През 2007 г. група студенти влезе с гръм и трясък във венецуелската политика, като организира бурни демонстрации срещу президента Уго Чавес. Те доведоха до единственото изборно поражение за тогавашния социалистически ръководител.

Повече от десет години по-късно един от най-потайните членове на групата, Хуан Гуайдо, предприе настъпление срещу властта на наследилия Чавес (1999-2013 г.) президент Николас Мадуро, който никога не се беше сблъсквал с подобна заплаха.

На 23 януари, за всеобща изненада, 35-годишният Гуайдо, председател на парламента (единствената институция в ръцете на опозицията), се обяви за временен президент на Венецуела и оттогава бе официално признат от около 40 държави.

В желанието си да видят края на тежката икономическа криза, която преживява страната им, милиони венецуелци му възложиха надеждите си, след като той вдъхна нови сили на раздробената опозиция и внесе свеж повей във венецуелската политика.

Преди 12 години, заедно с други студенти, той мобилизира опозиция, организирайки широки протести срещу проект за желана от Чавес конституционна реформа. Тя щеше да проправи път към неограничен брой президентски мандати, който в крайна сметка беше отхвърлен на референдум.

Оттогава някои от студентските водачи се включиха в политиката и се превърнаха в медийни фигури - като Давид Смолански, бивш кмет на община в района на Каракас, който сега живее в изгнание във Вашингтон, или депутатите Мануела Боливар и Хуан Андрес Мехия.

Хуан Гуайдо също се насочи към парламента, където през 2010 г. беше избран на мястото на друг депутат, а през 2015 г. - за депутат титуляр.

"Той не обичаше да е на показ, не търсеше мегафоните, не тичаше след медиите", припомня си Анхел Самбрано, негов другар студент от времето на протестите. "Занимаваше се повече с организационна, по-техническа дейност", разказва той пред АФП.

Сега Гуайдо е на първа страница във вестниците по света, но при избирането си на 5 януари за председател на парламента младият опозиционер беше известен на едва 3 процента от венецуелците, показва анкета на института "Делфос".

В търсене на "външен човек"

През 2015 г. опозицията спечели парламентарните избори и чавизмът претърпя най-тежкото си изборно поражение. След блокирането на референдум за импийчмънт на президента Николас Мадуро и неуспеха на антиправителствените демонстрации през 2017 г., при които бяха убити 125 души, разединението се задълбочи на фона на политически интереси и различия за това каква стратегия да се възприеме към правителството.

"Хората започнаха вече да губят доверие, да се уморяват от традиционната политика. В средите на опозицията възникна идеята да се потърси външен човек", обясни пред АФП Феликс Сеихас от института "Делфос".

На антиправителствените шествия, свиквани от 23 януари насам, опозицията често окачествява бившия инженер със скромен произход като "приятна изненада", човек, който не е продукт на политическата класа. Дори Николас Мадуро изрази готовност да се срещне с него.

Хуан Гуайдо и хората от неговото поколение са "внуци на динозаврите на Четвъртата република", преди идването на власт на Уго Чавес, казва Диосдадо Кабельо, председател на Конституционното събрание, което се състои от хора, предани на властта, и на практика от 2017 г. насам замества парламента.

"Създаване на герои"

"Той е лидерът, когото всички очаквахме, той е ново лице, млад е, не е опетнен от старата политика", отбелязва въодушевено 62-годишният Карлос Моралес, бивш привърженик на чавизма, минал към опозицията.

Възходът на Хуан Гуайдо е резултат и от споразумение между различните партии от опозицията, отслабена от неутрализирането в последните години на водещите ѝ фигури.

Четиридесет и седем годишният Леополдо Лопес е под домашен арест, 32-годишният Фреди Гевара намери убежище в чилийското посолство, а 46-годишният Енрике Каприлес, който два пъти се кандидатира за президент, бе обявен за неизбираем.

Каприлес обаче предупреждава за опасността Хуан Гуайдо да бъде превърнат в "божество".

"Тази страна понякога е склонна лесно да си създава герои", подчертава опозиционерът, който се застъпва за "смесване на поколенията".

През 2009 г. Хуан Гуайдо участва в учредяването на партията "Волунтад популар" ("Народна воля"). В структурата на ръководството й той се нарежда след Леополдо Лопес и Фреди Гевара.

Когато в началото на януари дойде ред на "Волунтад популар" да поеме председателството на парламента, съгласно правилото за ротация на партиите на този пост, кандидатурата на Хуан Гуайдо беше подкрепена единодушно.

"Това бе благоприятна възможност за обновяване на опозицията", каза Феликс Сеихас. 

Анализът на Рамон Самкоу е публикуван във Франс прес. Преводът е на БТА.