Article_top

Отново се опитваме да играем на границата на възможното. На границата на мислимото. Опитваме се да избегнем неизбежни рискове и си създаваме максимални рискове за самите себе си - за собствената си сигурност, за собствения си образ пред света и в частност - пред нашите партньори и съюзници.

Светът, в който живеем се променя бързо и тази промяна носи нестабилност - особено в граничните зони на геополитическо съперничество, една от които обитаваме и ние. През 90-те години и в началото на 21 век беше възможно - друг е въпросът доколко бе допустимо от гледна точка на собствения ни интерес - да се комбинира стратегическата ориентация на България към Европа и атлантическия свят, и остатъчната зависимост от Русия - енергийна, институционална... Днес подобна зависимост е все по-рискова за българския национален интерес.

Русия практикува стратегия на системна дестабилизация на източната част от Европа с цел своето завръщане на световната сцена като "велика сила". Опорните позиции на Русия на Балканите - които са ключов елемент за тази стратегия - са Сърбия, Република Сръбска в Босна и Херцеговина ... и всяка друга страна, която може да бъде откъсната от системата на колективна сигурност и колективно развитие на Запада и Европа в частност. Русия се провали в опитите си да откъсне окончателно от Запада Черна гора - като осуети членството й в НАТО и преговорите за членство в ЕС.

Вторият провал бе в Македония - провалиха се опитите на Москва да удържа безвремието на клептократичния режим на Никола Груевски, да блокира разрешаването на спорните проблеми между Македония и Гърция, да провокира безсмислени спорове и конфликти между София и Скопие.

Европейските и атлантическите партньори подкрепиха Скопие и Подгорица в стремежа им да се присъединят към системите за сигурност и развитие на НАТО и ЕС. По този начин Сърбия и Република Сръбска бяха обкръжени от стратегическото пространство на Запада - бе ограничено пространството на Русия за дългосрочна дестабилизация и отпадане на балканския регион от интеграционните процеси в евроатлантическия свят.

Какво прави България с приемането на руските оферти за строителство на "Турски поток" и АЕЦ Белене на българска територия?

Накратко - предлага териториално пространство и институционална подкрепа на Русия за реализация на нейната стратегия на интервенция и дългосрочна дестабилизация на Балканите.

България няма значима роля за "Турски поток" - освен като транзитна територия, през която ще бъде обезпечена стратегията за монополни енергийни доставки на Сърбия и на Унгария - чийто премиер Виктор Орбан има все по-значими проблеми с европейските партньори на страната. С изграждането на АЕЦ Белене с руска технология и - все по-очевидно - с руски инвестиции, както и с "Турски поток", стратегическият енергиен монопол на Русия върху България се утвърждава и придобива дългосрочна и необратима перспектива. Така от гледна точка на енергийната стратегическа инфраструктура България се превръща в част от пространството на концентрирано руско влияние на Балканите.

Оста Москва - Белград получава сигурен териториален коридор през България и включва София към това - на практика геостратегическо пространство на руско влияние на Балканите. Това, което Москва не успя да постигне чрез стратегически натиск върху Атина и Скопие, го получава като подарък от България. Нека бъде ясно - с руските енергийни проекти в България ние правим стратегически, не само икономически избор.

Как съвместяваме тези свои действия с членството си в евроатлантическата общност? Някой би казал - защо Германия може да си позволи "Северен поток", а ние не можем да си позволим "Южен - Турски поток"? "Северен поток" също е обект на оживени дискусии в западната общност, но при равни други условия, една тръба от Русия до Германия има по-малко стратегически потенциал за дестабилизация на Европа, отколкото една тръба от Русия до Балканите.

България заема изключително уязвима за самата себе си позиция в раздвояването между западната си стратегическа принадлежност и утвърждаването на руския енергиен монопол в страната. Банално би било да припомняме широко известни факти - агресията срещу Украйна, спешната необходимост от укрепването на източния фланг на НАТО, превръщането на Черно море в "руско езеро", където лавинообразно нараства руското военно присъствие.

Ако Бойко Борисов си мисли, че ще съхрани някакъв илюзорен неутралитет на България в тази ситуация с детински рисунки на платноходки и чайки в Черно море - той много се лъже, Не можем да заблудим никого. (Не коментирам позицията на Радев - тя е открито проруска по принцип.)

