В една хумористична песен от 1929 г. троцкисти осмиват настъплението срещу свободата на словото в СССР:

„Студ и сняг охлаждат на някогашните думи горещия тон. / Колкото по-надалеч, толкова по-тихо. / Такъв е новият закон.“

За подобни песни или политически вицове властта лесно можела да изпрати всеки там, където има много „студ и сняг“ по член 58 от НК на РСФСР (антисъветска агитация), пише изданието „Лента“. Но жанрът не изчезнал: това бил единственият начин, по който съветският човек можел да изрази какво мисли за Йосиф Висарионович Сталин.

Властта, разбира се, искала във вицовете хората да осмиват само онези, които самата тя е „назначила“ за свои врагове и за врагове на народа. Само че така се получава много рядко. Обикновено острието на политическия хумор е насочено към вождовете и техните типични последователи. И колкото по-силен е натискът върху обществото и свободата на изразяване, толкова повече процъфтява жанрът на анекдота, толкова по-виртуозно и изобретателно в него се вплитат скрити значения и евфемизми. А шегата се превръща във форма на социален протест. Така е по времето на Сталин, управлявал СССР от 1922-ра до смъртта си на 5 март 1953 г.

Когато днес някои от гражданите на Русия се чувстват носталгично по отношение на времето на Сталин, те свързват името на вожда с неговите постижения. През 30-те години се формира култ към личността му. И към всички неща, смятани за добри, неизменно се опитвали да прикачат определението „сталински“: сталински петилетки, сталински соколи, сталински орли и т.н. Вождът е рисуван като добродушен, но със силна воля, грижовен, но силен и мъдър, честен и енергичен. Но има и друга представа за него. Хората, опирайки се на своите критични способности, създават в своя фолклор съвсем различен образ на Сталин: жесток политик, който не се интересува от съдбата на обикновените граждани, издигнал се високо „бивш семинарист“ и лъжлив диктатор, предал идеите на революцията.

През 2009 г. историците А. С. Архипов и М. А. Мелниченко издават „Анекдоти за Сталин. Текстове, коментари, изследвания“ – огромен по обем сборник, в който се осмиват различни страни на съветския политически живот. Ето няколко анекдота:

Ленин възкръснал и гледа – намира се в масивна сграда, охранявана от часовои.

„Сигурно съм в затвора, а контрареволюцията е победила.“

Намира телефон и търси Троцки. Троцки го няма никакъв. Убеждението, че революцията се е провалила, се усилва. Търси Риков в Совнаркома, Зиновиев в Коминтерна, Бухарин в „Правда“. Няма никой.

– Но може би поне партията съществува?

Звъни в секретариата на Централния комитет:

– Другарю, Сталин?

– Какво ви трябва?

Ленин обяснява тревогите си. Сталин го слуша, в същото време взема друг телефон и се обажда в ГПУ (наследника на ЧК и предшественик на НКВД и КГБ – бел. ред.):

– Тук един старец задава много въпроси, успокойте го.

(1934)

***

Молотов влиза при Сталин и казва: „Тук, в „Правда“, е написано, че на този площад е построена шестетажна сграда; минах оттам и не видях никаква шестетажна сграда.“ Сталин: „А защо обикаляш по улиците, вместо само да четеш вестници?“

(1933)

***

Срещат се американче и русначе. Момчето от САЩ се обръща към другото от СССР:

— А пък ние си имаме шоколад!

— А пък ние си имаме Сталин!

— Някой ден и ние може да си имаме Сталин.

— Тогава няма да си имате шоколад!

(1930)

***

Американец и руснак спорят кой е по-велик държавник: Хувър или Сталин.

— Хувър е най-великият държавник. Той отучи нашия народ от пиенето. (По негово време в САЩ е въведен „сухият закон“ — бел. ред.)

— А Сталин ни отучи от яденето!

***

Сталин произнася реч за стопанските задачи пред представители на кавказките републики:

— Разбрахте ли, другари?

— Нищо не разбрахме.

— Никой ли не разбра?

Става Шапталадзе.

— Аз всичко разбра.

— Какво разбра?

— Земя наша — хляба ваша. Вода наша — риба ваша.

(1925)

***

Сталин и Рузвелт започват спор кой има по-предани телохранители – и за да проверят, им нареждат да скочат през прозореца от 13-ия етаж. Телохранителят на Рузвелт категорично отказва с обяснението: „Аз имам семейство и трябва да мисля за него.“ Телохранителят на Сталин скача и умира на място.

Поразеният Рузвелт пита: „Кажете, защо той го направи?“ Сталин дръпва от лулата си и отвръща: „И той мислеше за семейството си.“

***

Сталин си изгубва лулата. Звъни в НКВД и нарежда незабавно да бъде открита. След два часа вижда, че е паднала в единия му ботуш. Вдига пак телефона и звъни в НКВД с въпроса как върви издирването на лулата. „Вече сме арестували десет души, разследването продължава“, рапортуват оттам. „Е, аз вече я намерих сам — казва Сталин, — така че незабавно ги освободете!“

„Но, другарю Сталин, седмина вече си признаха“, отвръщат от НКВД.

(1953)

***

Берия докладва на Сталин, че органите на реда са задържали човек, който прилича на Сталин като две капки вода, и пита какво да го правят.

— Да се разстреля!

— А може би да му обръснем мустаците?

— Може и това.

(1950)

***

В деня след смъртта на Сталин огромна тълпа дяволи започват да разбиват райските порти.

– Къде си мислите, че отивате, изчадия адови? – пита ги свети Петър.

– Вчера при нас дойде Сталин! Ние сме първите бежанци.

(1956)

***

Сталин и Молотов летят със самолет над Москва и виждат опашки за брашно и захар в магазините. Молотов казва на Сталин, че ако пусне торба с брашно и торба със захар от самолет, хората биха го разцелували от радост. А пилотът си мисли: „Ако можех да хвърля вас двамата от самолета, хората щяха мен да разцелуват – по най-различни места.“

"Площад Славейков"