Когато чужденци критикуват Русия, руснаците излизат на барикадите поради изпитвана гордост към страната си. А и защото не гледат сериозно на критика отвън. Питат се какво знаят тези хора за държавата ни?

Но това е само едната страна. В Русия любов и омраза имат дългогодишна традиция. Никой не е в състояние да маха с ръка така, както руснаците: корумпирани елити, лошо състояние на улиците, бедност в провинцията. По съветски времена хората седяха в кухните на панелния си апартамент с приятели и ругаеха генералния секретар на компартията. Ако някой дръзнеше публично да критикува комунистическата система, върху него бързо се стоварваха проблеми заради “антисъветска пропаганда”.

Три десетилетия по-късно разговорите в кухнята се преместиха в интернет и станаха публични. Руснаците изпускат парата си във Фейсбук и в руската социална мрежа VKontaktе, критикувайки правителството за неспазени обещания. На друго място почти липсва обмен на мнения, тъй като президентът Владимир Путин постепенно отстрани истинската политическа конкуренция. Путин запуши остата и на критиката към Кремъл по телевизията, която Борис Елцин допускаше. Единствено на бюрократи е позволено да отправят критика и то в най-добрия случай към правителството на Дмитрий Медведев. Никой няма право да поставя авторитета на Путин под съмнение.

Въпреки всичко за най-силния човек в Русия критиката в социалните медии стига твърде далеч. Миналата седмица Думата гласува нови закони, които трябва да държат в шах критиците в мрежата. Въвежда се налагането на глоби, равняващи се до 4000 евро или 15 дни арест за продължавано престъпление - изразено неуважение към руското общество, държавата и нейните органи и символи. Наказанието за онзи, който разпространява и лъжливи новини, е 1300 евро.

Путин категорично застана зад законите 

“Това го има във всички държави. Длъжен си да уважаваш страната си”, заяви стопанинът на Кремъл.

Путин може би е визирал примера на Турция. Откакто Реджеп Тайип Ердоган е на власт, в Турция беше заведено следствие срещу 69 000 души заради “обида на президента”.

Стъпката на Думата беше критикувана от държавния Съвет по човешки права към президента, както и от правосъдното министерство. Въпреки всичко по време на парламентарния дебат законопроектът дори беше обострен. Някои от предвидените наказания глоба бяха четиридесет пъти завишени. Под ударите на закона попадат не само частни лица, но също организации и онлайн медии, които са без държавен лиценз. Интернет страниците им могат незабавно да бъдат блокирани.

Така руската държава си подсигурява широка възможност да действа срещу критици от всички политически лагери, тъй като в закона не са дефинирани ясно понятията “лъжливи информации” и “липса на уважение”. Лингвисти ще бъдат привличани като експерти, които при всеки случай трябва да докажат наличието на “лъжливи информации” и “липса на уважение” и то в духа на прокуратурата.

Поредното обостряне на законодателството показва и на какъв натиск е подложен Кремъл. Толкова много руснаци нямат доверие в президента, както никога не е било. Това доказват не само независими допитвания, а и държавни социологически институти. Според последни данни едва 32 на сто от населението се доверяват на Путин. От едно друго проучване на държавен социологически институт става ясно, че сред малко над 50 на сто от руснаците политиката на Кремъл предизвиква недоволство и възмущение.

Според независимия институт за изследване на общественото мнение “ЛЕВАДА” една пета от руснаците дори подкрепят политически протести, което за руските условия е изключително висок процент.

С каква информация извън социологическите проучвания разполага Кремъл, остава на тъмно. От години руските служби за сигурност провеждат свои проучвания, но резултатите са засекретени.

Високи разходи, падащи приходи

Обстановката през последните месеци засегна много обикновени руснаци. Повишаването на пенсионната възраст провокира протести в цялата страна. Завишаването на ДДС на 20 на сто оскъпи разходите за живот. За пета поредна година реалните доходи на населението спаднаха. Руснаците харчат средно близо една трета за храна. Това е индикатор за спад на жизненото равнище.

Сега руснаците трябва и да внимават да не дават воля на гнева си в интернет. Но вместо новите закони да запушат устата на недоволните, по-скоро биха провокирали недоволство. В крайна сметка всеки руснак сам може да прозре какво прави за него руската държава или всъщност какво не прави.

Препечатваме публикацията от в. “Ди Велт”. Аввторът Павел Локшин е кореспондент на германския всекидневник в Москва. Подзаглавието и преводът са на Клуб Z.