За пореден път компанията на Гинка Върбакова, кандидат за придобиването на българския бизнес на ЧЕЗ, "Инерком" удари на камък в опита си да събори отказа на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да се произнесе по сделката. Днес Административен съд - София-област, отхвърли две жалби на чешката компания и на "Инерком" срещу отказа на КЗК да оцени сделката, докато не се произнесе Върховният административен съд (ВАС). Именно очакваното решение на ВАС е и мотъвът за отказа на магистратите от административния съд. 

През юли м.г., след поредица от скандали и дори парламентарно разследване на сделката между "Инерком" и ЧЕЗ в България, КЗК излезе със забрана тя да се осъществи. Един от основните мотиви бе, че Върбакова има участие и в бизнеса с възобновяеми енергийни източници, както и че сделката ще наруши конкуренцията в електроразпределението. Въпросното решение на КЗК е в съдебна фаза, след като го обжалваха и компанията на Гинка Върбакова, и ЧЕЗ, които сключиха предварителен договор за сделката през февруари. Делото по въпроса е насрочено през май 2019 г. 

След това Върбакова прехвърли собствеността си върху спорните според КЗК шест фотоволтаични парка и внесе ново искане в комисията да бъде оценен ефектът от евентуална сделка върху пазара. И да се разреши сделката. Това се случва през септември.

На 18 октомври обаче антимонополният орган отказва да образува ново производство - защото вече се е произнесъл по тази сделка и не вижда нови обстоятелства. Освен това първото производство било в съдебна фаза, откъдето според КЗК следва, че "никой друг орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда, в противен случай административният орган (КЗК) ще изземе за решаване въпрос, който вече е предоставен на преценката на съда".

През ноември ВАС обяви за "незаконосъобразно" разпореждането на КЗК, с което отказва да започне новото производство и поиска от комисията да ревизира решението си, т.е. да започне производство.

Така през декември на КЗК й се наложи за трети път да се занимае със сделката, като пак отказа да образува производство с мотива, че се чака решението на ВАС по спирането на сделката - има висящ съдебен спор, като едно решение на КЗК на този етап може да влезе в колизия с бъдещото решение на върховните съдии.

Именно това потвъждава и административният съд с днешното си произнасяне.

"Налице е и съобразяване на целта на закона - да се осигурят защита и условия за разширяване на конкуренцията, което е невъзможно без яснота относно положението на всяко едно от предприятията, опериращи на съответния пазар", посочват от АССО.

Определението на административния съд може да се оспори пред ВАС в 7-дневен срок.