Пак сме най-нещастните в Европа. И на 97-о място в света. Между Камерун и Гана. Както всяка година през март по случай Световния ден на щастието беше публикувана класация. На първо място отново е скандинавска страна – Финландия. Няма да престана да се учудвам как хора, които живеят на една буца лед, са на 97 позиции пред нас по щастие.

В търсене на обяснение откривам десет причини за нашето нещастие:

Правителството. Българското правителство може да е: компетентно, но корумпирано – изключително рядко; некорумпирано, но некомпетентно – още по-рядко; и корумпирано, и некомпетентно – в почти всички случаи.

Околната среда. България е мръсна като пепелник. Плажовете, улиците, кварталните градинки, влаковете, пейките, спирките и всички край тях са повод да отскочим да си ударим инжекция против тетанус. Реките са замърсени, гората е олисяла, бетонът е зачертал пейзажа. Количеството мръсотия се конкурира единствено от количеството шум. Да изпиеш кафето си на тихо и чисто място можеш единствено в дома си, при условие че дограмата ти е достатъчно добра да спира външния шум.

Жилищата. Българските жилища са тесни, но затова пък некачествени. Липсва ни пространство, остъкляваме терасата, сега пък ни липсва тераса. Кухните са ни тесни в талията. Входовете са тъмни, мръсни и с такива препятствия, като че ли през тях ще преминава Индиана Джоунс, а не децата ни. С входовете в градовете могат да се сравнят единствено дворовете на село. Значи не е вярно, че входовете са такива, защото стопаните са много, в двора на село стопанинът е един, но дворът е мръсен, като да е без стопанин.

Мъжете. Българските мъже са еднакви, само заплатите им са различни. Най-често: малки и още по-малки. Пълни са с комплекси за малоценност, избиват с комплекс за пълноценност. Създават си собствени легенди за значимостта си и ги предъвкват цял живот. Те са невъзпитани, не са кавалери, нито джентълмени. Имат сложни философски обяснения за простичкия мързел, който ги мъчи. Проблемите им стават още по-тежки, защото вечно правят опити да ги удавят в ракия.

Жените. Българските жени са най-мърморещата форма на живот на планетата. Решили са, че силата им не е в това, което казват, а в честотата, с която го казват. Оттук нататък българските жени се разделят на две големи групи: жени, които е трудно да бъдат понесени, защото не се грижат достатъчно за себе си, и жени, които е трудно да бъдат понесени, защото единственото, с което се занимават, е да се грижат за себе си. Средното положение е изключение – ще го познаете по това, че там няма силикон.

Съседите. Българските съседи са същества, които могат едновременно да шумят и да подслушват. Да са любезни и да завиждат. Да помагат и да пречат. Да бъдат едни пред лицето ти и други зад гърба ти. Те никога не говорят против теб, но знаят всичко, което хората злословят срещу теб. Нашата кокошка им изглежда патка, с което сме заслужили те да бъдат такива, каквито вече описахме.

Храната. Тя е скъпа и некачествена. Зеленчуците в магазина изглеждат по-пластмасови от сапунерката, сиренето е с палмово масло, а в кренвиршите има повече боклуци, отколкото в политиката. Храним се лошо, обемно. Представата ни за добро хранене стига до „Макдоналдс”. Ядем много хляб, запържваме. Пием някакви оцветени в гаражи течности, които наричаме сокове. После се чудим защо сме гладни и дебели.

Здравеопазването. Българският болен е най-изоставеният от здравната система болен в света. Лекува го най-сърдитият лекар. Спасението му е в най-корумпираната болница. Предписват му най-скъпите лекарства. Българският болен е виновен, че е болен. И системата го наказва за това.

Образованието. То не зачита личността, дарованието и развитието на детето. Уравнява. Образованието е на принципа на бензиностанцията – учителката пъха маркуч в ушите на децата и налива там съдържанието на безумни учебници. След което от детето се очаква да възпроизведе безумството. Матурите са винаги опорочени.

Българската орисия. Тя е кръстопътно ветровита. Поробителите и освободителите ни са неподходящи, игото – недоизживяно. Много история на твърде малко място. Който ни освобождава, ни заробва. Съдбата ни се решава на салфетка. Светът не ни обича, но няма нищо против да ни използва.

