Над 60 милиона лева може да струва машинното гласуване във всички секции в България, като дали ще купуваме или наемаме машините е без значение. Това е основният извод от доклада на "Сова 5" АД, наета да направи пазарно проучване и анализ на организирането на машинно гласуване у нас.

Проучването е по поръчка на Централната избирателна комисия за различните възможности да се изпълни законовото изискване в Изборния кодекс, според което след 2017 г. гласуване с машини трябва да има във всяка секция.

Досега бяха провеждани само тестове в 500 секции, които преминаваха успешно и удобно за избирателите. Пълно машинно гласуване обаче ще означава нужда от поне 12 500 машини.

В момента се обсъжда промяна на ИК, с която да се отложи въвеждането на машинното гласуване, тъй като ЦИК вече два вота нарушава закона и бива осъждана за това.

Друго предложение за спестяване на пари - да се наемат краткосрочно или дългосрочно машини - е напълно безмислено, посочват анализаторите на "Сова 5" още в първите страници на доклада. Причината е, че производителят прави машини по изискванията на законодателството на страната, и това намалява шансовете те да могат да бъдат повторно продадени или наети от други клиенти. Затова и цената, на която се предлагат машините под наем, е в общи линии същата, за която се продават.

А именно - около 4000 лв. Всъщност, признават от "Сова 5", само една фирма им е пратила оферта, тъй като повечето искат запитването да бъде от организация, която се занимава с провеждането на избори като основна своя дейност - т.е. ЦИК. Вместо това Комисията прехвърли чрез обществена поръчка задачата на "Сова 5" АД.

Тази единствена оферта е от компанията Сиела Норма АД, провела досега няколко тестови вота с машини в България:

Проста сметка показва, че закупуването (или наемането) на машини ще струва 50 млн. лева, като това ще е еднократен разход - но тези машини са с живот около 10-15 години. Другите разходи обаче, като транспорт на машините, инсталиране и обновяване на софтуера, обучение, информационни кампании и пр., ще е за над 11 млн. лева и ще е на всеки вот, ако сегашният закон остане в същия вид и бъде спазван.

Машините, които Сиела Норма АД доставя, всъщност са производство на венецуелската фирма Смартматик, лидер в пазара за машини за гласуване. Те започват първия си пробив в Южна Америка, осигуряват машини за вот в Уганда, Забия, Сиера Леоние, Армения, Белгия, Бразилия, Филипините, САЩ и Венецуела. В африканските държави работата им е възприета добре, навсякъде другаде обаче договорът с тях е прекратен. В Белгия претърпяват провал - 2000 инцидента с техните машини водят до това белгийците да откажат да им платят. На Филипините 90 000 техни машини са извадени от употреба след съмнение за манипулация. Във Венецуела самите те признаха на последния вот, че 1 милион гласа са манипулирани, и след 14 последователни вота в родината си компанията напуска страната.

Външният вид определено не е плюс на българската машина от "Консорциума"

Друга оферта е дошла от "Консорциума: Гражданско сдружение в обществена полза МИРБГ, Национално Училище за Роботика - България и партньори". Те предлагат малко по-ниска цена за машините - близо 47 млн. лв., и за софтуерната инсталация. Дават възможност и за модели с тъчскрийн (както се изисква от закона) с три различни размера (15, 17 и 19 инча).

Макар в последния законопроект за промяна на ИК да се посочва, че трябва държавната компания "Информационно обслужване" АД да се заеме със задачата, анализаторите от "Сиела 5" отбелязват, че тя всъщност не предлага собствена разработка на машина за гласуване. Обаче пък има "изключително ценен опит" с българските избори и той трябва да бъде употребен в цялостния процес и логистиката по въвеждането му.

Докладът, който е с обем 165 страници, завършва с поредица извадки от чуждите медии, които посочват различни проблеми при машинен вот по света - в Индия, САЩ, Пакистан, Филипините, Конго, Япония, Ирландия, Бангладеш. Отбелязват се случаи на пробиви, провалени и касирани избори, манипулирани машини, и напълно отказване от машинния вот от отделни държави.