Очаквано - ветото на президента Румен Радев на Закона за личните данни, в частта със задълженията на медиите при обработването им, не мина. Но не казусът по същество бе основният предмет на "дебатите" в парламента. 

Причината - БСП я няма в Народното събрание заради обявения в неделя и неотменен до момента бойкот, въпреки заявката на партията преди това, че подкрепя държавния глава и ще се бори за "свободата на словото". Закономерно - от ГЕРБ не пропуснаха да посветят пленарното време именно на това обстоятелство.

Второ - само ден преди ветото да влезе за гласуване от депутатите, Софийският градски съд потвърди глобите на президентските кадри Борислав Цеков и Петър Кичашки за злоупотреба именно с лични данни на граждани. Първият е член на Съвета по правни въпросни на Румен Радев, а вторият - член на Комисията за защита от дискриминация от квотата на държавния глава. Актовете на Комисията за защита на личните данни, потвърдени от магистратите, са за по 10 000 лв.

В резултат - в пленарната зала нямаше кой да се изкаже в подкрепа на ветото върху текстовете, които предвиждат журналистите, наравно с всички, които боравят с лични данни, да се придържат към 10 изисквания. Сред тях:  какво е влиянието, което разкриването на личните данни на дадено лице, обект на журналистически материал, или на тяхното оповестяване, може да окаже върху личния живот и доброто име на въпросното лице; какви са обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора; както и дали лицето е от управленския ешелон или има друга роля в обществения живот - "с по-занижена защита на личната неприкосновеност". В закона е записано кога едно журналистическо разследване е "законосъобразно" - нещо, което според "Програма Достъп до информация" и Асоциацията на европейските журналисти не съществува в "демократичните страни". Тези две огранизации, както и извънпарламентарни партии от демократичната общост, настояха за ветото. От БСП пък твърдяха, че ще го подкрепят в името на "свободата на словото". 

Г-н президент, премахнете нарушителите

Така наречените дебати по ветото в крайна сметка се сведоха до това от ГЕРБ да нападнат президента Радев заради назначенията на Цеков и Кичашки и да поискат държавният глава да ги освободи от постовете им. По думите на депутатката Десислава Атанасова не може, докато президентът защитава свободата на словото по Закона за личните данни, негови кадри да са "осъдени на глоба" за злоупотреба с лични данни. 
 
 
"Недоумявам, как сте такъв яростен защитник на свободата на словото... Сега е времето да докажете, че сте принципен човек, иначе ветото ви ще изглежда като пореден висш пилотаж в лицемерието", обърна се представителката на "тежката артилерия"  в ГЕРБ (по Бойко Борисов - б.р.) към държавния глава.

Тя попита задочно и БСП дали ще събира пари за глобата на Цеков и Кичашки, както плати гаранцията на Елена Йончева, след като двамата са били кандидати за депутати от левицата.

БСП подкрепила закона, а после - и ветото

От ГЕРБ попитаха - пак задочно депутатите от левицата и кога са искрени - когато на второ четене на Закона за личните данни са подкрепили текстовете, в това число и тези, засягащи медиите, или след това, когато са обявили, че подкрепят ветото. По думите на управляващите дори и второто не е вярно - заради отсъствието на левицата от залата по време на важното гласуване. 

ГЕРБ: Щом няма закон за медиите, значи има баланс

Опит да се изкажат по същество по закона направиха избраниците от ГЕРБ Маноил Манев и Дияна Саватева. И двамата обявиха как със закона, който транспонира изисквания на регламента GDPR - в сила в Европа от май 2018 г. - се запазва баланс. По думите на Манев не само нямало опция за евентуална цензура над медии чрез нарочни проверки ва КЗЛД, но и разпоредбите "защиватат" журналистите и работата им. Не стана ясно от какво ги защитават. Депутатът изтъкна, че щом в България няма заков за медиите и никаква регулация, а сега не се въвежда административна тежест за медиите заради GDPR, то законодателството е балансирано. 
 
Председателят на КЗЛД Венцислав Караджов пък даде статистика, че от 15 000 жалби за злоупотреба с лични данни, разгледани от комисията за 17 години, едва 90 са били срещу медии, само 8 от тях са уважени и само по 2 има наложени санкции на журналисти.