Article_top

Висшият талант на политика е да балансира между ценности и резултати. Идеалните ценности вдъхновяват и увличат, без тях не може да тръгне никакъв политически проект. Ако обаче една власт не побеждава, започваме да се оглеждаме за друг водач. Но за да побеждава, той трябва да прави и компромис с ценностите. Компромисите разочароват, последователите се отдръпват, появяват се призиви политическата сила да се върне към ценностите и тъй нататък. Разбирате защо говоря това: става дума за дилемата на Европейската народна партия, изправена пред скандала, наречен Виктор Орбан.

От едната страна са ценностите на европейската християндемокрация, с които този ловък популист се подиграва от години. Той прекрои избирателната система, за да заздрави властта си, овладя правосъдието и медиите, притисна неправителствените организации, изгони цял университет и беше хванат да разпределя еврофондове сред приближените си. И на всичкото отгоре лъже по начин, на който могат да завидят брекситърите и дори самият Доналд Тръмп - основната му пропагандна теза е, че Европейската комисия в комбина с филантропа Сорос пращали мигранти, за да подменят християнското ДНК на гордите маджари. Сламката, която счупи гърба на камилата, беше предизборният плакат със Сорос и Юнкер - изобразени като грозни, подли конспиратори и агенти на глобализацията.

Политическата линия на Фидес, впрочем, нееднократно се е променяла. От анархо-либерална в началото на прехода, партията на Орбан зави към консерватизма, за да стигне днес до ксенофобия и расизъм - с една дума до прословутата нелиберална демокрация, на която Орбан се учел от Русия, Китай и Турция. И у нас някои десни опитаха да направят този лупинг, но с далеч по-малък успех. От стипендиант на „Отворено общество“ през 1988, днес Орбан гледа на фондацията и нейния създател като на свои основни врагове: Джордж Сорос се представя като образ, съчетаващ милиардера-изедник с безродника евреин - фигура, която гъделичка някои задрямали чувства в една страна, в която днес издигат бюстове на диктатора Хорти, виновен за смъртта на 600 000 евреи.

Орбан държи първата си голяма реч при препогребването на Имре Наги, станал жертва на Съветската окупация от 1956; през 2018 той вече е ревизирал отношението си и паметникът на достойния комунистически премиер е преместен на по-невидимо място. Повод за най-резкия завой в идеологията му стана бежанската криза, която изведнъж разкри неподозирани християнски дълбини в душата на унгарския лидер и той се провъзгласи за защитник на християнската цивилизация. Орбан вбеси европейците с манипулативния си референдум с въпрос:

„Искате ли ЕС да има право задължително да заселва неевропейски граждани в Унгария без съгласието на парламента?“.

Да погледнем на нещата прагматично

И както често става при популистите, цялата кампания изби в посока на демографията с лозунги от сорта на:

„Ще се противопоставим на нашествието като раждаме“ или „Няма мигранти в държавата Унгария, има ги само в контролираните медии!“.

За да прилича работата на политика, Орбан постави съгражданите си пред дилема - пари за мигранти или пари за унгарските майки. Няма лошо в щедрите помощи за семействата, само че засега те не дават особени резултати: хората не са зайци - да се размножават, когато им се сложи повече храна. Затова пък нелибералният лидер укрепи ореола си на демограф-християнин.

Междувременно му се наложи да затегне трудовото законодателство, защото парите все отнякъде трябва да идват, а въведените от него мерки получиха прозвището „робските закони на Орбан“. Да добавим и унизителното поведение на Орбан, когато разбра, че партията му е заплашена от изключване - извиненията, замяната на злополучния плакат с друг, призоваващ да се раждат деца. Добре, в ценностно отношение нещата отдавна са ясни. Да изключат Фидес поискаха редица северни партии; такава позиция заяви нашата извънпарламентарна десница.

Но как изглежда проблемът откъм политическата прагматика? Приближават избори, ЕНП рискува да загуби унгарските 11 гласа и всичко това в една сложна ситуация, в която се очаква спад в доверието към системните партии. Къде биха отишли хората на Орбан, ако не при Льо Пен и Салвини? Така антиевропейските партии ще се озоват по-близо до заветната една трета депутатски места, която ще им позволи да блокират всяко решение и да викат „искаме друга Европа“. А в същото време да спират всеки опит за промяната ѝ, за да могат необезпокоявано да усвояват фондове и да безчинстват у дома.

А може Фидес да повлече след себе си и някои източноевропейци, които предпочитат ЕС много-много да не им се меси. Вземете нашите ГЕРБ – те май не бяха особено принципни във вижданията си за Орбан, нали помним? Има и друго: ако изключиш една партия, губиш последния си лост на въздействие върху нея. Докато Фидес са вътре в ЕНП, все още има някакъв шанс да им се въздейства, па макар и само със заплахата, че могат да бъдат изключени, а като излязат – върви, че им влияй!