Когато в условия на криза се заема позиция, този, който се опитва да остане по средата "пере пешкира" заедно с победения. Кой е по-вероятният победител в драматичната конфронтация между режима на Путин и Запада? Какъв е скритият дневен ред на българския премиер в опитите му да постигне невъзможното - да пласира България като стратегическа позиция "по равно" в двата лагера, които са изправени един срещу друг в едно дългосрочно и - надявам се - непреминаващо в активна враждебност съперничество между Москва и западния свят?

Не са сериозни аргументите, че видите ли, днес Западът бил разединен, че ние ще бъдем с тази част от Запада, която иска компромис, а не конфронтация. Ние сме на границата. Повтарям - сега заемаме позиция на набеден наивник между окопите на двете страни, в "ничията зона". Чия ще бъде тази ничия зона утре? Какво ще стане с България?

Текстът е от профила на автора във "Фейсбук", заглавието е на редакцията.

 

 

 

Отново се опитваме да играем на границата на възможното. На границата на мислимото. Опитваме се да избегнем неизбежни рискове и си създаваме максимални рискове за самите себе си - за собствената си сигурност, за собствения си образ пред света и в частност - пред нашите партньори и съюзници.

Светът, в който живеем се променя бързо и тази промяна носи нестабилност - особено в граничните зони на геополитическо съперничество, една от които обитаваме и ние. През 90-те години и в началото на 21 век беше възможно - друг е въпросът доколко бе допустимо от гледна точка на собствения ни интерес - да се комбинира стратегическата ориентация на България към Европа и атлантическия свят, и остатъчната зависимост от Русия - енергийна, институционална... Днес подобна зависимост е все по-рискова за българския национален интерес.

Русия практикува стратегия на системна дестабилизация на източната част от Европа с цел своето завръщане на световната сцена като "велика сила". Опорните позиции на Русия на Балканите - които са ключов елемент за тази стратегия - са Сърбия, Република Сръбска в Босна и Херцеговина ... и всяка друга страна, която може да бъде откъсната от системата на колективна сигурност и колективно развитие на Запада и Европа в частност. Русия се провали в опитите си да откъсне окончателно от Запада Черна гора - като осуети членството й в НАТО и преговорите за членство в ЕС.

Вторият провал бе в Македония - провалиха се опитите на Москва да удържа безвремието на клептократичния режим на Никола Груевски, да блокира разрешаването на спорните проблеми между Македония и Гърция, да провокира безсмислени спорове и конфликти между София и Скопие.

Европейските и атлантическите партньори подкрепиха Скопие и Подгорица в стремежа им да се присъединят към системите за сигурност и развитие на НАТО и ЕС. По този начин Сърбия и Република Сръбска бяха обкръжени от стратегическото пространство на Запада - бе ограничено пространството на Русия за дългосрочна дестабилизация и отпадане на балканския регион от интеграционните процеси в евроатлантическия свят.

Какво прави България с приемането на руските оферти за строителство на "Турски поток" и АЕЦ Белене на българска територия?

Накратко - предлага териториално пространство и институционална подкрепа на Русия за реализация на нейната стратегия на интервенция и дългосрочна дестабилизация на Балканите.

България няма значима роля за "Турски поток" - освен като транзитна територия, през която ще бъде обезпечена стратегията за монополни енергийни доставки на Сърбия и на Унгария - чийто премиер Виктор Орбан има все по-значими проблеми с европейските партньори на страната. С изграждането на АЕЦ Белене с руска технология и - все по-очевидно - с руски инвестиции, както и с "Турски поток", стратегическият енергиен монопол на Русия върху България се утвърждава и придобива дългосрочна и необратима перспектива. Така от гледна точка на енергийната стратегическа инфраструктура България се превръща в част от пространството на концентрирано руско влияние на Балканите.

Оста Москва - Белград получава сигурен териториален коридор през България и включва София към това - на практика геостратегическо пространство на руско влияние на Балканите. Това, което Москва не успя да постигне чрез стратегически натиск върху Атина и Скопие, го получава като подарък от България. Нека бъде ясно - с руските енергийни проекти в България ние правим стратегически, не само икономически избор.

Как съвместяваме тези свои действия с членството си в евроатлантическата общност? Някой би казал - защо Германия може да си позволи "Северен поток", а ние не можем да си позволим "Южен - Турски поток"? "Северен поток" също е обект на оживени дискусии в западната общност, но при равни други условия, една тръба от Русия до Германия има по-малко стратегически потенциал за дестабилизация на Европа, отколкото една тръба от Русия до Балканите.

