

Предвид пазарната ниша на евроскептицизма и умерения национализъм в България "патриотите" показват потенциал за място в бъдещия ЕП. 

Какво се случва около "Демократична България", за да получи 5,1% одобрение, което е потенциал за спечелване на мандат в предстоящите евроизбори?

Тази извънпарламентарна коалиция показва много плавна, но устойчива тенденция към увеличаваща се подкрепа. Тук трябва да бъде отчетено успоредното развитие на няколко процеса. От една страна, „Демократична България“ се бори да направи разпознаваем своя бранд в тази част от политическия спектър, в която през последните години се нароиха нови субекти. Традиционните десни избиратели са по-скоро предпазливи, но започват да припознават коалицията като изразител на техните интереси.

От друга, коалицията постига висока степен на мобилизация на симпатизантите си чрез отчетливо опозиционно говорене и силно проевропейска позиция, а такъв профил липсва в политическото ни пространство. В контекста на намаляващо доверие към настоящата формула на управление и мнозинство на българите, подкрепящи членството ни в ЕС, тези усилия започват да дават резултат.

Какво виждате вие около заявката на президента Румен Радев, че е готов да подкрепи нова партия, която работи за модернизацията на страната?

Говорейки за опозиция, това е големият опозиционен център в настоящия момент. Президентът поддържа високи нива на одобрение най-вече поради това, че до голяма степен ясно и разбираемо артикулира обществените проблеми по начин, по който ги вижда голяма част от българските граждани. Трябва да добавим, че го прави значително по-успешно от БСП и г-жа Нинова, които буквално остават на втора опозиционна линия.

Досега щетите за БСП от тази конфигурация бяха повече в комуникационен аспект, докато след по-отчетливата заявка на г-н Радев за подкрепа за нова партия вече може да се очаква известно разфокусиране на електората на БСП на предстоящите избори за ЕП.

Каква кампания за евровота предвиждате? 

По-скоро негативна и компроматна. БСП вероятно ще заложи на патриотичен и умерено евроскептичен тон със социален привкус, но много повече ще води битка на вътрешнополитическия фронт. Това е единственият полезен ход за мобилизация. Не вярвам ГЕРБ да предложат нещо по-различно от предишни избори. Партията ще се върне към основите на собствената си европейска идентичност, която не е безвъпросна. Компромати очаквам и от ГЕРБ в посока БСП, но това ще бъде по-скоро вид защитна тактика.

ДПС ще продължи да гради публичен образ на европейска либерална партия, което ще бъде повече имиджова заявка на национално ниво, отколкото реален мобилизационен механизъм за твърдото ядро на партията. "Воля" изглежда е поела по пътя към изхода от българския политически живот, но изборите за ЕП по-скоро няма да обозначат тази крайна точка.

Каква е опасността от разпространението на социални страхове около евровота и какви могат да бъдат те?

Очаквам това да бъде компилация от най-доброто, което видяхме през последните две години. Скритият дневен ред на Брюксел ще бъде масата за билярд, на която топките ще бъдат Истанбулската конвенция и страхът от различните, имиграцията, загубата на суверенитет, особено при енергийните проекти и тук - двойните стандарти на европейската бюрокрация и силните в Европа. Разбира се, обща криза и полуразпадането на Съюза също ще бъдат сред внушаваните страхове.

Важно е коя или кои биха били политическите сили, ако изобщо има такива, които биха могли да придвижат дебатите до наистина важните за ЕС теми. Дали пътят води към по-голяма интеграция или към отслабване на общностните връзки? Какъв е отговорът на популизма и национализма, които очевидно водят до влошаване качеството на европейската демокрация? Каква е геополитическата роля на Европа и какви трябва да бъдат стратегическите цели на Съюза в ситуация на динамична геополитическа обстановка и разклатени партньорства?

Къде е ЕС в технологичното бъдеще, което се случва всекидневно около нас и което поставя множество икономически, но и етични въпроси.

Каква е вероятността евровотът да предреши мандата на правителството? Какви са вашите очаквания?

Изборите за Европейски парламент неизбежно ще бъдат разглеждани като междинен резултат, който евентуално ще подскаже съдбата на настоящото управление. Това е шансът на БСП да премери сили с основния си опонент след една тежка година за правителството. Към момента ГЕРБ има шанс да удържи минимална победа, но дори и да успее, това трудно би успокоило натрупаното напрежение в обществото. От настоящата перспектива избори 2 в 1 през есента изглеждат вероятен сценарий.