Шокът бе смекчен

Ето как се стигна до компромиса, който впрочем още преди няколко дни изказа новата лидерка на ХДС в Германия Крамп-Каренбауер, която очевидно е силната фигура и в самата ЕНП: членството на Фидес се замразява до след изборите. Предвиден е изпитателен срок, старейшини които наблюдават, декларации и заклинания. Предложението, впрочем, беше направено от ръководството на ЕНП, но съвместно с Фидес; приеха го с огромно мнозинство – всичко това навежда на идеята за постигнат компромис. Избегнатото изключване на Фидес няма да попречи за избора на водещ кандидат от ЕНП като шеф на Еврокомисията, а и шокът от изборните резултати ще бъде смекчен.

Компромисът е ужасно разочароващ, но няма ли да се разочароват повече десните избиратели, ако загубят председателския пост в Комисията и водещата си роля в Европа? Сега поне онези, които така или иначе са решили да гласуват за дясното, могат да намерят оправдание за пред съвестта си - е добре де, нашите поне направиха нещо, докато социалистите не изключиха Нинова, а либералите търпят Пеевски.

Дойче веле.

 

Висшият талант на политика е да балансира между ценности и резултати. Идеалните ценности вдъхновяват и увличат, без тях не може да тръгне никакъв политически проект. Ако обаче една власт не побеждава, започваме да се оглеждаме за друг водач. Но за да побеждава, той трябва да прави и компромис с ценностите. Компромисите разочароват, последователите се отдръпват, появяват се призиви политическата сила да се върне към ценностите и тъй нататък. Разбирате защо говоря това: става дума за дилемата на Европейската народна партия, изправена пред скандала, наречен Виктор Орбан.

От едната страна са ценностите на европейската християндемокрация, с които този ловък популист се подиграва от години. Той прекрои избирателната система, за да заздрави властта си, овладя правосъдието и медиите, притисна неправителствените организации, изгони цял университет и беше хванат да разпределя еврофондове сред приближените си. И на всичкото отгоре лъже по начин, на който могат да завидят брекситърите и дори самият Доналд Тръмп - основната му пропагандна теза е, че Европейската комисия в комбина с филантропа Сорос пращали мигранти, за да подменят християнското ДНК на гордите маджари. Сламката, която счупи гърба на камилата, беше предизборният плакат със Сорос и Юнкер - изобразени като грозни, подли конспиратори и агенти на глобализацията.

Политическата линия на Фидес, впрочем, нееднократно се е променяла. От анархо-либерална в началото на прехода, партията на Орбан зави към консерватизма, за да стигне днес до ксенофобия и расизъм - с една дума до прословутата нелиберална демокрация, на която Орбан се учел от Русия, Китай и Турция. И у нас някои десни опитаха да направят този лупинг, но с далеч по-малък успех. От стипендиант на „Отворено общество“ през 1988, днес Орбан гледа на фондацията и нейния създател като на свои основни врагове: Джордж Сорос се представя като образ, съчетаващ милиардера-изедник с безродника евреин - фигура, която гъделичка някои задрямали чувства в една страна, в която днес издигат бюстове на диктатора Хорти, виновен за смъртта на 600 000 евреи.

Орбан държи първата си голяма реч при препогребването на Имре Наги, станал жертва на Съветската окупация от 1956; през 2018 той вече е ревизирал отношението си и паметникът на достойния комунистически премиер е преместен на по-невидимо място. Повод за най-резкия завой в идеологията му стана бежанската криза, която изведнъж разкри неподозирани християнски дълбини в душата на унгарския лидер и той се провъзгласи за защитник на християнската цивилизация. Орбан вбеси европейците с манипулативния си референдум с въпрос:

„Искате ли ЕС да има право задължително да заселва неевропейски граждани в Унгария без съгласието на парламента?“.

Да погледнем на нещата прагматично

И както често става при популистите, цялата кампания изби в посока на демографията с лозунги от сорта на:

„Ще се противопоставим на нашествието като раждаме“ или „Няма мигранти в държавата Унгария, има ги само в контролираните медии!“.

За да прилича работата на политика, Орбан постави съгражданите си пред дилема - пари за мигранти или пари за унгарските майки. Няма лошо в щедрите помощи за семействата, само че засега те не дават особени резултати: хората не са зайци - да се размножават, когато им се сложи повече храна. Затова пък нелибералният лидер укрепи ореола си на демограф-християнин.

Междувременно му се наложи да затегне трудовото законодателство, защото парите все отнякъде трябва да идват, а въведените от него мерки получиха прозвището „робските закони на Орбан“. Да добавим и унизителното поведение на Орбан, когато разбра, че партията му е заплашена от изключване - извиненията, замяната на злополучния плакат с друг, призоваващ да се раждат деца. Добре, в ценностно отношение нещата отдавна са ясни. Да изключат Фидес поискаха редица северни партии; такава позиция заяви нашата извънпарламентарна десница.

