Предупреждението е много на място - в един момент точно това ще се случи, режим на добре познатите от близкото и по-далечно минало позитански мутанти.

Но ако се занимаваме с политика, констатирането на все по-вероятни развития не е достатъчно. Пък и нека с констатации се занимават анализаторите - и те са хора, и те да свършат нещо. Политиците в тази ситуация би било добре да правят два типа неща. Първо, да поддържат достатъчно активна политическа конкуренция, ограничаваща всевластието на управляващите. Второ, да се опитват да задават такива условия на политически диалог, който да води до полезни резултати не само чрез съперничество, но и чрез сътрудничество. Политическата конкуренция в сравнителен план е това, с което демократичната общност се справя по-добре от двете. То няма и особени тайни за какво може да бъде атакувана властта в настоящия й формат. Все пак, трябва да се има предвид, че в политиката всяко съперничество изхожда от предпоставката за собствената сила - потенциал да бъдеш алтернатива.

Нарцисизмът на неизбежната собствена правота на 100 процента тук върши лоша услуга. Особено когато е комбиниран с инстинкта за самозадоволяване в собствената социална и културна общност - референтна среда на демократичната общност. Нарцисизмът на затворената в правотата си общност осъжда една политическа формация на популярност, атакуваща прага за влизане в парламента. А политиката е изкуството да убеждаваш другите, не себе си. Най-трудно се убеждават тези, които са най-близко до тебе, но искат да останат различни. В случая с демократичната общност това са многобройните крилца и перца от някога мощната "птица" на демократичната общност, разпаднала се под диктата на вътрешната си нарцистична несъвместимост. (Спомнете си кои двама нарциси успяха да убедят Иван Костов да излезе от СДС и да създаде ДСБ, въпреки че години след загубата от юни 2001 г. в СДС нямаше авторитет, способен да застане срещу Костов. Спомнете си и другите нарциси - Надка, Софиянчето, Багерчето, главичките на миловидни преживни животни..., които съсипаха демократичната общност от гола некадърност или прекомерна алчност.)

Част от тези крилца и перца днес - както обикновено - очакват да бъдат закупени на безценица от ГЕРБ, а други - да бъдат поканени в едно все още крехко обединение - това на Демократична България. И в двата случая, става дума за малки политически групички, които в своята съвкупност обаче бележат разликата между 150 и 300 хиляди гласа на демократичната общност - обединена или обособена около 2-3 центъра. И нека обърнем страницата и към другата възможност - тази на политическото сътрудничество - то пак е част от политическата конкуренция, но спада към по-висшия й пилотаж. Преди няколко дни група български евродепутати излязоха с обща позиция срещу евроскептичния популизъм, набиращ сила в ЕС. Те бяха с различна партийна принадлежност. Не е ли възможно по инициатива на демократичната общност да бъде постигнато публично споразумение между българските партии от ЕНП за подкрепа на основни ценности, политики и стратегии в рамките на ЕС?

Да бъде очертана геополитическата рамка на българската политика, чиито "червени линии" не бива да се пресичат. Да бъдат формулирани основните направления в развитието на ЕС, от които България няма да отстъпи от позицията на своите принципи и интереси. (Което означава и да осъзнаем принципите и интересите си.) Струва ми се, че за ГЕРБ няма да бъде лесно да откаже едно подобно предложение. А ако то се реализира, легитимацията, която ще получи самата демократична общност ще бъде по-мощна от десетки други възможности за самоидентификация. Все пак, очакват ни избори за Европейски парламент - нека се опитаме мнозинството депутати в него да приемат мандата си с ясно очертана рамка и мисия.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във Фейсбук. Заглавието е на редакцията