Като имигрант в една от най-отдалечените точки на планетата от други градове, както и от България, не се случва да чуя често за битката в Шипченския проход през 1878-а. Но и това се случи. На 15 март, когато терористична атака в Крайстчърч, Нова Зеландия, в две джамии отне живота на най-малко петдесет граждани от мюсюлмански произход по време на молитва. Не… позволете ми да се поправя… бял  мъж, десен фундаменталист и напоен с фалшиви идеали жестоко застреля в упор невинни граждани по време на мирна петъчна молитва. 

Въпреки, че 28-годишният терорист е роден в Австралия, той се уповавал на европейската си идентичност, и се самоопределя като расист и като бял националист, изповядващ т.нар. европейски ценности. Още по-странното е, че в същото време в колата му звучи сръбска чалга. Изписва 73 страници манифест и дори заснема на живо целия акт на насилие, което бива разпространено над 1,5 милиона пъти по социалните мрежи.

Над оръжието му е изписано с бели букви битки в Европа срещу мюсюлмани, и една от тях е за Шипка. 

Какви са реакциите в Австралия и Нова Зеландия?

Тази ужасна трагедия, развила се само на около 5000 километра от Пърт, Западна Австралия, шокира всички.  Джасинта Арден, премиер на Нова Зеландия и една от най-прогресивните световни лидерки определи атаката като “най-мрачния“ в историята на страната.  

В “острова на дългия облак“ – както местните Маори наричат Нова Зеландия – реакциите са повече от съкрушителни:

“Нямаме нужда от тези ужасни неща да се случват тук. Дори е още-трудно, като разбрахме че е Австралиец." (Гей Прайс, Новозеландски гражданин)

“Наистина шокира всички!“ 

Австралия е изключително мулти-културална, където демографията се променя динамично, и половината от прираста на население е от имигранти, а всеки четвърти от тях са родени извън острова. 

Страната споделя подобна форма на управление като на Великобритания - с премиер, министерски съвет, парламент и сенат.

Премиерът на Австралия Скот Морисън изказа незабавно искрените си съболезнования и отправи молитви за семействата на загиналите. Нарече Нова Зеландия и Австралия не просто съседни държави, споделящи общи ценности и култура, но ги определи като едно семейство. Тъй като извършителят е роден в Австралия, местните власти са се задействали, но основното разследване по случая е оставено в ръцете на новозеландските власти.

Вестниците отделиха десетки страници репортажи по случая.

Реакции, но какви?

Но има и такива, които не са настроени с толкова симпатия към жертвите на насилието. В същия ден в медиите се появи изказване на сенатор Фрейзър Анинг от консервативната партия, който обвини ислямските общности за стрелбата в Нова Зеландия, като ги нарече ”ужасни, грозни и нямащи място в Австралия“.

И твърдо застана зад антиимиграционна политика. Той на практика обвини самите жертви на насилие за разигралата се трагедия. Поулин Хансън,  сенатор от партията “Една нация” дори стигна до там да каже, че ако е нямало мюсюлмани, нямало е да има атака.

Премиерът заклейми изказванията им, като противоречащи на австралийските ценности на толерантност.

Но най-интересната реакция бе на тийнеджър, който замери Анинг с яйце по време на пресконференция в знак на протест. Той бе брутално ударен и свален на земята от група поддръжници на сенатора.

Неговата реакция беше остро осъдена. Организацията Change събра подписите на близо един милион души за свалянето му като политик. За по-малко от ден момчето от дарения също събра близо 50 хиляди долара за адвокат да съди сенатора. Вместо това обаче реши да ги дари на жертвите от терористичната атака. На другия ден Мелбърн осъмна с графити на младежа с яйцето #eggboy, когото някои нарекоха “легендарен”.

Този графит се появи на 16 март в Мелбърн.

Но доколко са изненадващи реакциите на някои политици? 

Австралия е страна на имигранти. Но кои имигранти?

В страната между 1901 г. и 1943 г. а след това и до 1973 г. е действала активно бяла имиграционна политика, която открито приема само западноевропейци, хора от англо-саксонски произход или привидно “бели‘”. Общо взето са се подбирали европейски имигранти пред хора от Азия и от Тихоокеанските острови. Имало е открита нетолерантност към имигранти от Китай например. 

Днес Австралия е осъждана в световен мащаб за начина по който третира бегълци, като ги настанява в лагери в Науру и на остров Манус в Папуа Нова Гвинея за неопределен период от време, който стига до 5 години. Официалната имиграционна политика на държавния отдел е, че няма шанс бегълци да се установят в Австралия, ако пристигнат с лодки (въпреки че само малка част от общия брой бегълци пристигат по този начин - мнозинството пътуват със самолети).

Всъщност това е и основна тема по време на изборите. И двете водещи партии – либералите и лейбърите, се обединиха в тази си жестока политика към вече травмираните пристигащи бегълци. Миналата година, един от “затворниците” Беруз Бочани, кюрд, роден в Иран, написа книга чрез текстови съобщения, описваща живота му и този на хиляди други заточени в затвора Манус. Книгата беше озаглавена "Само планината ми е приятел“ и спечели престижни международни литературни награди. 

Беруз Бочани

Дни на хармонията

Днес Австралия и Нова Зеландия празнуват Седмицата на хармонията посветена на множеството култури в страната. Празненствата не са отменени дори в Крайстчърч като знак за утвърждаване на мулти-културните ценности. 

В постоянно променящата се демография на страните Океанските държави не само че трябва да се адаптират към нарастващия брой на имигранти, но и да приемат, че мулти-културната страна е по-добра за всички, а не само за определен кръг хора. Отминало е времето, в което имигрантите се възприемат като нуждаещи се от помощ и подкрепа да се “адаптират”. Те биват едновременно осъждани за това, че обогатяват австралийска култура (което е изключително ефимерно понятие, включващо обикновено вид барбекю и джапанки), но също и, че носят различията си чрез своята култура. 

Очакваните политически реакции са кратковременни. Би било добре да се види какви ще са дългосрочните след половин година.

Напълно е възможно Либералната партия да поеме реториката на антимюсюлманските настроения, за да спечели изборите, използвайки омразата и разделението. Антимюсюлмански настроения съществуват от дълго време - от 2001 година насам. Те заместиха донякъде антиазиатките виждания, които доминираха дотогава. Въпреки, че в момента премиерът Скот Морисън (Либералната партия) осъжда остро изказванията на дясно-центристките сенатори, изборите ще покажат доколко атентатът в Нова Зеландия е пуснал своите корени.

----

* Силвия Лозева от години живее и работи в Пърт, Австралия. Тя е експерт по имиграционни политики и приобщаване на маргинални групи в Университета на Западна Австралия.