Но как изглежда проблемът откъм политическата прагматика? Приближават избори, ЕНП рискува да загуби унгарските 11 гласа и всичко това в една сложна ситуация, в която се очаква спад в доверието към системните партии. Къде биха отишли хората на Орбан, ако не при Льо Пен и Салвини? Така антиевропейските партии ще се озоват по-близо до заветната една трета депутатски места, която ще им позволи да блокират всяко решение и да викат „искаме друга Европа“. А в същото време да спират всеки опит за промяната ѝ, за да могат необезпокоявано да усвояват фондове и да безчинстват у дома.

А може Фидес да повлече след себе си и някои източноевропейци, които предпочитат ЕС много-много да не им се меси. Вземете нашите ГЕРБ – те май не бяха особено принципни във вижданията си за Орбан, нали помним? Има и друго: ако изключиш една партия, губиш последния си лост на въздействие върху нея. Докато Фидес са вътре в ЕНП, все още има някакъв шанс да им се въздейства, па макар и само със заплахата, че могат да бъдат изключени, а като излязат – върви, че им влияй!

Шокът бе смекчен

Ето как се стигна до компромиса, който впрочем още преди няколко дни изказа новата лидерка на ХДС в Германия Крамп-Каренбауер, която очевидно е силната фигура и в самата ЕНП: членството на Фидес се замразява до след изборите. Предвиден е изпитателен срок, старейшини които наблюдават, декларации и заклинания. Предложението, впрочем, беше направено от ръководството на ЕНП, но съвместно с Фидес; приеха го с огромно мнозинство – всичко това навежда на идеята за постигнат компромис. Избегнатото изключване на Фидес няма да попречи за избора на водещ кандидат от ЕНП като шеф на Еврокомисията, а и шокът от изборните резултати ще бъде смекчен.

Компромисът е ужасно разочароващ, но няма ли да се разочароват повече десните избиратели, ако загубят председателския пост в Комисията и водещата си роля в Европа? Сега поне онези, които така или иначе са решили да гласуват за дясното, могат да намерят оправдание за пред съвестта си - е добре де, нашите поне направиха нещо, докато социалистите не изключиха Нинова, а либералите търпят Пеевски.

Дойче веле.

Коментари

:) :) :)

""Нашите поне направиха нещо,..."

- Да, поредната ЛЪЖА:

„Ето какво твърди Атанасов пред БНР:

„ГЕРБ и СДС нямаха партийни делегации на асамблеята на ЕНП вчера. Предполагам, че причината за това отсъствие е това, че те се чувстват неудобно по тази тема и не искат да я коментират, защото режимите на Орбан и на Борисов си приличат много – по начина, по който се упражнява властта“, каза пред БНР Атанасов и уточни, че от България са участвали само партийните делегации на ДСБ и на ДБГ.“

А сега фактите такива, каквито бяха, посочват евродепутатите:
На политическата асамблея на Европейската народна партия, провела се на 20 март в Брюксел, Политическа партия ГЕРБ имаше своя партийна делегация от шест човека, която гласува по същия начин, както гласува г-н Атанасов , а и самият Виктор Орбан. А именно да подкрепят взаимно постигнатото решението, от ръководството на ЕНП и Фидес, за замразяване на членството на Фидес в ЕНП.

Съжаляваме много, че партия член на ЕНП създава алтернативна реалност!“

https://www.faktor.bg/bg/articles/neistini-kazani-ot-predsedatelya-na-dsb-atanas-atanasov-predizvikaha-nedoumenie-v-grupata-na-gerb/enp-v-ep

Българското DW еднозначно се определи като медия на Моника.

Мониката Йосифова- Станишева

има пръст не само в DW, като гледам последните "костинбродски балони" които наду по адрес на Цвъчко....
Там няма ли един грамотен журналист да прави разлика между статистическа пазарна цена и данъчна оценка?

Харалан Александров

"Политиката на обвинение, която водят политиците, може да доведе до деградация на обществото". Това каза пред "Фокус" социалният антрополог Харалан Александров. Според него този тип политическо говорене е огромно разхищение на публична енергия. Той обясни, че това говорене се състои в обвинения и контраобвинения, което с наближаване на изборите ще се увеличи и ще заглуши смисления разговор. Българската политическа класа и специално опозицията нямат ресурс и въображение за нещо по-добро от това да разобличава управляващите в реални или въображаеми прегрешения, каза още той. ..."
https://www.faktor.bg/bg/articles/haralan-aleksandrov-politikata-na-obvineniya-mozhe-da-dovede-do-degradatsiya-na-obshtestvoto

Политици и ценности...

Политиците отдавна нехаят за ценностите. Струва мие се, че основният двигател в политиката, била тя дясна или лява, е цинизмът. Борбата за власт ис съответно за пари е над всичко. В битката са хвърлени всякакви средства. От тонове фалшиви новини, до лични нападки и удари под кръста. И тива не е само в България, навсякъде по света. Не съм любител на конспиративното мислене, но ми се струва, че човечеството няама бъдеще. Поне ако не намери начин да зилезе от тзи капан...

+++++ за поста ви

Лес ден.

+++++ за поста ви

Лек ден!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията