Сигурно е иронично съвпадение, че летя за Варна точно 2 години след провалените избори от 2017 г.

Провал, който за нас, участниците в него, е сигурно поучителен, за мен в личен план - положителен, но имаше и ще има още твърде сериозни и вредни последици за обществото.

За тези две години се върнах, доста бавно и трудно, към активното упражняване на професията си, през Адвокатско съдружие "Радан Кънев и партньори". Научих, че отдаването на политиката, ако не си крадлив несретник, се отразява тежко на личните финанси и кариерата. 

(В злободневен план бих отбелязал, че последния апартамент си купих през 2007-а, а дълбоко в политиката наджапах през 2008-а).

Но пък имах уникално много и незабравимо време със семейството си, приятелите си, за ски, катерене, пиене на бира и други спортове, издадох 1 APRIL 2034 и завършвам нова книга, и изобщо се научих да различавам важното от несъщественото и смисленото от суетното. Станах по-малко трескав и по-целенасочен. По-умен, по-красив и по-млад - със сигурност не. Но по-спокоен - надявам се, и малко по-плешив.

Дали като политици и като общност сме поумнели? И дали си даваме сметка, че връщането към несвободата и мутризацията се дължат в немалка степен на нашата суета, чувство за безгрешност и сектантство? 

Има поне две мнения. И много малко време да разберем кое е по-близо до хлъзгавата истина.

Коментарът е от профила на Радан Кънев във фейсбук. Заглавието е на редакцията