Article_top

„Аз съм обикновен бял човек“ – такава е повтарящата се фраза в страховитото послание на терориста Брендън Тарант. Както се вижда във видеозаписа на терориста, за него престъплението е част от видеоигрите, с които е израснал. Но то е реалност и доказателство за смъртоносната опасност, на която ни излагат всички онези „обикновени бели хора“, които са закърмени с насилието.

Манифестът, разпространен от него, съдържа 87 страници и има претенциозното заглавие „Голямата подмяна“. По-голямата част от написаното е свързано с една държава и една гледна точка, която е променила живота му – Франция по време на президентските избори и Франция от времето на терористичните атентати от 2015 г. 

В текста присъства и поезия. Със стих започва първа страница; стихове има и на предпоследна страница. В началото цитира известната поема на Дилън Томас от 1951 г.

Поантата в манифеста е въпросът с раждаемостта – който се повтаря на три места. На едно място в текста дори заявява, че иска това да остане у читателя – необходимостта от увеличаване раждаемостта. Защото, продължава терористът – дори ако Европа успее да прогони всичките си неевропейци, самите демографски проблеми на континента вещаят сигурна смърт на Запада.

Тук естествено развива тезата за мюсюлманските „завоеватели“, които законно се заселват в Европа, улеснявани от стремежа на редица държави и компании да се снабдят с евтина работна сила, която в същото време ще увеличи броя на потребителите и данъкоплатците. А впоследствие тези „завоеватели“, отличаващи се с висок демографски ръст, ще заемат мястото на „белия човек“. „Онова, което наблюдаваме, няма аналог в историята“, заключава Тарант. За имигрантите той използва различни термини: „нашественици“, „окупатори“, „врагове“, които са „гибелта на белия човек“ – последното е изписано с главни букви, сякаш да изрази гневните чувства на автора. 

Самото заглавие сякаш е безобидно, ако приемем теорията за заговор срещу коренното бяло население на Европа. То е в унисон с голям брой публикации и автори в самата Франция, най-известният сред които и Рене Камю. Самият той се позовава на националистическите идеи на Морис Барес от началото на миналия век. Още тогава Барес предупреждава за „упадъка на европейските народи“, които щели да бъдат заменени от други народи и етноси. Тези идеи на свой ред стават популярни сред неонацистките движения от средата на 50-те години на ХХ век.

Както е известно, тогава те бяха обладани от идеята за диктатурата на плутокрацията в световен мащаб, която е оглавявана от световното еврейство. Неонацистите имат различен генезис, но повечето от тях са наследили традиции от първите комунистически групи и се вдъхновяват от идентичностния националсоциализъм у нацистите и фашистите, радикализмa и конспирацията. Както пише Рене Биние, преходът от троцкизъм към нацизъм е „последният шанс преди голямата подмяна“.

„Подмяна на народа или на политиката?“ е и заглавието на последната книга на Рене Камю, който по ирония на съдбата е започнал живота си като социалист и член на Социалистическата партия, за да продължи като теоретик на крайната идентичностна десница. Тя бе публикувана в навечерието на последните президентски избори и в нея авторът предупреждава за „културното и социалното нашествие на народите на Африка, Магреба и Арабския свят във Франция на белите християни“. Същите тези думи откриваме в манифеста на Тарант, както и тезата, че световният тоталитаризъм си е поставил за цел подмяната на европейските общества и че империализмът днес се нарича ислям. За Тарант миграцията и подмяната са еднопорядкови и заменими понятия.

Въпреки че се чувства застрашен от чужденците и презрението си към имигрантите, Тарант обичал да пътува и да открива нови култури. Той прекарал дълги месеци в интересни пътешествия. Твърди, че за него не може да се твърди, че е „ислямофоб“, защото не мрази мюсюлманите, които живеят в своите си земи. В същото време обаче искал да отмъсти за близо 13-те века, през които мюсюлманите се сражавали срещу европейците. 

В посланието си, структурирано като автоанкета, Тарант си задава въпроса: защо говори за европейците, докато самият той е австралиец? Отговорът е, че самите австралийци са европейци и че Австралия е филиал на Европа.

В третата част от „Манифеста“ Тарант дава указания на своите поддръжници. Те трябвало да избиват враговете на белия човек и преди всичко германската канцлерка Ангела Меркел, турския президент Резжеп Тайип Ердоган и кмета на Лондон Садик Хан. Към този списък той добавя и директорите на фирмите, които работели против „бялата кауза“. 

