Тома Биков е завършил актьорско майсторство и има магистратура по политология. Работил е като актьор, има дългогодишен журналистически опит. Съучредител на "Движение България на гражданите“, съосновател на Реформаторския блок, той е и един от идеолозите на близкия до партия ГЕРБ Институт за дясна политика. Тома Биков е бивш съветник във втория кабинет на Бойко Борисов, а през 2017 г. е избран за депутат от гражданската квота на партия ГЕРБ. Автор е на две книги. Последната му – „Политически кризи и служебни правителства“, е вече на пазара и анализира работата на служебните правителства, като и политическите кризи, които са довели до тяхното сформиране.

Г-н Биков, защо смятате, че е изчерпана функцията на служебните правителства?

Обикновено всяка политическа криза свършва с предсрочни парламентарни избори. Това означава изчерпване на парламента и на действащата конфигурация. Не всяка парламентарна криза е политическа. Не и всяка правителствена криза е политическа. Според мен институцията на служебното правителство е изкуствено привнесен елемент, който се задейства винаги в ситуация на предсрочни парламентарни избори. Ако служебното правителство не съществуваше в Конституцията, бихме имали и хипотезата управляващата формация да предизвика сама предсрочни избори, за да увеличи броя на депутатите си в парламента. 

Такива ситуации стават в редица държави. В случая това не е политическа криза, а е един от инструментите на политиката. При нас този инстирумент е отнет заради функционирането на служебното правителство. Ако може да говорим за някакви позитиви, то се създава един страх у действащото управляващо мнозинство, особено ако президентът е от друга политическа сила. Извън това ефектът от функционирането на служебните правителства е, че се удължава кризата. Вместо да бъде решена бързо и с бързи избори, тя се удължава с три месеца.

Защо?

Зададено е в Конституцията. Ако вземем пример от редица други европейски държави – там, когато се насрочват избори, разпуска се парламентът и точно след месец има нов парламент. У нас първо имаме два месеца време, а преди това за две-три седмици се извърта процедурата по раздаването на мандатите – на първата сила, на втората и третата по избор на президента. Най-дългият такъв период е във времето на Жан Виденов – 45 дни той работи в оставка, три месеца работи служебното правителство „Софиянски“, правителството на Иван Костов встъпва в длъжност в края на май. А държавата функционира без приет бюджет. Разбира се, тази криза е несъпоставима с останалите, защото е много голяма и обхваща целия обществен живот. Една политическа криза може много бързо да прерасне и в икономическа, финансова, социална, а последстията от нея да бъдат много сериозни. 

Не е ли това ролята на служебните кабинети – да омекотяват напрежението?

Невинаги има нужда от посредник. Защото служебното правителство е замислено да бъде нещо като посредник между политическите сили, има някакво очертаване на желанието да е равноотдалечено от всички партии. А доколко тази равна отдалеченост е ефективна, е друг въпрос. Защото ние имаме такива правителства, но имаме и други, които са твърдо с една от формациите, кандидати за властта. Това е правителството на Стефан Софиянски. На Ренета Инджова и Марин Райков са отделечени от останалите. Служебният кабинет на Огнян Герджиков пък събира представителите на почти всички партийни играчи. Реално сме проиграли голяма част от възможностите. 

Истината е, че тези служебни кабинети, които са равно близки до всички партии, грантират по-спокоен изборен процес. Тези, които са равноотдалечени, създават условия за конфронтация и се превръщат в част от предизборната кампания – риск, който няма как да бъде преодолян и по Конституция. 

Няма ли опасност без институцията на служебния кабинет всяка управляваща към момента на кризата партия да се възползва от организирането на вота? Да има предимство.

Към момента няма как да се случи премахването на служебните кабинети, защото е нужно свикване на Велико народно събрание (ВНС). А да се свика само за да се премахме институцията на служебното правителство, е доста екстравантна теза. Но ако някой ден има пакет от промени в Конституцията, може да се разгледа и тази институция. Тя може да не се премахне изцяло, но би могло да се помисли по няколко въпроса – да бъде ограничена възможността за функционирането й например.

В кои области?

В Гърция трябва да има два пъти предсрочни избори за една година, за да има служебно правителство. Там министър-председател на служебното правителство автоматично става председателят на Върховния съд, автоматично финансов министър става председателят на националната банка, което пък предотвратява един друг риск.

