Две трети, или над 67% от българите оценяват главния прокурор Сотир Цацаров  към края на мандата му със "Слаб 2" (24,48 на сто) или "Среден 3" (42,66) по шестобалната система.

Ефектните задържания от миналата година на знакови фамилии като Арабаджиеви, Баневи, Стайкови са довели по-скоро до съмнения към прокуратурата - че бори престъпността и корупцията кампанийно, а не систематично (общо пак около 60%) и действа избирателно - вместо до повишаване на имиджа й.

В представите на обикновените граждани цели три изисквания са по-важни за следващия главен прокурор пред това да е добър юрист/професионалист - трябва да е политически независим, да не се поддава на натиск и да е почтен.

Това сочат данните от национално представително проучване сред пълнолетното население, анкетирани са 1090 души. Проучването е проведено от 5 до 20 февруари т. г., от социологическа агенция "Глобал Метрикс" по поръчка на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), а поводът е наближаването на края на мандата на Цацаров и откриването на процедурата за нов главен прокурор.

Шефката на неправителствената организация Биляна Гяурова-Вегертседер припомни днес основни позиции от концепцията на самия Цацаров при избора му през 2012 г. - мерки за повишаване прозрачността в прокуратурата, кариерно израстване на почтените, ефективност в борбата с корупцията по високите етажи, с евроизмамите, сътрудничество с медиите и неправителствения сектор, формиране на независим съвет към Прокуратурата на Република България (ПРБ).

Със забележката, че са подбирани средностатистически респонденти, а не юристи, и затова не са им поднасяни въпроси, свързани с правна специфика, гражданите са попитани най-общо три неща: каква е оценката им за сегашния главен прокурор като олицетворение на цялата дейност на ПРБ, какво би трявало да свърши следващият и как си представят профила му.

Цацаров получава "Среден 3" по шестобалната скала, като над 2/3 смятат, че прокуратурата на практика се е провалила в работата си, както и главният прокурор, който е нейна "глава".

Отличната оценка е под 1%, по-точно - на всеки хиляда граждани 7 споделят такова мнение.

"Този отговор са дали хора, които най-вероятно са нямали досег със съдебната власт и в частност с прокуратурата - отбеляза обаче Теодор Славев, от агенцията, правила изследването. - Тези, които имат някакво преживяване или опитност, имат в някаква степен малко по-високо доверие. Няма как да оцениш нещо високо, ако не му вярваш."

Съответно 64 и 61,2 на сто от анкетираните смятат, че Цацаров се е провалил и в борбата с битовата престъпност, и с корупцията по високите етажи. Общо над 60 на сто са съгласни или "донякъде съгласни", че борбата с корупцията в България е била кампанийна, а не системна.

"Проблемът е, че подобни кампанийни действия създдават впечатление у гражданите за избирателност – че над едни има чадър, а за други има целенасочени действия. Което съучаства за това да се подронва доверието в прокуратурата заради този дефицит на справедливост", каза още Славев.

По думите му, у гражданите се е настанило трайно съзнанието, че държавното обвинение действа "за защита интереса на една или друга група от субекти".

В подкрепа на това, че в последния 7-годишен мандат прокуратурата е използвана с политически цели, се изказват цели 37 4 процента напълно съгласни, а още 38,8% са донякъде съгласни. 

На уточняващ въпрос на Клуб Z - че през последната година имаше арести на цели "знакови" фамилии от т. нар. роден хайлайф, които десетилетия наред са безнаказани и демонстрират топ стандарт и разгулен живот, Славев отговори:

"Виждате мнението на хората - че работата е била кампанийна, а не систематична. А за качеството на повдигнатото обвинение може да съдим по влезли в сила присъди срещу хора от върховете на властта.

Такива присъди за 7 години в ръководената от Сотир Цацаров прокуратура - срещу хора от висшия ешелон на властта - аз поне не си спомням да има. И това се забелязва и от самите хора."

Той отбеляза, че медийният ефект не е постигнат, въпреки че проучването е между 5 и 20 февруари тази година, т. е. - след като са станали факт повдигнатите обвинения срещу бизнесмени, срещу бивши министри, зам.-министри, кметове и др.

"Няма наякакво повишение в доверието в прокуратура вследствие на тези акции", обобщи той.

Гражданите не виждат никаква полза от работата на главен прокурор – това личи от над 60 на сто сумарно отговори "съгласен" и "донякъде съгласен".

Интересно стои въпросът с очакванията от следващия главен прокурор.

Близо 60% от анкетираните искат той да води активна борба с корупцията по високите етажи на властта, което говори че: а) усещат, че такава съществува, и б) – че нищо или почти нищо не е направено.

Тогава следват приоритетите за обикновения човек "да не допуска прокуратурата да се използва за политически цели" (37, 8%) и чак после - овладяване на битовата престъпност (36%)

Цели 22,4 на сто от запитаните са посочили, че не очакват нищо различно, което Биляна Вегертседер нарече "критично висок дял на обезверените".

Показателни са отговорите на въпроса: "Кое е най-важното качество, което трябва да притежава следващият главен прокурор?" При възможност участниците в изследването да дават повече от една препоръка, цели 3 отговора са посочени като приоритетни пред този да е добър професионалист. А именно: политическа независимост, да не се поддава на натиск, почтеност.

"Хорат усещат, че ако този човек няма вътрешна чувствителност и непримиримост, почтеност срещу конфликт на интереси, срещу формите на влияние в системата, срещу непотизъм, колкото и добър професионалист да е, това в един момент може да се окаже контрапродуктивно. Ние сме виждали прекрасни професионалисти, които по такъв начин огъват законовите разпоредби, буквално изнасилват закона, за да може той да влезе в услуга на политическото статукво в страната - обобщи тя.- Най-просто да си го кажем: да бъде честен и почтен човек, който да вижда несправедливостите, които се случват."

БИПИ ще следи изключително отблизо дали процедурата за избор на нов главен прокурор ще бъде достатъчно прозрачна, обещаха още оттам.

"Защото сме се нагледали на много „публичност“ при тези процедури – дори една театрална публичност, но на практика прозрачността е това, което ни липсва: дали стигаме до някого, защото „ти си го избра“, или стигаме, защото това е, което иска гилдията, което искат редовите прокурори, което са очакванията на обществото. Прозрачността е отговор при протичането на всяка една от тези стъпки (по избора)", допълни още Вегертседер.

Тя си пожела, обобщавайки данните, "политически независим нов главен прокурор, нов главен прокурор с гръбнак и нов главен прокурор, който да води реална борба с престъпността".

От института очакват още - въпреки че Цацаров не е длъжен по закон, да предложи някаква равносметка на мандата си.

С пълните данни от проучването на БИПИ и "Глобал Метрикс" може да се запознаете тук.