Крайната десница надига глава в Европа

През последните години в западната политика все по-силно се чуват аргументите на популистите. В Западна Европа крайната десница е във възход: в Германия за пръв път след Втората световна война тя получи достъп до парламента в лицето на „Алтернатива за Германия“. В САЩ на власт е популистът Доналд Тръмп. Подобни тенденции се наблюдават и в Италия, Унгария и Полша. 

Всичко това допринася за постепенното изкристализиране на крайнодясната идеология на все по-хомогенна група активисти в интернет. В социалните мрежи се появиха мнения, че западните правителства подценяват опасността от белия супрематизъм в интернет. Самите те засилиха контрола си върху сайтове от типа на 4chan и 8chan, които се наложиха като дискусионни платформи за почитателите на видеоигри. В тях развиват дейност и троловете и инфлуенсърите на големите компании, в това число и тези в музикалния, филмовия и игралния и телевизионния бизнес.

В подобни платформи е активен трафикът на расистки, сексистки и агресивни послания, квалификации и мемета. Отделни чатове са посветени и на въпросите на политиката и религията. Обичайно за тях е взаимното индуциране на езика на омразата. Принципът тук е, че колкото по-хипертрофирано е дадено меме, толкова по-голямо разпространение получава то в социалните мрежи. Това важи с особена сила за расистките мемета, използвани срещу определени раси и религии, както и срещу представители на сексуални малцинства. 

Подобен карикатурно-изобличаващ стил дехуманизира цели обществени групи, като същевременно насажда чувство на фалшиво превъзходство у привържениците на крайната десница, респективно „белия човек“. Всичко това в крайна сметка налива вода в мелницата на най-екстремните представители на това течение, които прекрачват прага между думи и физическо насилие. Десетки са групите, които се обозначават с понятието „Идентичностен блок“ (Bloc identitaire) и които биха разпознали идеите си  в „Манифеста“ на убиеца от Нова Зеландия. И макар че последователите им могат на думи да заклеймят Тарант и неговото престъпление, езикът на омразата, който разпространяват срещу „чужденците“, „мюсюлманите“ и „другия“, независимо от неговата раса и цвят на кожата, допринасят за напрежението между различните общности.

Може ли да се говори за възникването на култура на тероризма на Запад? Разбира се, екстремисти има навсякъде – може ли обаче да считаме, че в западните държави те вече имат и политическа роля? Превръщането на част от крайната десница в играч в голямата политика оказва влияние и върху културната среда в тези държави. Този проблем отново се оказа в центъра на дискусиите и във връзка с терористичния акт в Нова Зеландия. 

Днес вече можем да говорим за наченките на западен "Даеш" аналог на ислямския "Даеш", чието място е заела идеологията за превъзходството на белия човек - белия супрематизъм, омразата и страха за идентичността на Европа. Това тревожно явление не възниква на пусто място – в гените му е антисемитизмът. Днес вече не е възможно да се твърди, че убийствата в Нова Зеландия, както и предшествалите ги в Хамбург и в други европейски градове атаки срещу имигрантите, са престъпления от омраза, което не ги профилира като тероризъм. Изправени сме пред знаково престъпление, което рецидивира. Още по-тревожно е, че зад него има идеи и техните носители са избирани в национални парламенти и вече протягат ръка към управлението на западни държави. Така престъпните идеи, въплътени в политически платформи, се превръщат в част от официалния политически дискурс на европейските държави с всички последствия от това. 

---

Текстът е написан специално за "Клуб Z".

 

„Аз съм обикновен бял човек“ – такава е повтарящата се фраза в страховитото послание на терориста Брендън Тарант. Както се вижда във видеозаписа на терориста, за него престъплението е част от видеоигрите, с които е израснал. Но то е реалност и доказателство за смъртоносната опасност, на която ни излагат всички онези „обикновени бели хора“, които са закърмени с насилието.

Манифестът, разпространен от него, съдържа 87 страници и има претенциозното заглавие „Голямата подмяна“. По-голямата част от написаното е свързано с една държава и една гледна точка, която е променила живота му – Франция по време на президентските избори и Франция от времето на терористичните атентати от 2015 г. 

