Article_top

Трябва да се прави разлика между нелегалното съдържание и дезинформацията, заяви еврокомисарката по цифровата икономика общество Мария Габриел.

Тя и колегите й Димитрис Аврамопулос (имиграция) и Джулиан Кинг (сигурност)  дадоха пресконференция след днешния Колегиум на комисарите. Той бе посветен на борбата с дезинформацията.

„Не искаме да отстраняваме дезинформацията, а да намалим до максимум нейната видимост. Не бихме искали тя да се разпространява по начина, по който това става днес. Въпросът е да се види как, от една страна, нелегалното съдържание е обхванато от законодателно предложение. А от друга страна, за дезинформацията трябва да запазим основните си принципи като свободата на изразяването и достъпа до информация“, каза Мария Габриел.

Нелегалното и терористичното съдържание е в рамките на правоохранителната дейност, изтъкна българският еврокомисар. За ЕК е важно е как то да бъде отстранено.

„Нашето предложение е в рамките на един час платформите да могат да отстранят този материал“, изтъкна Габриел.

Джулиан Кинг допълни, че дезинформацията идва от различни посоки. Една от тях е Русия. Идентифицирани са много хибридни кампании, координирани от Кремъл. Направена е карта на близо 4000 подобни компании. Но вече не е само Русия – и други държави са се научили.

„Споразумяхме се за рамка за налагане на санкции при големи кибератаки, включително икономически санкции“, посочи Кинг.

Напредъкът в борбата срещу масовото резпространение на дезинформацията по мрежите отново не е достатъчен, заяви Мария Габриел. Днес е публикуван докладът за февруари на платформите, подписали кодекса за добри практики - „Гугъл“, „Фейсбук“ и „Туитър“. Усилията им трябва да бъдат удвоени. От „Туитър“ така и не са съобщили какво смятат да правят за защитата от автоматични злонамерени профили.

Трябва да има подобрение на 4 елемента, смята Мари Габриел. Те са следните:

• 1. Още компании да се присъединят към Кодекса. Освен социални мрежи това трябва да бъдат и тези, които качват политическа реклама, от която средствата отиват за финансиране на сайтове за фалшиви новини;

• 2. Критериите, на базата на които ще се изпълнява Кодексът;

• 3. Засилване на дискусията за записите в реално време;

• 4. Мерки за борба срещу дезинформацията трябва да се предприемат във всички страни от ЕС.

Всичко това е собено важно в светлината на предстоящте избори за европейски парламент. То е важно и заради клането в началото на седмицата в джамии в Крайстчърч, Нова Зеландия.

Одобрени са 15 от общо 22 законодателни инициативи за сигурност, предложени от ЕК, заяви Димитрис Аврамопулос. Той цитира и огласения днес доклад по въпроса.

Има още какво да се направи.

• 1. За радикализацията и ислямисткото насилие.

„Нападението в Крайстчърч, вдъхновено от извършеното от Андерш Брайвик преди 8 години в Норвегия клане, трябва да разбуди всички нас - Поне заслепените от идеята, че екстремизмът е с религиозна мотивация и се свързва с ислямския фундаментализъм. Ако искаме да предотвратим по-дълбокия разкол, трябва да действаме сега. Трябва са се справим с радикалистите от крайната десница така, както и със зараждащите се в нашите общества джихадисти“, каза гръцкият еврокомисар.

Според него ЕК е готова и с по-твърди, но и с по-меки мерки, вписани в обществения подход.

• 2. Интернет и дезинформацията.

Що се отнася до терористичното съдържание онлайн, Аврамопулос смята, че сме видели ефекта на клането в Крайстчърч – и като предварително въздействие, и като радикализация:

„Имаше 17-минутно излъчване в реално време, което престоя доста часове в социалните мрежи, преди да бъде свалено. Този запис никога не трябваше обаче да бъде качван. Именно затова се нуждаем от законодателство със зъби и оборудвано със санкции – да наложи спазване на изискванията и сваляне на терористично съдържание от интернет.“

• 3. Държавите членки трябва да принудително изпълнение, когато е необходимо. 22 от тях не изпълняват надлежно новите правила за носене на оръжие.

• 4. Всички страни от ЕС трябва да подкрепят европейския подход към сигурността.

Джулиан Кинг също очерта няколко приоритета, в които трябва да се действа. Той обаче нападна част от евродепутатите, които според него по неразбираеми причини искат да отложат и отсрочат регламента за терористичното съдържание онлайн.

Британският комисар припомни, че фалшивите профили нямат права и не са обхванати от регламента за защита на личните данни. ЕК иска действия срещу тези профили, за да бъдат те идентифицирани и сваляни.

