По Конституция в България всички вероизповедания са свободни, религиозните институции са отделени от държавата, а заедно с верските убеждения не могат да се ползват за политически цели. Сагата с данъчната аминистия на вероизповеданията, с която ще се опростят близо 8,2 млн. лв. на Главното мюфтийството обаче се превръща в една „меко казано“ политическа злоупотреба. А поредното заиграване с публичното използване на словосъчетанието „етнически мир“ е едно цинично внушение, което се превръща в откровен рекет. 

Вярно е, че Православната църква винаги е ползвала предимства пред всички останали признати религии. Така е и по Конституция, където е записано: „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание“. Вероятно затова през годините Църквата редовно получава „подаръци“ от изпълнителната власт – особено през последните три мандата на кабинета „Борисов“.

Ако следим изявите на лидера на ГЕРБ, оставаме с впечатлението за истински ренесанс в ремонтите на православни храмове и манастири, които Бойко Борисов лично „открива“. 

Добрите отношения между изпълнителна власт и Църква са в невиждан подем

С промени в Закона за вероизповеданията от края на 2018 г. беше решено държавата да предоставя издръжка на религиите - субсидията по 10 лв. за всеки изповядващ съответната религия, която има повече от 1% последователи според данните от последното национално представително преброяване. 

Дори и около тези законодателни поправки специално отношение отново получи Българската православна църква, след като премиерът Борисов обяви, че заплатите на свещениците трябва да бъдат увеличени и приравнени с тези в образователната система. А правителството по молба на патриарх Неофит отпусна и 5 млн. лв. на Св. Синод за заплати.

Не така обаче стои въпросът с мюсюлманското вероизповедание. Според данните от последното преброяване през 2011 г. близо 580 хил. български граждани са се самоопределили като мюсюлмани. Главното мюфтийство от години има проблеми с имотите, които стопанисва. И за разлика от Църквата повечето имоти наистина са били отнени от държавата по време на социализма. Няма държавно финансиране на религиозните улища по ислям в страната. Дори Висшият ислямски институт, който би трябвало да образова мюсюлмански духовници, е с неуреден статут. 

Експерти по етнически въпроси често припомнят решението на правителството на Иван Костов да „подари“ на Турция финансирането на религиозните училища по ислям в България. И така турският „Дианет“ да навлезе толкова надълбоко в духовния, религиозния, а оттам и в политически живот на българските мюсюлмани. Излишно е да се припомнят и актовете на президента Румен Радев, който остро осъди намесата на Турция в изборните процеси в страната. Или поредицата от доклади на българските служби за намеса на други държави във вътрешните работи на страната именно чрез религията.

Да, държавата и всички ние като демократично и цивилизовано общество трябва да полагаме грижи за духовното и религиозно здраве, да се отделят средства за образованието по богословие и ислям, дори и за да се ограничи външната намеса на чужди сили.

Специалното отношение към религиозните инсититуции обаче трябва да има граници

След като вероизповеданията ще ползват публични средства, то те не могат да бъдат напълно безотчетни пред българските данъкоплатци. Пример е този категоричен цинизъм на православните владици, че работите на църквата са си само нейни. И е време това лицемерие да престане, особено в сферата на т. нар. църковни имоти. Защото се получава така, че Църквата все е бедна, а в същото време „има пари бол“. А примери колкото щете.

През 2011 г. Неврокопската епархия купи най-големия хотел в центъра на Гоце Делчев за 1 милион и 300 хиляди евро. Тогава радетели на решението обясняваха, че хотелът бил на метри от градския църковен храм и посетителите му щели да пречат на богослуженията и на миряните.

Наскоро и Софийската митрополия влезе в обсега на общественото внимание, когато стана известно, че „Инерком“ на Гинка Върбакова е кандидат за купувач на ЧЕЗ. Фирмата била наела помещения на Софийската Света Митрополия на ул. „Съборна“ - в центъра на София. След възникналата шумотевица се оказа, че договорът бил неизгоден за Църквата и лично патриарх Неофит се намеси и го спря.     

По примера на православните духовници, Мюфтийството също отива отвъд добрите нрави. В опитите си да намери аргументи за опрощаването на 8,2 млн. лв. задължения главният мюфтия Мустафа Хаджи започна сериозно да злоупотребява, използвайки думи като „да пазим мира и спокойствието“, „толерантност“ и „разбирателство“. Тази злоупотреба не само, че звучи като заигравка на политически брокер (каквото сме виждали у ДПС), но все повече прилича на обикновен рекет.

Още повече, че и премиерът Борисов им приглася, обвързвайки "етнически мир" с данъчната амнистия.

"Това ми е важно, всичко останало ще го наредим“, заяви Борисов в понеделник. Все едно за тези години само данъците на вероизповеданията са били крепители на мира в страната.

А щом вероизповеданията ще искат специално отношение, засягащо обществения бюджет, тогава да направят така че имотите им и публичните средства, които управляват, да бъдат и публично отчетни. Не става само с блажене...