Българският учен Владимир Кефалов е носителят на престижната американска награда “Бреслър“ за 2019 г.

Тя се присъжда от 2001 г. насам от организацията Lighthouse Guild за изтъкнати постижения в сферата на зрителните науки, направени от хора в средата на кариерата си. Състои се в чек за 54 000 долара. Парите са завещани от покойния филантроп Алфред У. Бреслър. Церемонията по връчването й ще се състои през ноември в Ню Йорк.

„Владимир Кефалов е един от водещите световни изследователи на очната ретина. Неговата работа доведе до нови познания относно механизмите на многобройните смущения на човешкото зрение. Сред които причините за дегенерацията и разстройството на фоторецепторите, нарушаващи възприемането на цветовете и нощното виждане. Те стимулират лечението на загубата на зрението“, се казва в съобщението на Lighthouse Guild.

А председателят на организацията Алън Морс обявява Кефалов за „звезда в сферата на изследването на ретината“.

Клуб Z разказа за Владимир Кефалов преди близо 4 години. Статия за него бе публикувана в броя на списанието от април 2015 г. Можете да я намерите ТУК.

Съвсем естествено потърсихме отново 51-годишния българин, който е доцент по невронаука в университета „Вашингтон“ в американския град Сейнт Луис, щата Мисури.

„Много съм горд. Защото, като погледнах списъка с другите лауреати преди мен, всички те до един са светила в тази сфера“, каза българският учен.

Какво точно прави екипът на Владимир Кефалов

Специалистите са се посветили на изследването на зрителните клетки в ретината. Методът се нарича електрофизиология. Екипът на Владимир Кефалов изследва електрическите сигнали на тези зрителни клетки. Те всъщност поглъщат светлината и я превръщат в електрическия импулс, който след това произвежда зрителното възприятие.

Кефалов и хората му изследват тези клетки и от фундаментална гледна точка. Ръководеният от българския специалист екип иска да разбере какви са механизмите, превръщащи светлината в електрически импулс, както и как те се адаптират към светлината и тъмнината.

В момента, в който екипът разбере механизма, по който дефекти в гените водят до слепота, следва нова стъпка. Целта на специалистите е да се опитат да обърнат нещата и да възстановят нормалната функция на клетките. Може да стане чрез генна терапия, т.е. да вкараш обратно нормалния ген, или по друг начин с фармацевтични терапии.

Върховете на генната терапия - момче с вроден дефект проглежда

Генната терапия е достигнала немислими доскоро върхове. Съвсем наскоро с нея е възстановено зрението на 9-годишно момче, разказва Кефалов. Това се е случило в университета в Маями, Флорида.

Детето е имало генетични увреждания. В този случай става дума за липса на ген, отговарящ за възприятието на светлината. В резултат детето не може да вижда.

С помощта на вирус правилният ген му е бил вкаран обратно. И той започнал да произвежда правилния белтък. И зрението полека-лека заработва.

Владимир Кефалов за малко спира да разказва, сякаш е прочел нашите мисли.

„Не, това не може да бъде заглавие. Сещам се какво смятате да напишете, но то просто няма да е вярно. Защото за това изследване, както и за метода му аз нямам абсолютно никакъв принос. Аз просто отговорих на въпроса ви докъде е стигнала терапията“, бърза да успокои топката сънародникът ни.

И обяснява, че такива опити все още рядко се правят с хора.  Извършват се предимно върху мишки или маймуни. И са много скъпи. По тази причина почти всичко в тази сфера е на етап клинично изследване. Самият Кефалов е прилагал такава терапия, но върху мишки.

Пътят от опитите до лечението

„Процедурата е следната. Първо такива като мен правят лабораторно изследване, за да видят дали изобщо работи. Ако работи в лабораторни условия с лабораторни животни, например мишки, се правят други опити с примати, да речем маймуни. Така може да се види дали методът работи в организъм, който е по-близък до човешкия“, обяснява ученият.

Следват няколко фази на тестове, вече с пациенти. Първо се пробва дали лекарството или терапията имат отрицателни ефекти. Необходимо е да не повреждат организма на лекувания.

При положителен резултат следват клиничните изследвания, които се правят от съвсем други хора. Те са безумно скъпи - струват десетки милиони долари. На една контролна група пациенти се дава плацебо или пък те просто биват наблюдавани. А на други пациенти се извършва новото лечение. То може да трае няколко месеца, едва, две години или повече. Тези хора биват периодично изследвани за това дали има някакви отрицателни ефекти. Ако накрая се окаже, че терапията работи добре, федералното правителство на САЩ одобрява това лечение. И лекарствата за него започват да се продават по-масово. При това на доста по-поносими цени.

Казано накратко – Владимир Кефалов измисля методите за функциониране на окото и на клетките, както и начините, по които те да се прилагат. Без тези методи не могат да се извършат следващите стъпки – използване на лекарства, терапии и т.н. Следващият „ешелон“ от специалисти използва тези знания, за да се опита да ги реализира върху хора.