Онлайн платформите не са предоставили на Еврокомисията достатъчно доказателства за напредък в борба с дезинформацията.

Това се казва в разпространено днес съвместно изявление на еврокомисарите Мария Габриел (дигитална икономика и общество), Вера Йоурова (правосъдие), Джулиан Кинг (сигурност) и Андрус Ансип (зам.-председател на ЕК, отговарящ за дигиталния единен пазар).

ЕК огласи в четвъртък и докладите на „Фейсбук“, „Гугъл“ и „Туитър“. Те се отчитат за постигнатия от тях през януари напредък в ангажимента им да се борят с фалшивите новини. Трите платформи са подписали Кодекса за добри практики срещу дезинформацията и от тях бе поискано да се отчитат всеки месец преди европейските избори през май.

Брюксел поиска по-подробна информация за наблюдението на разполагането на реклами, прозрачността на политическите реклами, закриването на фалшиви профили и маркирането на системите за автоматични ботове.

„Трябва да видим по-голям напредък в ангажиментите, поети от платформите. Те не дават достатъчно подробности, които да показват, че новите политика и инструменти се прилагат навреме с достатъчно ресурси във всички страни членки на ЕС. Докладите дават твърде малко информация за предприетите вече мерки“, изтъкват еврокомисарите.

Според тях платформите не са успели да идентифицират специфичните критерии, които биха позволили проследяването и оценката на прогреса.

От Комисията припомнят, че през март започва кампанията за европейските избори. И призовават платформите да увеличат усилията си, тъй като ситуацията е тревожна. „Фейсбук“, „Гугъл“ и „Туитър“ трябва да направят повече в страните членки, за да бъде гарантирана прозрачността на вота.

Какво показват докладите

„Фейсбук“ не съобщава за резултатите от мерките за проверка на разполагането на реклами. По-рано от социалната мрежа обещали, че през март ще имат паневропейски архив за политически и тематични реклами. Докладът съдържа обновена информация за случаи на намеса от трети страни в членки на ЕС. Но в него няма данни за броя на фалшивите профили, отстранени заради зловредна дейност, насочена специално срещу ЕС.

• От „Гугъл“ докладват за наблюдението на поставянето на реклами поотделно в страните от ЕС. Предоставените данни обаче не са достатъчно специфични и не изясняват до каква степен предприетите действия са заради дезинформация или други причини като например подвеждаща реклама. На 29 януари „Гугъл“ огласи нова политика към предизборните реклами и ще започне да публикува доклади за прозрачността им. Но платформата не дава конкретни доказателства за конкретно прилагане на своята политика за прозрачност на услугите.

„Туитър“ не предоставя никакви данни за наблюдението на разполагането на реклами. По отношение на прозрачността на политическите реклами социалната мрежа отложи решението си до изготвяне на февруарския доклад. А оттам бяха обещали да бъдат готови още сега.

През март, когато бъде публикуван следващият доклад, ЕК ще има възможността да удостовери, че е налице ефективна политика за гарантиране на прозрачността на предизборния процес