А ето и десетте ни причини за щастие:

Правителството. Няма значение дали правителството е лошо, то не е завинаги. Ние сме народ от експериментатори – опитваме различни варианти. Някои опити сме прекратявали, преди да им изтече технологичното време, винаги можем пак да го направим. Вече нямаме чл. 1 от Конституцията, който да ни пречи.

Околната среда. Вълшебна природа. Където и да живееш, след кратко пътуване с кола си на райско място. Планини, реки, море. Четири сезона, с тенденция към два. Плодоносни почви. Небето като от коприна. Дунава синей. Слънце Тракия огрява.

Жилищата. България е страна с най-висок процент собственост на жилищата. Моят дом – моята крепост. Много по-рядко, отколкото другаде по света – моята ипотека. Ние сме хора, които не зависят от прищевките на хазяи. Българските жилища са спретнати, чисти. След прага ние сме чистофайници и грижовници. Постоянно ремонтираме, обновяваме, разширяваме. Българското жилище е дом, а не квартира.

Мъжете. Българите са хубавци, не са безлични. Подчертават по различни начини – някои от които дори приятни – мъжкия си характер. Готови са на саможертва за близките си. Притежават много умения, те са широки специалисти. Български мъж може да направи неща, които в страните с по-грозни мъже се правят само от тесни професионалисти. Извън къщите си българските мъже имат чувство за хумор, забавни са.

Жените. Те са красиви и бъбриви. С тях не може да се скучае. Изключителни домакини – могат да ти приготвят пълно меню за обяд с два домата, една пиперка и парче сирене. Въображението им в кухнята е неограничено, налагало им се е да се справят във времена на пълен дефицит, километрични опашки, купони, справят се и сега, когато има всичко, освен пари в изобилие. Предани майки. Добри приятелки. Българската жена е институцията, на която със сигурност може да се разчита.

Съседи. Добрите хора, които са по-важни и от роднините. Винаги ще те спасят, ако ти свърши солта, оризът или изтеглените от торент филми. Доверяват ти паролата си за безжичния интернет. Поливат цветята, когато отсъстваш. Когато се върнеш от отпуск, не си прибираш ключа, защото понякога им звъниш от работа да проверят дали си изключил ютията. Незаменими.

Храна. Малко места по света са по-вкусни от български пазар. На него могат да се купят най-хубавите домати, най-прекрасните череши, най-неописуемите праскови и най-големите тикви. Единствено в България доматите не са четвъртото агрегатно състояние на водата. Селата са пълни с щастливи кокошки и снесени от тях яйца.

Здравеопазване. Българският болен е най-подкрепеният от познатите си болен. Той винаги знае един лекар, който е най-добрият. Знае и вълшебното лекарство. А също така и чудодейната билка. Българският болен винаги познава някой, който ще се обади на друг, който ще го свърже с най-добрия специалист. Българският болен е кален в дълги битки, той няма да се даде така лесно на здравноосигурителната каса.

Образование. Ние вярваме, че сме втората по интелигентност нация в света. Нашите деца в чужбина слагат всички останали в малките си джобчета. Те побеждават на световни конкурси. Българските учители са готови да раздават всичко срещу нищо. Всяко българско дете е предизвестен победител в „Стани богат”, ако играе срещу дете от която и да е друга държава. Математиците по света се делят на добри, по-добри, най-добри и българи.

Българската орисия. Ние твърдим, че сме най-древната страна в Европа. Историята ни е пълна с факти, от които можем непрекъснато да черпим самочувствие. Няма значение какво му режат на Балканджи Йово, той е крайният победител. Поробителите идват и си отиват, ние оставаме все по-силни. Живеем на важно място, всеки трябва да се съобразява с нас. Пророчици твърдят, че светът ще бъде спасен от хора, родени на това място под това слънце.

Извод: ние не подлежим на класиране, нашите причини за нещастие са същите като причините ни за щастие. Ние можем да бъдем когато си поискаме каквито си поискаме. Ние сме българи.

"Редута"