Забрана за употреба на друг език освен български по време на предизборна кампания и уседналост, която лишава български граждани от правото им да гласуват изобщо. Това продължава да бъде разписано като законови текстове в Изборния кодекс.

Тази тема отново се актуализира в дискусията покрай отмяната на преференциите. Тази отмяна бе инициирана от ДПС и първоначално подкрепена от ГЕРБ. Преференциите много дразнят депесарите. Те ги определят като възможност за корпоративен вот, което може да предизвика само иронични усмивки. Защото цялата партия ДПС е един огромен корпоративен вот. Преференциите очевидно дават възможност по места да се намесят и други местни корпоративни вотове, което на "Стамболийски" 45 няма как да бъде прието. Там важи само и единствено за корпоративния вот, зададен от Боянските сараи.

Забраната за майчиния език и свирепата уседналост обаче лишават голяма част от българските граждани от основни права. И това е сериозен аргумент, който от ДПС многократно изтъкнаха, за да изместят дебатите за преференциите. Този аргумент потъна покрай цялата врява. Но е напълно основателен. Тези текстове нямат нищо общо с демокрацията и от ДПС са напълно прави да се борят за тяхната отмяна.

Освен принципно разминаване с демокрацията тези забрани носят и чисто практическа вреда за българската политика. Благодарение на тях от ДПС продължават успешно да влизат в ролята на единствени защитници на хората с етнически произход, различен от българския. Същите тези хора, от които същото това ДПС се възползва най-безцеремонно, когато дойдат избори.

Вносителите на текстове в защита на майчиния език и против уседналостта бяха основно двама. Единият е депутатът от ДПС Хамид Хамид. Същият този Хамид съвсем наскоро произнесе една почти фашистка реч, когато парламентът прие законови текстове, според които имущество може да се отнема дори ако съдът обяви неговия притежател за невинен. Депутатът от ДПС с назидателен тон обясни, че никой не може да излиза срещу "народа си", "правителството си" (за правителството на ГЕРБ ставаше дума) и срещу "парламента си", при положение че в една демократична държава всеки може да излиза и срещу трите посочени от Хамид субекта. 

Другият е депутатът Йордан Цонев. Същият този Цонев, който съвсем наскоро бе основен перач на имиджа на Делян Пеевски, когато парламентът приемаше неговите промени в медийния закон.

Ето как забраната за агитация на майчин език и уседналостта дават възможност на един депутат с фашистки уклон и на основния перач на корпулентния имидж да се изкарват първи демократи и първи защитници на правата на малцинствата. Това е изключително глупава политика. Има и друго обяснение - тази възможност да е част от задкулисните договорки, касаещи недосегаемия статут на ДПС в смесените райони, който останалите партии му гарантират още от зората на демокрацията. 

Няма как да се отрече, че Турция е един големите ни външнополитически проблеми, особено откакто властта се пое от настоящия авторитарен режим. Подобни забрани обаче не решават нищо, напротив - те спомагат за капсулирането на мюсюлманите у нас, което е изцяло в полза на Анкара. Далеч по-притеснително е, че настоящото българско управление има навик да предава на Турция противници на тамошния режим дори когато българският съд се е произнесъл, че това не трябва да се прави. Това означава, че управлението ни очевидно не може да отказва нищо на режима в Анкара. А това е много по-обезпокоително от някоя и друга реч на турски на предизборен митинг.

Правата на малцинствата трябва да се гарантират от мнозинството. В противен случай малцинствата се борят за тези си права, което поражда само и единствено излишно обществено напрежение. Специално в българския случай отнемането на правата на малцинствата налива вода в мелницата на ДПС, най-ретроградната и най-олигархичната партия в България. Все още останалите политически партии или не могат, или не искат да осъзнаят тези прости азбучни истини.