 

Трябва да се прави разлика между нелегалното съдържание и дезинформацията, заяви еврокомисарката по цифровата икономика общество Мария Габриел.

Тя и колегите й Димитрис Аврамопулос (имиграция) и Джулиан Кинг (сигурност)  дадоха пресконференция след днешния Колегиум на комисарите. Той бе посветен на борбата с дезинформацията.

„Не искаме да отстраняваме дезинформацията, а да намалим до максимум нейната видимост. Не бихме искали тя да се разпространява по начина, по който това става днес. Въпросът е да се види как, от една страна, нелегалното съдържание е обхванато от законодателно предложение. А от друга страна, за дезинформацията трябва да запазим основните си принципи като свободата на изразяването и достъпа до информация“, каза Мария Габриел.

Нелегалното и терористичното съдържание е в рамките на правоохранителната дейност, изтъкна българският еврокомисар. За ЕК е важно е как то да бъде отстранено.

„Нашето предложение е в рамките на един час платформите да могат да отстранят този материал“, изтъкна Габриел.

Джулиан Кинг допълни, че дезинформацията идва от различни посоки. Една от тях е Русия. Идентифицирани са много хибридни кампании, координирани от Кремъл. Направена е карта на близо 4000 подобни компании. Но вече не е само Русия – и други държави са се научили.

„Споразумяхме се за рамка за налагане на санкции при големи кибератаки, включително икономически санкции“, посочи Кинг.

Напредъкът в борбата срещу масовото резпространение на дезинформацията по мрежите отново не е достатъчен, заяви Мария Габриел. Днес е публикуван докладът за февруари на платформите, подписали кодекса за добри практики - „Гугъл“, „Фейсбук“ и „Туитър“. Усилията им трябва да бъдат удвоени. От „Туитър“ така и не са съобщили какво смятат да правят за защитата от автоматични злонамерени профили.

Трябва да има подобрение на 4 елемента, смята Мари Габриел. Те са следните:

• 1. Още компании да се присъединят към Кодекса. Освен социални мрежи това трябва да бъдат и тези, които качват политическа реклама, от която средствата отиват за финансиране на сайтове за фалшиви новини;

• 2. Критериите, на базата на които ще се изпълнява Кодексът;

• 3. Засилване на дискусията за записите в реално време;

• 4. Мерки за борба срещу дезинформацията трябва да се предприемат във всички страни от ЕС.

Всичко това е собено важно в светлината на предстоящте избори за европейски парламент. То е важно и заради клането в началото на седмицата в джамии в Крайстчърч, Нова Зеландия.

Одобрени са 15 от общо 22 законодателни инициативи за сигурност, предложени от ЕК, заяви Димитрис Аврамопулос. Той цитира и огласения днес доклад по въпроса.

Има още какво да се направи.

• 1. За радикализацията и ислямисткото насилие.

„Нападението в Крайстчърч, вдъхновено от извършеното от Андерш Брайвик преди 8 години в Норвегия клане, трябва да разбуди всички нас - Поне заслепените от идеята, че екстремизмът е с религиозна мотивация и се свързва с ислямския фундаментализъм. Ако искаме да предотвратим по-дълбокия разкол, трябва да действаме сега. Трябва са се справим с радикалистите от крайната десница така, както и със зараждащите се в нашите общества джихадисти“, каза гръцкият еврокомисар.

Според него ЕК е готова и с по-твърди, но и с по-меки мерки, вписани в обществения подход.

• 2. Интернет и дезинформацията.

Що се отнася до терористичното съдържание онлайн, Аврамопулос смята, че сме видели ефекта на клането в Крайстчърч – и като предварително въздействие, и като радикализация:

„Имаше 17-минутно излъчване в реално време, което престоя доста часове в социалните мрежи, преди да бъде свалено. Този запис никога не трябваше обаче да бъде качван. Именно затова се нуждаем от законодателство със зъби и оборудвано със санкции – да наложи спазване на изискванията и сваляне на терористично съдържание от интернет.“

• 3. Държавите членки трябва да принудително изпълнение, когато е необходимо. 22 от тях не изпълняват надлежно новите правила за носене на оръжие.

• 4. Всички страни от ЕС трябва да подкрепят европейския подход към сигурността.

Джулиан Кинг също очерта няколко приоритета, в които трябва да се действа. Той обаче нападна част от евродепутатите, които според него по неразбираеми причини искат да отложат и отсрочат регламента за терористичното съдържание онлайн.

Британският комисар припомни, че фалшивите профили нямат права и не са обхванати от регламента за защита на личните данни. ЕК иска действия срещу тези профили, за да бъдат те идентифицирани и сваляни.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого ще гласувате на изборите за Европейски парламент?