Русия, а не САЩ е страната, която е искала първа да напусне Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег.

Това поне твърди постоянната представителка на САЩ в НАТО Кей Бейли Хътчисън. Тя участва в телефонен брифинг с журналисти в Брюксел в навечерието на започващата днес двудневна среща на министрите на отбраната от страните членки на пакта.

САЩ ще бъдат представени от Патрик Шанахан, който е временен шеф на Пентагона след оставката на Джим Матис. Това ще бъде първата му международна проява.

„Както мнозина от вас знаят, ние работихме с Русия повече от пет години, а от 2007 г. сме документирали, че тя се опитваше и искаше да излезе от Договора. А Америка твърдо искаше да остане в него, да гарантира, че и двете страни го спазват. Но, за съжаление, започнахме да виждаме доказателства, че Русия не го спазва, че тя фактически от средата на първото десетилетие на века разработва ракети, които нарушават Договора“, каза Хътчисън.

На 1 февруари САЩ обявиха началото на процедурата по оттеглянето си от подписания през 1987 г. договор. Предизвестието е шестмесечно и срокът му изтича на 2 август.

„Трябва да започнем да разработваме защита срещу нарушаващите Договора ракети, които Русия разработва“, допълни дипломатката.

Договорът ще бъде най-важната тема на срещата на министрите на отбраната от НАТО.

САЩ са сериозно обезпокоени от всякакви руски ракетни системи в своя страна членка. Така Кей Бейли Хътчисън отговори на въпроса как гледа на факта, че Турция иска да загупи от Русия ракети С-400. 

„Призоваваме Турция да не го прави, защото това ще засегне видовете отбрана, които можем да имаме там. Тези ракети при всички положения ще бъдат в състояние да разстроят нашата оперативна съвместимост или по някакъв начин да позволят нарушаване на сигурността на нашия съюз“, каза посланичката.

Целият Северноатлантически пакт е притеснен и се надява, че Анкара ще вземе правилното решение и ще потърси друга ракетна система, върху която всички знаят, че иска да има свой суверенитет. От алианса ще настояват системите да бъдат от съюзническа или неутрална страна.

В НАТО са наясно, че не всичко в някои от неговите членки е наред. Така Хътчисън отговори на въпроса няма ли риск за пакта от недемократични правителства като тези в Унгария, Полша и Турция. От пакта винаги насърчават демократичните ценности. А от САЩ се съветват със страните, за които има опасения.

Кога пактът ще приеме Скопие

Хътчисън очаква до края на годината парламентите на всички страни членки на НАТО да одобрят присъединяването на Република Северна Македония. Причината да няма краен срок за това е, че парламентите в отделните страни имат сесии по различно време и различни процедури. И скоро след последната ратификация във Вашингтон очакват страната да стане 30-ата членка на алианса.

За да бъде прието Косово в НАТО, тази страна трябва на първо място да нормализира отношенията си със Сърбия, отбеляза Хътчисън. Това ще бъде в интерес и на двете страни. А новите сили за сигурност на Косово трябва да гарантират, че малцинствата и техните права ще бъдат защитени. Властите в Прищина трябва да продължат с реформите, като е много важно във всички процеси да бъдат включени и малцинствата.