Ние в ситуация на политическа нестабилност и криза трансформираме политическата система от парламентарна в абсолютно президентска. Имаме президент, който назначава служебен кабинет без парламент. И до момента не са се случили големи катаклизми поради проявата на някаква отговорност на българските президенти. Но в Конституцията няма никакъв предпазен механизмъм. Ако президентът реши да саботира предсрочните парламентарни избори, а цялата власт реално е в него, да използва тези инструменти, за да удължи мандата на служебното правителство. Никъде не се казва колко може да продължи мандатът на служебния кабинет. А ако има след извънредните избори още едни и още едни. Изведнъж у държавния глава е дадена цялата власт без никакъв буфер.   

С тази ваша идея не се ли орязват правомощия на президента?

Не мисля, че това е част от правомощията му. Въпреки че по Конституция служебното правителство фигурира в правомощията на президента, а не на Министерския съвет. Но това е инструмент при извънредни ситуации. Това не са правомощия, които президентът осъществява в дейността си. Ние имахме и президент – Георги Първанов, в чиито два мандата нямаше нито едно служебно правителство. 
Президентската институция в България е изключително усложнена поради това, че тя е избирана пряко от народа, а има представителни функции. Това е една несъразмерност на отговорността и правомощията. И ако някой ден се стигне до Велико народно събрание, може би трябва да се помисли и върху следното: ако президентът е избиран пряко от народа, вероятно трябва да му се дадат и повече правомощия, за да поема и повече ангажименти; другият вариант е правомощията му да бъдат свити още и да бъде избиран от парламента с 2/3 мнозинство, каквито примери има и в други държави. 

Само за последните шест години в България имаме три служебни кабинета. Обречена ли е днешната политическа култура на непрестанни и повтаряеми кризи?

През последните години наблюдаваме трансформация не само в българския политически живот, но и в европейския. Ние сме част от тази по-голяма картина. Два от трите предсрочни избора, които се случиха, бяха заради промяна на политическата ситуация и невъзможност на управляващата коалиция да продължи да управлява, без да има мнозинство в парламента. Това стана с БСП и ДПС през 2014 г. 

При втората оставка на Бойко Борисов имаше промяна на политическата ситуация след президентските избори, когато ГЕРБ загуби, а това е съвсем нормално. Тогава имаше и изчерпване на самата конфигурация след разпада на Реформаторския блок. Така че, за да говорим за политическа криза трябва да има разпад на мнозинството. А и не всеки скандал е политическа криза. Често в парламента партийни лидери използват този термин, без да знаят защо. Смяната на едни министри с други не е политическа криза. Дори и подаването на оставка на едно правителство и изборът на друго в рамките на същия парламент не е политическа криза. Това са ходове в рамките на тази конфигурация. 

А какво е тогава политическа криза?

Тогава, когато парламентът е в невъзможност да избере ново правителство. Друг е въпросът доколко предсрочните парламентарни избори се приемат като инструмент за разрешаване на политическа криза или като инструмент за предизвикването й, защото има такаква възможност. Типичен пример за това е 2013 г. И за мен това са най-глупавите политически години на България – 2013-а и 2014-а, най-безсмислените. За разлика от тях през 1996-а и 1997 година тази криза помогна на България да вземе стратегически решения за НАТО и интеграцията в ЕС, подобрихме и финансовата си дисциплина.

Сега каква ситуация би предизвикала политическа криза в управлението на ГЕРБ и "Обединени патриоти"?

На първо място – счупване гръбнака на управляващото мнозинство, на коалицията. На партиите, които са сключили коалиционното споразумение и отклоняването на част от тях в опозиция. Сегашното мнозинство е съставено от 123 депутати. Въпросът не е само математически, но и психологически. Разбира се, технически могат да се намерят мнозинства в един парламент и да не се стигне до политическа криза, но обикновено цената е висока и се плаща на избори. 

Ще се превърнат ли евроизборите в тест за управляващата коалиция?

Всички избори в една демократична среда са тест и за управляващите, и за опозицията. Така всички избори променят политическата ситуция, ще го направят и предстоящите евроизбори независимо от резултата. Ако ГЕРБ спечели, БСП влиза в криза и започва да анализира защо е загубила, управляващите се консолидират. Ако ГЕРБ загуби, опозицията ще набере скорост. 

Каква е вероятността евровотът да разцепи "Обединени патриоти"?

Една изкуствено усложнена ситуация от самите тях. Не мога да видя политическа причина те да се яват разделени на европейските избори. Според мен става въпрос за някакви лични неразбирателства, облечени в политически аргументи. Ако те успеят да надскочат това, аз съм убеден, че ще имат огромни шансове да бъдат представени в Европейския парламент дори и с двама евродепутати. Дали ще успеят, никой не може да каже.