Злоупотреба с монопол на пазара на горива няма, само трябва да се насърчи... конкуренцията. Концентрация има при съдържатели на данъчни складове. Кой е участникът в тази концентрация обаче не е ясно - защото имената и числата в документа на КЗК са заличени с мотив "търговска тайна". Констатира се, че  данъчни складове не достигат, а причина а това е голямата инвестиция за изграждането им, както и голямата бюрокрация, което от своя страна пречи на вноса на горива. 

Всичко това ясно от секторния анализ на пазара на горива Комисията за защита на конкурентията (КЗК). Антимонополният орган се самосезира през ноември 2018 г. за проверка на пазара за две години назад - в разгара на протестите срещу високите цени на горивата. Протести имаше и срещу новия т.нар. закон за горивата, наречен "лобистки" и в полза на "Лукойл" в България и от представители на управляващата коалиция - в лицето на Валери Симеонов. Въпросният закон е деликатно разкритикуван от КЗК. Органът не харесва и предложението касовите бележки в бензиностанциите да показват разбивка на цената на горивото за потребителя. Въпросната мярка бе прегърната от премиера Бойко Борисов с цел успокояване на протестите. 

Кой държи данъчните складове - обществена тайна

Въпреки че имената на фирми в документа, публикуван от КЗК, са заличени, от него се разбира, че около 50% от складовите вместимостите за бензин А-95, над 80% за А-98 и около 40% за дизела се държат от един единствен играч. Вторият по големина участник в пазара стопанисва 30-35% от складовите вместимости за бензин А-95 и дизел, както и около 10% от тези за бензин А-98. Данните не са новина и изглеждат като пълно потвърждение на изнесеното през 2017 г. от бившите депутати Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев - а именно, че "Лукойл Нефтохим Бургас" и "Лукойл България" притежават заедно над 90% от данъчните складове за бензин и над 80 на сто от тези за дизел.

"Създаването на собствен данъчен склад изисква висока по размер първоначална инвестиция, която е непосилна за повечето търговци, отнема сериозен финансов, административен и оперативен ресурс и има дългосрочна възвращаемост. Процедурата по издаване на лиценз е тромава и бавна. Необходимо е закупуване на софтуер, измервателни и нивомерни системи, банкови гаранции, изпълнение на техническите изисквания във връзка с обекти с най-висок рисков клас, екологични изисквания, взривозащитност на съоръженията и др.", пише в документа на КЗК.

КЗК препоръчва мерки за ускоряване на процедурата по лицензиране и регистрация на складодържатели. Освен това се предлага да се създадат алтернативни възможности за търговците да избират къде да съхраняват своите продукти - например в други държави от ЕС. Това изисква сключване на двустранни споразумения, каквито България до момента няма. 

"Увеличаването на стимулите за разкриване на нови данъчни складове в страната и възможността да се ползват лицензирани такива в съседни или близки до България страни - членки на ЕС, би насърчило конкуренцията между лицензираните складодържатели по отношение на предлаганите от тях цени и условия за ползването на складовете им", казват от КЗК. Не става ясно дали това на практика значи, че реална конкуренция липсва.

Нещо повече - КЗК препоръчва в битката да по-добра конкурентна среда държавата са се включи с... изграждането на държавни данъчни складове. Тази мярка е препоръчана като "спешна" -  идеята е държавните складове да се управляват от държавни предприятия, които да се ползват от доставчиците на горива при "недискриминационни условия и цени и при спазване на принципа на конкурентната неутралност". Дали това значи, че на практика в момента малкото и концентрирани частни складове не предлагат недискриминационни условия и цени - не става катерогично ясно. Пример за страни с държавни складове били Португалия и Чехия.

Новите касови бележки са проблем

Новите нормативни разпоредби в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произходи съвкупният ефект от приложимите нормативни режими в сектора биха могли да доведат до извеждането от пазарите на част от участниците и да се превърнат в непреодолима бариера, за осъществяване на дейност.

Това е констатация на КЗК за прословутия т.нар. закон за горивата. Именно от това - че законът може на практика за извади от пазара по-малки търговци на горива - бе в основата и на протестите по темата. Те все пак доведоха до известни отстъпки и отлагане на сроковете за влизане в сила на разпоредбите. 

КЗК критикува и новите касови бележки, като от мотивите й се разбира, че обявяването на начина на формиране на цената може да улесни пазарните играчи да договарят цени или да се увреди конкурентната среда: 

Комисията е на мнение, че предвиденото изискване в Наредба № Н-18/13.12.2006 г., фискалната касова бележка да съдържа покупна цена на горивото без акциз и без данък върху добавената стойност би могло да засегне конкурентната среда на пазарите на търговия на едро и дребно с горива. В Решението се изтъква, че нормативната уредба не следва да предвижда разпоредби, които да премахват стратегическата несигурност между участниците на пазара, по отношение на стойността на закупуване на горивата от търговците и не следва да създава условия, които да улесняват координирането на цените на пазарите на автомобилни горива".

От бранша - в случая от Петролната асоциация, която бе заподозряна в лобизъм при приемането на закона, предупредиха, че от 1 април 2019 г., когато новите касови бележки трябва да се появят, може да има недостиг на горива и да се затварят бензиностанции. Стигна се до среща с премиера Бойко Борисов по темата. Засега обаче не се планира отлагане. 

КЗК предлага да бъде сформирана работна група с представители от държавни органи, компетентни относно прилагането на нормативната уредба в сектора, в рамките на която да бъдат обсъдени тези предложения и в разумен срок да бъдат приети специфичните мерки за преодоляване на конкурентните проблеми, при съобразяване на законодателството на национално ниво и на законодателството на Европейския съюз, казват още от антимонополния орган. 

"Оздравяване на сектора"

"Следва да се проучи и възможността за създаване на механизъм за оздравяване на сектора. Това би могло да се осъществи, като с нормативен акт еднократно се даде възможност на предприятията от сивия сектор да хармонизират своята дейност с действащата нормативна уредба и да изпълнят доброволно неизпълнените до този момент данъчни, административни и др. задължения към държавните органи, отговорни за спазването на данъчното законодателство. Така, неизрядните до този момент участници на пазара на горива от сивия сектор ще имат възможност да излязат на светло, без това да води със себе си последствия от санкции за минал период. По този начин би се стимулирало увеличаването на броя на участниците на пазарите и излизането им от сивия сектор.", пише в доклада на КЗК. 
От това би следвало да се разбира, че антимонополния орган предлага нещо като "амнистия" за играчи на пазара, които са били до момента в сивия сектор.