Article_top

В българската демокрация с най-голям успех виреят авторитарните партии. Тази тенденция не е нова, но е все по-плашеща.

Най-успешният български политик в годините на прехода преди някоко дни първо разпореди да се дадат пари на пенсионерите, а после разпореди да се даде на когото трябва избираемо място в евролистата. Държавата - това е той. Партията - това също е той. Дори Луи XIV би му завидял.

Втората по изборни резултати партия определи листата си за евровота напълно демократично - на партиен форум, с гласуване и т.н. Мнозина обаче твърдят, че тази демократична процедура, каквато би трябвало да съществува във всички български политически формации, отслабва втората по сила партия и тя едва ли не отново сдава първото място. Защото в първата по сила партия подобни демократични процедури няма. В нея най-успешният български политик просто се разпорежда. Подобни демократични процедури няма и в третата по сила българска партия. Там листата се реди от Високата порта в Боянските сараи. И нищо чудно на евровота третата партия да изпревари втората, тъй като втората е достатъчно глупава, за да разединява електората си с демокрация.

Политическата формация, която бе символ на демократичните промени в началото на прехода, преди няколко дни пък пристана на най-силната партия у нас, чийто лидер е най-успешният български политик, но в чиито редици, както стана ясно, демокрацията е дефицит.

Формациите, които искат да запълнят все по-опразващата се демократичната ниша в българския политически живот, са затънали в демократични дискусии и вътрешни избори. И по тази причина голяма част от обществото просто не ги взима насериозно. Успехът сред българските избиратели явно е гарантиран, само ако партията има едноличен лидер, който с твърда ръка да казва какво да се случва. Другото е празна работа за нашенеца.

Разликата с онези държави, в които демокрацията има повече традиции, е огромна. Във Великобритания, например, половината консерватори гласуваха два пъти против сделката на своя премиер Тереза Мей за "Брекзит". Но въпреки това ѝ дадоха вот на доверие след това и партията продължава да е единна. У нас, ако управляващата партия, която и да е тя, не подкрепя плътно своя министър-председател, това обикновено означава край - на управлението, на лидера, дори на партията понякога.

И всичко това след  близо 30 години демократичен преход.

 

В българската демокрация с най-голям успех виреят авторитарните партии. Тази тенденция не е нова, но е все по-плашеща.

Най-успешният български политик в годините на прехода преди някоко дни първо разпореди да се дадат пари на пенсионерите, а после разпореди да се даде на когото трябва избираемо място в евролистата. Държавата - това е той. Партията - това също е той. Дори Луи XIV би му завидял.

Втората по изборни резултати партия определи листата си за евровота напълно демократично - на партиен форум, с гласуване и т.н. Мнозина обаче твърдят, че тази демократична процедура, каквато би трябвало да съществува във всички български политически формации, отслабва втората по сила партия и тя едва ли не отново сдава първото място. Защото в първата по сила партия подобни демократични процедури няма. В нея най-успешният български политик просто се разпорежда. Подобни демократични процедури няма и в третата по сила българска партия. Там листата се реди от Високата порта в Боянските сараи. И нищо чудно на евровота третата партия да изпревари втората, тъй като втората е достатъчно глупава, за да разединява електората си с демокрация.

Политическата формация, която бе символ на демократичните промени в началото на прехода, преди няколко дни пък пристана на най-силната партия у нас, чийто лидер е най-успешният български политик, но в чиито редици, както стана ясно, демокрацията е дефицит.

Формациите, които искат да запълнят все по-опразващата се демократичната ниша в българския политически живот, са затънали в демократични дискусии и вътрешни избори. И по тази причина голяма част от обществото просто не ги взима насериозно. Успехът сред българските избиратели явно е гарантиран, само ако партията има едноличен лидер, който с твърда ръка да казва какво да се случва. Другото е празна работа за нашенеца.

Разликата с онези държави, в които демокрацията има повече традиции, е огромна. Във Великобритания, например, половината консерватори гласуваха два пъти против сделката на своя премиер Тереза Мей за "Брекзит". Но въпреки това ѝ дадоха вот на доверие след това и партията продължава да е единна. У нас, ако управляващата партия, която и да е тя, не подкрепя плътно своя министър-председател, това обикновено означава край - на управлението, на лидера, дори на партията понякога.

И всичко това след  близо 30 години демократичен преход.

Коментари

Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Държавата това е Русия! Наместникът е Той! Затова Той се

разпорежда!

Може би Авторитаризмът намира благодатна почва у нас заради васалността на държавата ни. Не може нашата господарка да е управлявана авторитарно, а ние – васалните – да изграждаме реална демокрация.

Разделението на народа ни по руска програма /две от трите отломки на обществото ни – русофоилията и ДПС – са чисто руски творения - също играе роля за виреенето на авторитаризма. Разделеният народ повечае се нуждае от „твърда ръка”.

За виреенето на авторитаризма има значение и упояването на българите от перманентната руска хибридка, както и от неговата политическа незрялост. Политически незрелият народ не може да се самоуправлява. Той се нуждае от бащица.

От бащица се нуждае и псхологично прекършения народ, народ с ниско самочувствие, което остана ниско, въпреки победите на Стоичков, на Григор Димитров, наличие на шахматна корона и при двата пола, въпреки нечовешко високия скок на височина на г-жа Костадинова и 204 -те метра на Зографски, въпреки че сме от малцината, спасили евреите си. И как народът ни да има самочувствие, когато от детската градина и до гроб му се натяква, че е с подарена свобода и сам без Русия не може успешно да крачи из историята.

Не е без значение и личният пример на Русия, която още от създаването си и до днес непрекъснато е с авторитарно управление.

В крайна сметка всички посочени фактори, навярно има и други,
водят до необходимостта българското племе да има твърдорък пастир с по-дълга гега, за да не скача, когато му дерат кожата от гърба. .

Статията е чудесна, но може би заглавието по-вярно би звучало така, както съм го записал в графа тема.


Народе български, ако не искаш да си безгласно племе, не гласувай за апартаменти и асансьори, не гласувай и за студения резерв, за който все още се крие колко ще взема Доган, нито пък за Техноимпекс, нито за Варненската дупка, още по-малко пък за главния васал в Отечеството!

И запомни, народе, докато политически структури като ДБ не се намесят осезаемо в политическото управление на държавата, докато не разклатиш сегашното статукво, и след 100 г., народе, ще си на същото дередже – ще бъдеш последния косъм от опашката на Европа!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?