В текста присъства и поезия. Със стих започва първа страница; стихове има и на предпоследна страница. В началото цитира известната поема на Дилън Томас от 1951 г.

Поантата в манифеста е въпросът с раждаемостта – който се повтаря на три места. На едно място в текста дори заявява, че иска това да остане у читателя – необходимостта от увеличаване раждаемостта. Защото, продължава терористът – дори ако Европа успее да прогони всичките си неевропейци, самите демографски проблеми на континента вещаят сигурна смърт на Запада.

Тук естествено развива тезата за мюсюлманските „завоеватели“, които законно се заселват в Европа, улеснявани от стремежа на редица държави и компании да се снабдят с евтина работна сила, която в същото време ще увеличи броя на потребителите и данъкоплатците. А впоследствие тези „завоеватели“, отличаващи се с висок демографски ръст, ще заемат мястото на „белия човек“. „Онова, което наблюдаваме, няма аналог в историята“, заключава Тарант. За имигрантите той използва различни термини: „нашественици“, „окупатори“, „врагове“, които са „гибелта на белия човек“ – последното е изписано с главни букви, сякаш да изрази гневните чувства на автора. 

Самото заглавие сякаш е безобидно, ако приемем теорията за заговор срещу коренното бяло население на Европа. То е в унисон с голям брой публикации и автори в самата Франция, най-известният сред които и Рене Камю. Самият той се позовава на националистическите идеи на Морис Барес от началото на миналия век. Още тогава Барес предупреждава за „упадъка на европейските народи“, които щели да бъдат заменени от други народи и етноси. Тези идеи на свой ред стават популярни сред неонацистките движения от средата на 50-те години на ХХ век.

Както е известно, тогава те бяха обладани от идеята за диктатурата на плутокрацията в световен мащаб, която е оглавявана от световното еврейство. Неонацистите имат различен генезис, но повечето от тях са наследили традиции от първите комунистически групи и се вдъхновяват от идентичностния националсоциализъм у нацистите и фашистите, радикализмa и конспирацията. Както пише Рене Биние, преходът от троцкизъм към нацизъм е „последният шанс преди голямата подмяна“.

„Подмяна на народа или на политиката?“ е и заглавието на последната книга на Рене Камю, който по ирония на съдбата е започнал живота си като социалист и член на Социалистическата партия, за да продължи като теоретик на крайната идентичностна десница. Тя бе публикувана в навечерието на последните президентски избори и в нея авторът предупреждава за „културното и социалното нашествие на народите на Африка, Магреба и Арабския свят във Франция на белите християни“. Същите тези думи откриваме в манифеста на Тарант, както и тезата, че световният тоталитаризъм си е поставил за цел подмяната на европейските общества и че империализмът днес се нарича ислям. За Тарант миграцията и подмяната са еднопорядкови и заменими понятия.

Въпреки че се чувства застрашен от чужденците и презрението си към имигрантите, Тарант обичал да пътува и да открива нови култури. Той прекарал дълги месеци в интересни пътешествия. Твърди, че за него не може да се твърди, че е „ислямофоб“, защото не мрази мюсюлманите, които живеят в своите си земи. В същото време обаче искал да отмъсти за близо 13-те века, през които мюсюлманите се сражавали срещу европейците. 

В посланието си, структурирано като автоанкета, Тарант си задава въпроса: защо говори за европейците, докато самият той е австралиец? Отговорът е, че самите австралийци са европейци и че Австралия е филиал на Европа.

В третата част от „Манифеста“ Тарант дава указания на своите поддръжници. Те трябвало да избиват враговете на белия човек и преди всичко германската канцлерка Ангела Меркел, турския президент Резжеп Тайип Ердоган и кмета на Лондон Садик Хан. Към този списък той добавя и директорите на фирмите, които работели против „бялата кауза“. 

Крайната десница надига глава в Европа

През последните години в западната политика все по-силно се чуват аргументите на популистите. В Западна Европа крайната десница е във възход: в Германия за пръв път след Втората световна война тя получи достъп до парламента в лицето на „Алтернатива за Германия“. В САЩ на власт е популистът Доналд Тръмп. Подобни тенденции се наблюдават и в Италия, Унгария и Полша. 

