Казахстан превръща президентска дъщеря в престолонаследница. И след оттеглянето си от властта дългогодишният автократ Нурсултан Назарбаев няма да бъде забравен, столицата ще носи името му. И дъщеря му ще е влиятелна. Някои надежди се оказаха прибързани. Това пише в своя кореспондения от Москва за швейцарския в. “Нойе Цюрхер цайтунг” Маркус Акерет.

Погледнато отвън, събитията в Казахстан се развиват с главоломна бързина. Като наследник на оттеглилия се Нурсултан Назарбаев, първия президент след обявяването на независимостта на страната през 1991 г., в сряда двете камари на парламента очаквано дадоха подрепата си за Касим-Жомарт Токаев. Едва ли обаче някой е предполагал, че по негово предложение още същия ден столицата Астана ще бъде преименувана на Нурсултан. Името на Назарбаев ще носят и централни булеварди в редица големи градове.

Дарига Назарбаева.

Също неочакван беше и изборът на най-голямата му дъщеря Дарига Назарбаева за председателка на горната камара на парламента. Новото стъпало при култа към личността в Казахстан и възходът на член на семейството, който отдавна се смяташе за политически наследник на баща си, превърнаха маскарада в още по-обозрим в сравнение с ден по-рано.

Астана изчезва

След Акмолинск, Зелиноград, Акмола и Астана Нурсултан е петото наименование на този някога невзрачен град в степта, който по времето на вече сдалия властта президент се превърна в ярък символ на единовластието в Казахстан. От 1998 г. се превърна в емблема в областта на туризма и дипломацята, не на последно място заради впечатляващата си архитектура и събития от рода на Експо.

При това оттеглянето на Назарбаев от властта предизвика благоприятни реакции дори извън авторитарни системи. Редица коментатори засвидетелстваха на 78-годишния автократ уважение заради решението му доброволно да се оттегли като държавен глава и да сдаде властта на лоялен към него съратник и опитен функционер, вместо на династията. Дори се правеха паралели със Сингапур.

Съмнения относно тази интерпретация събуди издигането на Дарига Назарбаева до втория по ранг пост в държавата. Токаев положи клетва като държавен глава само до изтичането на сегашния президентски мандат през 2020 г. При следващите президентски избори и Дарига би могла да участва в надпреварата.

Живеещият в изгнание в Европа казахски опозиционер Мухтар Аблясов написа във фейсбук, че най-вероятно при вземането на решението си да се оттегли от властта Назарбаев е бил повлиян от презрителното отношение на президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев (от декември 2016 г. – б. р.) към семейството на предшественика си на поста Ислам Каримов. Така Назарбаев е взел решение да има доверие единствено на собственото си семейство.

При новото разпределение на постовета в Казахстан изпадналият в немилост някогашен министър и бизнесмен Аблясов съзира шанс режимът да бъде разтърсен.

Борецът за граждански права Сергей Дуванов пък се изрази саркастично – бил радостен, че заради глупавите ходове на новия президент гражданите бързо щели да прозрат, че пак ги лъжат.

Стагнация без край

Оттеглянето на Назарбаев маркира края на една ера, тъй като с него формално от политическата сцена слиза последната издънка на съветските лидери. Той беше член на политбюро на компартията на Съветския съюз. С решението си да се оттегли от властта Назарбаев облекчи не само собствената си страна, а също и съседните държави, включително Русия.

Но оттгелянето му не променя нищо. Като “елбаси” (“вожд на нацията”) той ще продължи да дърпа конците. Съветът по сигурността, който той ще оглавява до сетните си дни, през миналата година беше превърнат в централен орган за вземане на решения и президентът е длъжен да ги изпълянва. Между другото на подчинение на въпросния съвет е тайната служба КНБ, начело на която през 2018 г. Назарбаев постави свои хора. Към това трябва да се прибави също, че като член на Конституционния съвет и председател на управляващата партия Нур Отан той ще продължи да държи централни лостове в държавата.

Токаев, когото живеещият в изгнание опозиционер Аблясов презрително нарича "мебел, която Назарбаев слага там, където му е угодно", няма да е в състояние да действа по своя воля и убеждение. Като дипломат, владеещ редица езици и дългогодишен функционер с оскъден опит в облaстта на икономиката, на него и без това му е отредена единствено ролята да е гарант на прехода. Така не може да се сложи край на политическата стагнация от последните години. Забележителното е, че в Казахстан едва ли има политик, който да използва момента да наложи промяна. Липсва и действаща опозиция. Отблъснати от режима функционери и бизнесмени или са се покрили, или са емигрирали.

На пръв поглед от гледна точка на държавността оттеглянето на Назарбаев от властта може и да е за пример, тъй като е в съзвучие с конституцията. На втори поглед обаче става ясно колко драматична е политическата стабилност, след като виси единствено на копринения конец в ръцете на бащицата Назарбаев. Докато в съседната държава Узбекистан след епохата на застой на Каримов неговият наследник на поста имаше възможност за политически обрат, макар и на бавни обороти, засега Казахстан остава в плен на корсета - господството на клана Назарбаев.