Еврокомисията налага глоба в размер на 1,49 милиарда евро на "Гугъл", обяви току-що комисарката по конкуренцията Маргрете Вестагер.

Това е третата глоба, наложена от "Брюксел" срещу компанията от 2017 г. насам.

Американският интернет гигант е наказан за нарушаване на антимонополните правила на ЕС. Компанията е злоупотребила с доминиращото си положение на пазара члез налагане на ограничителни клаузи в договори с уебсайтове, представляващи трети страни. Това пречи на конкурентите да разполагат в тези сайтове свои реклами за търсачки.

Тази злоупотреба траяла 10 години, отбеляза Вестагер. Така други компании са били лишени от възможността да бъдат конкурентни, а потребителите – да се облагодетелстват от конкуренцията.

Стратегията на „Гугъл“

Агрегаторите на сайтове на вестници, блогове или за туризъм често включват функции за търсене. Когато потребител търси чрез тази функция, сайтът показва и резултатите за търсенето, и реклами за търсене, които се появяват до тези резултати.

Чрез приложението си AdSense for Search „Гугъл“ доставя тези реклами за търсене на собствениците на рекламиращите сайтове. „Гугъл“ е посредник, нещо като рекламен брокер, между рекламодателите и собствениците на сайтове, които искат да печелят от площите около техните страници с резултати от търсенето. Следователно AdSense for Search действа като посредническа платформа за онлайн търсене.

„Гугъл“ е най-силният играч в тва посредничество в Европейското икономическо пространство (ЕИП). Компанията е мала пазарен дял над 70 на сто от 2006 до 2016 г.

Преди три години американският гигант е имал пазарен дял от над 90 на сто на националните пазари на търсачките и над 75 процента на повечето наионални пазари за онлайн реклама на търсачките.

Не е възможно конкурентите в рекламата на онлайн търсенето „Майкрософт“ и „Яху“ да да продават място за реклама в търсачката на „Гугъл“. Следователно сайтове, представляващи трети страни, стават важна начална точка за другите доставчици на посредничество в рекламирането на онлайн търсенето, от която техният бизнес да се увеличава и да се опитват да конкурират „Гугъл“.

Осигуряването на посредничество при реклама на онлайн търсачки от страна на „Гугъл“ на най-важните от търговска гледна точка рекламодатели ставало чрез индивидуално договаряни споразумения. ЕК проверила стотици подобни споразумения по време на разследването.

Какво установила Еврокомисията

♦ От 2006 г. от „Гугъл“ започнали да включват клаузи за ексклузивност в договорите. Така на рекламодателите се забранявало да публикуват каквито и да било реклами за търсачки на страниците с резултати от търсенето.

♦ От март 2009 г. от „Гугъл“ постепенно започнали да заменят гореспоменатите клаузи с такива за т.нар. премиално разполагане. От рекламодателите е изисквало да резервират най-печелившите площи в техните резултати от търсенето за реклами на „Гугъл“ и минимален брой реклами на американската компания. В резултат на конкурентите се пречело да публикуват своите реклами на търсачки на най-видните места в тените страници с резултати от търсенето.

♦ Пак от март 2009 г. „Гугъл“ включила клаузи, изискващи от рекламодателите да искат писмено разрешение от американския гигант, преди да направят промени в начина, по който е публикувана всяка конкурентна реклама . Така от „Гугъл“ били в сътояние да контролират степента на привлекателност на рекламите на конкурентите.

От „Гугъл“ първо наложили задължение за ексклузивна доставка, което пречело на конкурентите да публикуват всякакви реклами на търсачки в най-важните от търговска гледна точка сайтове. След това „Гугъл“ въвела стратегия за „облекчена ексклузивност“, целяща нейните реклами за търсене да си резервират най-доброто място и да контролира рекламите на конкурентите.

Тази практика на „Гугъл“ покривала над половината от пазара чрез оборота през по-голямата част от периода. Конкурентите на американската компания не били в състояние да я конкурират – било заради забрана да се появяват в сайтове на рекламодатели, било заради това, че от „Гугъл“ резервирали за себе си най-ценните от търговка гледна точка площи в тези сайтове.

Как е нарушено антимонополното законодателство

Тази практика на „Гугъл“ представлява злоупотреба доминираща позиция на пазара на посредниците при рекламирането на онлайн търсенето, като се въпира конкуренцията по същество.

Доминирането на пазара като такова не е незаконно според антимонополното законодателство на ЕС . Доминиращите компании обаче носят специална отговорност да не злоупотребяват с тези позиции нито на пазара, на който доминират, нито на отделни пазари.

Днешното решение е в резултат на заключение, че „гугъл“ доминира на пазара за посредничество при рекламата на онлайн търсенето в ЕИП поне от 2006 г. Това се дължи на изключително високите пазарни дялове на компанията.

Пазарът се характеризира с това, че на него се навлиза много трудно. Необходими са начални и проължителни инвестиции за развитие и поддръжка на технологията за търсене, платформа за реклама на търсенето и доста голям брой рекламодатели и издатели.

Последици от решението на ЕК

Глобата, наложена от ЕК, е в размер 1 494 459 000 евро. Тя съставлява 1,29 на сто от оборота на компанията за 2018 г. и взема предвид тежестта на нарушението.

Решението изисква от американския гигант най-малкто да прекрати незаконното си поведение и да се въздържи от всякакви стъпки с подобен или еднакъв ефект.

Всеки гражданин или бизнес, който се смята за засегнат от дейността на „Гугъл“, има право да съди компанията в съдилищата в страните членки на ЕС.

Предишни случаи с „Гугъл“

През 2017 г. ЕК глоби „Гугъл“ с 2,42 милиарда евро за това, че дава неправомерно предимство на собствения си сайт за сравнително пазаруване.

През юли 2018 г. Брюксел глоби интернет гиганта с 4,34 милиарда евро за незаконни практики с устройства, използващи Android, с цел засилване на доминиращото положение на търсачката.