България заема изключително уязвима за самата себе си позиция в раздвояването между западната си стратегическа принадлежност и утвърждаването на руския енергиен монопол в страната. Банално би било да припомняме широко известни факти - агресията срещу Украйна, спешната необходимост от укрепването на източния фланг на НАТО, превръщането на Черно море в "руско езеро", където лавинообразно нараства руското военно присъствие.

Ако Бойко Борисов си мисли, че ще съхрани някакъв илюзорен неутралитет на България в тази ситуация с детински рисунки на платноходки и чайки в Черно море - той много се лъже, Не можем да заблудим никого. (Не коментирам позицията на Радев - тя е открито проруска по принцип.)

Когато в условия на криза се заема позиция, този, който се опитва да остане по средата "пере пешкира" заедно с победения. Кой е по-вероятният победител в драматичната конфронтация между режима на Путин и Запада? Какъв е скритият дневен ред на българския премиер в опитите му да постигне невъзможното - да пласира България като стратегическа позиция "по равно" в двата лагера, които са изправени един срещу друг в едно дългосрочно и - надявам се - непреминаващо в активна враждебност съперничество между Москва и западния свят?

Не са сериозни аргументите, че видите ли, днес Западът бил разединен, че ние ще бъдем с тази част от Запада, която иска компромис, а не конфронтация. Ние сме на границата. Повтарям - сега заемаме позиция на набеден наивник между окопите на двете страни, в "ничията зона". Чия ще бъде тази ничия зона утре? Какво ще стане с България?

Текстът е от профила на автора във "Фейсбук", заглавието е на редакцията.

 

 

Коментари

Десет години търпим този

Десет години търпим този полуидиот да се прави на европеец и да праща европейските пари в Русия. Десет години го търпим да ни държи гладни като улични песове. Десет години гогини търпим да прогонва децата ни навън, а тук да заселва руснаци. Десет години го търпим да говори против БСП, а заедно с тях да козирува на Решетников. Десет години му плащаме масрафите и излагациите.....Има ли такъв народ, потънал в лайна, без грам самоуважение!

Хм

Този, вероятно ББ, се опитва да играе действително па ръба. Хем не иска да продаде реакторите обратно на руснаците, както Костов направи с реактора на руската "Шкода", хем иска Ф-16, хем не ще да напуска ЕС и НАТО, хем иска европейски хъб като в Баумгартен, хем "автентични" и БСП-ари му натрисат комерсантския "Турски поток"...

На БСП-арката Поптодорова и на БСП-арите Румен Овчаров и Сашо Дончев от Топенерджи не може да им се угоди.

Това се отнася основно за Минчев, а вашият коментар е много, много показателен. Коментари като вашия в Епицентър с лопата да ги ринеш.
Аре.

Огнян Минчев:

"Огнян Минчев: Има разминаване в позициите на България и Русия за "Турски поток"
Визитата на руския премиер Дмитрий Медведев у нас не даде конкретни резултати

"Визитата на руския премиер Дмитрий Медведев у нас не даде конкретни резултати. Освен срещата, свързана с развитието на туризма, всички останали дискутирани теми не са довели до подписването на документи между двете страни. Станала е размяна на мнения, но без документи за споразумение". Това каза преде "Фокус" политологът Огнян Минчев.

Той обърна внимание на разминаването на позициите по „Турски поток“ между България и Руската федерация. Премиерът Бойко Борисов твърди, че газопроводът „Турски поток“ ще бъде един от източниците за захранване на бъдещия газов хъб „Балкан“, докато от „Газпром“ заявяват, че не са предвиждали снабдяване на хъба. "За Русия „Турски поток“ през България е проект за транзитиране на газ по посока Сърбия – Унгария, а не за създаване на газоразпределителен център в самата България", каза още Огнян Минчев.

"Разговорите по тези въпроси са на доста предварително равнище и голяма част от съпътстващите проблеми, като например: ще продължи ли преноса на газ през газопреносната мрежа на Украйна, Румъния и България, какво ще бъде съотношението между „Турски поток“ и тази мрежа – Хъб „Балкан“, са теми, които може да са били обект на дискусия, но не са довели до някакво споразумение, което да бъде огласено“, каза политологът.

Що се отнася за АЕЦ „Белене“, Огнян Минчев заяви, че въпреки заявлението на руския премиер Медведев за желанието на Русия да участва като инвеститор, нищо не е споменато за условията, при които проектът трябва да се реализира. Позицията на българското правителство е, че който и да инвестира в проекта, трябва да го направи без гаранция от българска страна, но Медведев не уточни дали Русия е съгласна с това условие, обобщи политологът."
https://www.faktor.bg/bg/articles/ognyan-minchev-1-10

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията