Ниско заплащане, тежко физическо натоварване и липса на престиж - това ги характеризира. Като например в сферата на социалните грижи, в която обявите за търсене на нови кадри са безброй, но никой назначен не се задържа особено дълго. При това е съвсем ясно, че малцина - в която и да било сфера - са напълно щастливи от работата си, но има случаи, в които тя е единствено и само изпитание, при това зле заплатено.

С най-нисък престиж в Германия се ползва работата на чистачките, до които по липса на уважение се доближават сътрудниците на социалните служби и медицинските сестри. Следват куриерите, възпитателите в детските заведения, събирачите на боклук и келнерите, но преди тях – полицаите.

Данните са от актуално проучване и определено будят въпроси, тъй като принципно и в организациите по събирането на сметта, да не говорим за полицията, е престижно да се попадне – с добра заплата и перспективи за безсрочен договор. Ясно е, че тези, които биха искали да се занимават с боклука, няма как да са много, но пък именно покрай това заплатите на сметосъбирачите в Германия не са ниски и те определено нямат вид на хора с ниско самочувствие – свободни места за този вид кадри почти няма, за което не може да няма обяснение.

Между 1500 и 2200 евро – толкова получава този, който се впусне в професията сметосъбирач без образование. А ако има квалификация, свързана с рециклирането на отпадъците, може да изкара и доста отгоре. Трудно би било професията да бъде наречена привлекателна – не само заради задължителното ранно ставане и тежките физически усилия, но очевидно повечето от тези, които се занимават с нея, си я харесват – щом няма свободни места.

Работата на касата в супермаркета също не е от най-престижните, но какво от това, ако заплащането е добро? 2330 евро – толкова се твърди, че получават служителите на касите във веригата „Алди“, но само който не ги е виждал в действие, не знае за какво става дума: желязна дисциплина, космическа скорост при обработването на покупките, задължителна мила усмивка на лицето и пожелания за приятен следобед, вечер или уикенд в съответствие с времето и деня. „Идва им отвътре“, може да отбележи някой, но няма да е прав – това са правилата, на които не на последно място се дължи успехът на фирмата.

И за чистачките (чистачите) е важно да са любезни, още повече, ако работят по-скоро на черно, както е в повечето случаи. Само 36 процента от домакинствата в Германия са заявили официално, че ползват такива услуги, докато за този вид персонал е известно, че включва поне 600 000 души. Ако нужната чистачка се наема от фирма, за нея важи изискването за минимално заплащане, но това не е най-често срещаният случай. Оттам нататък – 23 процента от  германците смятат, че надница от 8,50 до десет евро на час е нормална, а в следващата по-голяма група от анкетираните мненията са, че 10 – 12 евро е ОК. Професионалистите в бранша изискват 15 евро на час, но в тях е включена и застраховката.

Може би най-критично в Германия е положението с осигуряването на достатъчно болногледачи и хора, които поемат грижите за възрастните. В застаряващо общество, в което – според статистиката – най-бързо се увеличава групата хора над 80 години, неизбежно има нужда и от повече персонал, който да ги обслужва. А е зле платен, най-вече в бившите източни провинции, където за този вид услуги се получават 2 000 евро месечно, докато на запад може да се вземат и 2 800. Долна граница за заплащането има, но това е само долна граница, заявява и правителството. „Който търси добре обучени кадри, трябва да плаща повече. Особено ако се има предвид, че този вид кадри са много търсени. В  тази сфера има истински дефицит“.

Хем са нископлатени, хем са търсени -  това е проблемът с непрестижните професии в Германия, които в крайна сметка страдат не толкова от недоброто заплащане, колкото от недобрия имидж. Като полицаите, при които по-високите чинове взимат между 2 200 и 2 500 евро месечно, но пък при тях се усеща тотална липса на кандидати да сложат униформата. 38 на сто от германците смятат, че професията е сред най-неблагодарните и я сравняват с тази на келнерите.

Те няма как да се прославят колкото космонавтите или писателите, но достойното заплащане би могло да им гарантира достойнството, ако се справят със задълженията си на ниво. На другия полюс са привилегированите – инвестиционни банкери, политици, мениджъри, брокери на недвижими имоти, адвокати и държавни служители, ползата от които се измерва доста по-трудно. Дори и само ако си зададем въпроса – без кого от тях можем.