"Драги Стефане, желая ти успех! Аз лично ще гласувам за кандидат на ЕНП."

Това написа във фейсбук политологът Огнян Минчев, като го адресира до излъчения от "Да, България" кандидат за водач на листата на "Демократична България" за евроизборите Стефан Тафров. Поводът - циркулиращ из социалната мрежа диалог, в който Тафров обяснява, че няма да е в групата на ЕНП, защото е последователен критик на Европейската народна партия заради подкрепата ѝ за Орбан, "но и най-вече на Бойко Борисов". Предложението на ДСБ за водач на листата на "Демократична България" е досегашният евродепутат Светослав Малинов. Другата седмица се очаква да бъде взето решение кой точно ще оглави листата.

Ето и реакцията на Огнян Минчев: 

Драги Стефане, доколкото разбирам, ако кандидатурата ти за евродепутат успее, ти не възнамеряваш да бъдеш част от групата на ЕНП.

Не зная към коя група смяташ за възможно да се присъединиш, но за съжаление аз няма да бъда един от твоите избиратели. Най-вероятният избор - ако няма да се присъединиш към ЕНП - би бил, предполагам, АЛДЕ. Разбирам твоята непоносимост към Виктор Орбан, но ако се присъединиш към АЛДЕ, това означава да бъдеш рамо до рамо с депутатите на г-н Ахмед Доган.

Това изключва възможността хора като мен да подкрепят твоята кандидатура, както и политическата сила, която представляваш. Като казах "политическата сила"... Част от "Демократична България", която ти представляваш, е и ДСБ - партия, за която аз съм гласувал нееднократно в различни формати на самостоятелно или коалиционно участие. Не допускам ДСБ да се откаже от собствената си идентичност в такава степен, че да подкрепи за евродепутат кандидат, заявяващ категорично, че няма да бъде част от ЕНП. Това, разбира се, ще има своите политически последствия.

Последно - но не и по значение - ръководството на партията, към която принадлежиш - "Да, България", - нееднократно е декларирало идентичност на дясна политическа сила. Как би било възможно съвместяване на тази идентичност с присъединяване на избран от нея евродепутат към АЛДЕ или към фракцията на "Зелените" (също възможно предвид членството на Зелените в "Демократична България"), аз не зная.

Последно - но не и по значение - струва ми се, че в интензивната политическа кампания, която водиш за твоята кандидатура, липсва какъвто и да е намек за това, че партиите - партньори на "Да, България" в коалицията - ДСБ и "Зелените", също имат своите кандидати за евродепутати, подреждането на които в общата листа не е предизвестено - доколкото съм информиран.

Разбирам политическата целесъобразност на това да се държиш като титуляр, но мисля, че това може да се окаже опасно в един твърде късен момент преди самите избори за оцеляването на коалиционното единство.

Желая ти успех! Аз лично ще гласувам за кандидат на ЕНП. Независимо от това, че тази партийна фамилия е твърде инертна, има нужда от сериозно реформиране на своята ценностна и идейна визия и от завръщане към християндемократичната си идентичност.

Идентичност, която редица лидери от ЕНП през последното десетилетие жертваха чрез собственото си придвижване към либералния център по конюнктурни съображения.

Отговорът на Стефан Тафров

Малко след като Минчев публикува позицията си, Тафров му отговори: 

Няма промяна в позицията ми по въпроса. За пореден път я формулирах съвсем ясно в едно интервю за 'Капитал" преди седмица:

"Ако "Демократична България" излъчи представители в новия ЕП, в коя от групите на политическия му спектър според вас би трябвало да е тяхното място?

- Това няма да е лично мое решение, а общо решение на партиите в "Демократична България", след като се изясни какви точно политически групи ще се формират в бъдещия парламент, който, изглежда, ще бъде по-фрагментиран и по-различен от сегашния. Едно е ясно: където и да членувам, няма да съм безгласна буква в услуга на високото европейско началство, а ще защитавам интересите на демократичната общност, която ме е изпратила да я представлявам в Брюксел."
 

Интересите на демократичната общност предполагат критичен поглед към всички европейски политически семейства, които не оказват почти или никакъв натиск върхи своите членове от България, за да променят дотегналото и вече ставащото опасно статукво у нас особено по отношение на върховенството на правото. ПЕС не казва нищо за прокремълския курс на Нинова и за носталгията по комунизма на БСП, АЛДЕ за вождистко-клиентелисткия модел на вечните управляващи от ДПС, а ЕНП за отказа на ГЕРБ от реформи и за съглашателската му политика към Кремъл. След плаката с Юнкер напоследък има искрици надежда, че ЕНП може и да изгони в крайна сметка Орбан, но промяна в безкритичното й отношение към ГЕРБ не се очертава. Не виждам с какво един депутат, излъчен от "Демократична България" в Европейския парламент, ще помогне на своите избиратели, ако не казва на висок глас тези неособено приятни истини за европейския политически елит.

ЕНП е представител на политическата традиция, създала и развивала самата европейска интеграция, политическата традиция на Шуман и Аденауер, и е време да се върне към корените си, като не се задоволява да брои мандати, а да защитава ценности и принципи.

Искрено твой,
Стефан