Всичко това допринася за постепенното изкристализиране на крайнодясната идеология на все по-хомогенна група активисти в интернет. В социалните мрежи се появиха мнения, че западните правителства подценяват опасността от белия супрематизъм в интернет. Самите те засилиха контрола си върху сайтове от типа на 4chan и 8chan, които се наложиха като дискусионни платформи за почитателите на видеоигри. В тях развиват дейност и троловете и инфлуенсърите на големите компании, в това число и тези в музикалния, филмовия и игралния и телевизионния бизнес.

В подобни платформи е активен трафикът на расистки, сексистки и агресивни послания, квалификации и мемета. Отделни чатове са посветени и на въпросите на политиката и религията. Обичайно за тях е взаимното индуциране на езика на омразата. Принципът тук е, че колкото по-хипертрофирано е дадено меме, толкова по-голямо разпространение получава то в социалните мрежи. Това важи с особена сила за расистките мемета, използвани срещу определени раси и религии, както и срещу представители на сексуални малцинства. 

Подобен карикатурно-изобличаващ стил дехуманизира цели обществени групи, като същевременно насажда чувство на фалшиво превъзходство у привържениците на крайната десница, респективно „белия човек“. Всичко това в крайна сметка налива вода в мелницата на най-екстремните представители на това течение, които прекрачват прага между думи и физическо насилие. Десетки са групите, които се обозначават с понятието „Идентичностен блок“ (Bloc identitaire) и които биха разпознали идеите си  в „Манифеста“ на убиеца от Нова Зеландия. И макар че последователите им могат на думи да заклеймят Тарант и неговото престъпление, езикът на омразата, който разпространяват срещу „чужденците“, „мюсюлманите“ и „другия“, независимо от неговата раса и цвят на кожата, допринасят за напрежението между различните общности.

Може ли да се говори за възникването на култура на тероризма на Запад? Разбира се, екстремисти има навсякъде – може ли обаче да считаме, че в западните държави те вече имат и политическа роля? Превръщането на част от крайната десница в играч в голямата политика оказва влияние и върху културната среда в тези държави. Този проблем отново се оказа в центъра на дискусиите и във връзка с терористичния акт в Нова Зеландия. 

Днес вече можем да говорим за наченките на западен "Даеш" аналог на ислямския "Даеш", чието място е заела идеологията за превъзходството на белия човек - белия супрематизъм, омразата и страха за идентичността на Европа. Това тревожно явление не възниква на пусто място – в гените му е антисемитизмът. Днес вече не е възможно да се твърди, че убийствата в Нова Зеландия, както и предшествалите ги в Хамбург и в други европейски градове атаки срещу имигрантите, са престъпления от омраза, което не ги профилира като тероризъм. Изправени сме пред знаково престъпление, което рецидивира. Още по-тревожно е, че зад него има идеи и техните носители са избирани в национални парламенти и вече протягат ръка към управлението на западни държави. Така престъпните идеи, въплътени в политически платформи, се превръщат в част от официалния политически дискурс на европейските държави с всички последствия от това. 

---

Текстът е написан специално за "Клуб Z".

Коментари

Тотка Фрутева's picture
Тотка Фрутева
тути фрути

Уважавам Халаф за много от

Уважавам Халаф за много от анализите му. Но този не е сред силните му. Всеки екстремизъм е отговор на нещо. Несправедливите парижки мирни договори в края на Първата световна война родиха фашизма и националсоциализма. Самоубийствените атентати, религиозните тоталитарни държави и дискриминацията над жените са специалитет на Исляма. Той и с тази цел е създаден от пророка Мохамед - войнственост и агресивност. А иначе, всички варвари се стремят първо да се заселят в по-богатите и напреднали цивилизации и култури, след което да ги превземат и унищожат. Примерът на Рим ни е достатъчен. Повторението е Византия и т.н. След като белите европейци не горят от желание да се заселват в земите на араби и африканци, като ги оставят сами да си организират държавите, защо Халаф се възмущава от реакциите им срещу тяхната инвазия в Европа. Да би мирно седяло, не би чудо видяло! Европа е достигнала до просперитета си с цената на много войни и революции. Тя не го е получила НАГОТОВО. Защо тези хора от другите континенти не го разбират! И когато идват тук неканени, защо са с претенции да налагат тяхната религия и култура??????? Когато един гост е приет, макар и непоканен, той трябва да приеме порядките на домакина, който му дава подслон, топлина и храна! И не бива да се изненадва на тояга по гърба, когато не го прави!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията