Article_top

Сталин дава заповед за избиването на десетки хиляди в гористата местност на Куропати, северно от Минск. През лятото на миналата година точно там беше открит ресторантът “Хайде да похапнем!”. От месеци активисти организират протести в името на паметта на мъртвите. На тази тема посвещава своя публикация Юлия Юргенс в германския в. “Тагесцайтунг”.

Когато Павел Сивяринек препречва пътя на шофьори, те за кратко настикат спирачка, свалят прозореца на автомобила си и посягат към неговия позив, като че ли е документ за платен паркинг. След това натискат педала на газта. Точно когато им е поставил въпроса, с който неотменно започва: “Знаете ли какво се е случило в Куропати?”

Някои знаят отговора, на други им е все едно. При всикчи случаи той трябва да отблокира пътя, който заедно със свои съмишленици от месеци блокира.

Някои шофьори и хал-хабер си нямат. Те са видели табелата на околовръстното шосе на Минск и пътуват в зададената посока, която всъщност от юли миналата година е името на ресторанта: “Поедем, поедем!” – “Хайде да похапнем!”

Някои обаче са наясно за какво става дума, казва Сивяринек.

Зад ресторанта, разположен на възвишение, започва гора. Ако шофьорите имат време да го изслушат, Сивяринек сочи към кръстовете, които се виждат още в началото на гората. Той обяснява, че ги има из цялата гора и върху тях са изписани имена, но всъщност само символично. Причината? Никой не знае колко трупове са заровени в 510 масови гробаве и как точно са се казвали. Официалната бройка е 30 000 души, но според Сивяринек жертвите са 250 000. Избити са зверски от съветската тайна служба НКВД в периода между 1937 и 1941 г.

От 30 години активисти водят битка на това място да бъде издигнат мемориал. Обратното – през 2002 г. държавата разпореди разширяване на магистралата на 6 ленти и изсичане на част от гората. При това става дума за най-голямата масова екзекуция в историята на Беларус.

“Като им кажа това, някои от шофьорите обръщат назад, но повечето минават през портала, за да похапнат в ресторанта”, казва Сивяринек. Пред портала протестират шепа активисти. Те са със скръсетни пред гърдите ръце, като че ли отдават чест на мъртвите. Вее се червено-бяло знаме, което е символът на опозицията, и надигат глас: “Да живее Беларус!”

На уебсайта си ресторантът публикува реклама – “Място за душевно спокойствие”. Противниците наричат заведението “Ресторант върху трупове”. Някои дори протестираха преди отварянето на заведението. Правят го и до днес – всеки ден от обяд до полунощ при минус 10 градуса. Всяка сряда тук е и Сивяринек. Разпределяли се на смени. В протеста участвали различни групировки – неправителствени и младежки организации, партии от спектъра национално консервативни, либарални и социалдемократически, но с едно изключение – комунистите никога не присъствали на протестите.

Сивяринек е известен опозиционер. Заради политическата си дейност е прекарал години в трудов лагер и затвор. И заради протестите в Куропати е бил зад решетките 32 дни - между юни и декември 2018 г. Трябвало е да плати 130 глоби в размер между 30 и 800 долара – заради спиране на автомобили за раздаване на позиви и неподчинение на полицията. Ако не са били дарения, той не би могъл да плати наложените му глоби.

Въпросната улица е частна, твърдят от полицията. Според активистите това не е така, тъй като преминава през защитена зона, където в радиус от 100 метра около масовите гробове е забранено всякакво ново строителство. Министерството на културата намали размера на зоната около ресторанта на 50 метра и така той се намира малко зад зоната. В момента точно против това решение активисти подготвят жалба. Те настояват ресторантът да бъде съборен.

“Той е нелегален”, казва Сивяринек.

В беларуските медии собственикът на ресторанта Леонид Зайдес оповести, че при никакви обсотятелства няма да затвори заведението. Той не реагира на молба за интервю. През декември м. г. подаде жалба срещу независимия седмичник “Ново време”, публикувал разследване срещу него. В Украйна той загуби процеса. Зайдес все пак предложи на активистите да им предостави съседно на ресторанта помещение за музей плюс сума, равняваща се на 18 000 евро. Като преговарящ от името на активистите Сивяринек отхвърли предложението. Музей за възпоменание на жертвите при масови разстрели и до него да се пие водка? Това е тотален цинизъм, смята Сивяринек.

Според него ресторантът следва стратегията да се омаловажат масовите убийства по времето на Сталин. Според Сивяринек собственикът на ресторанта и неговите посетители са проруски настроени. Диктаторът Сталин все още бил величан. През 2014 г. в Минск е открит музей, посветен на Великата отечествена война с централна фигура Сталин.

Срещу подобна теза от 1988 г. започват протести. Процесът отключи Куропарти. В своя публикация археологът Сянон Пасняк за първи път води публична дускусия относно масовите гробове. По време на поход през есента на 1989 г. 50 000 души протестират. Това е първата масова демонстрация. Тридесет години по-късно всичко е по-различно. Днес противници са не само държавата и президентът Лукашенко. Срещу кого всъщност се борят активистите? Собственика на ресторанта – да! По принуда полицията също. Но преди всичко те се опълчават на клиентите на ресторанта, ерго срещу собственото си общество.

Така активисти снимат всичко на паркинга на ресторанта. До декември м. г. те са фотографирали 1200 автомобила. В същото време снимат активисти с камери – не е ясно дали от полицията или от тайните служби. Облечени в тъмни облекла мъже снимат и интервюта с активиста Сивяринек.

За мнозина активисти протестът е и личен. Дзианис Урбановиц (29 г.) е председател на младежката организация “Млади фронт”. Всяка седмица той е на пост. Когато е бил на 16 години, баща му го е взел за пръв път в Куропати. Разказал му е за собствения му баща, сиреч за дядо му. Живял е в област Лахойск, близо до границата с Полша. Там много хора са паднали жертва на терора, тъй както Сталин ги е подозирал, че били шпиони.

Никой не знае къде неговите близки са били екзекутирани.

"Често семействата на жертвите не са знаели причината." Днес белоруската тайна служба КГБ твърди, че няма информация относно жертвите. Не допуска обаче никого до архива си. Всъщност списъкът с убитите отдавна е унищожен, смята Ихар Кузнятсу. Той е историк и е единственият в Беларус, който в държавен университет проучва репресиите на Сталин.

В кафене в Минск той е наредил на масата си черно-бели снимки на черепи и скелети. През 1997 г. е присъствал на последните разкопки в Куропати.

“Знаем как са умрели, но почти нищо не знаем за живота им”, казва той.

Но по останките, като обувки и облекло, можело да се предполага, че са били обикновени работници, а някои са дошли от далеч – от Източна Полша, окупирана от Сталин през1939 г., също от прибалтийските държави. Сред тях са били и евреи.

От всички жертви, които според Кузнятсу са били поне 100 000, само две имена са известни – Новша Крамер и Мордехай Шулкес. Двама евреи от град Гроднов, в чиито гробове са открити документи.

“Без имена е възможен само абстрактен спомен. Това за нашето общество е огромна травма”, казва историкът.

В Беларус има над сто места, където по времето на Сталин са извършвани масови разстрели.

Наскоро в гората на Куропати беше издигнат мемориал. Надписът гласи “В памет на жертвите на политическите репресии през 30-те и 40-те години на ХХ век.” След 30 години на очакване той беше открит на 6 ноември миналата година – тайно, без официална церемония, речи и венци.

За историка Кузнятсу това е компромис. За активистите е само опит да се сложи точка на дебатите относно Куропати. Никой не изричал имената на убийците.

Тръгнеш ли към ресторанта, на възвишението виждаш кръстовете. Те ще са винаги там, докато хора идват, за да почетат паметта на жертвите на Сталин, а не за да ядат блини.

 

Сталин дава заповед за избиването на десетки хиляди в гористата местност на Куропати, северно от Минск. През лятото на миналата година точно там беше открит ресторантът “Хайде да похапнем!”. От месеци активисти организират протести в името на паметта на мъртвите. На тази тема посвещава своя публикация Юлия Юргенс в германския в. “Тагесцайтунг”.

Когато Павел Сивяринек препречва пътя на шофьори, те за кратко настикат спирачка, свалят прозореца на автомобила си и посягат към неговия позив, като че ли е документ за платен паркинг. След това натискат педала на газта. Точно когато им е поставил въпроса, с който неотменно започва: “Знаете ли какво се е случило в Куропати?”

Някои знаят отговора, на други им е все едно. При всикчи случаи той трябва да отблокира пътя, който заедно със свои съмишленици от месеци блокира.

Някои шофьори и хал-хабер си нямат. Те са видели табелата на околовръстното шосе на Минск и пътуват в зададената посока, която всъщност от юли миналата година е името на ресторанта: “Поедем, поедем!” – “Хайде да похапнем!”

Някои обаче са наясно за какво става дума, казва Сивяринек.

Зад ресторанта, разположен на възвишение, започва гора. Ако шофьорите имат време да го изслушат, Сивяринек сочи към кръстовете, които се виждат още в началото на гората. Той обяснява, че ги има из цялата гора и върху тях са изписани имена, но всъщност само символично. Причината? Никой не знае колко трупове са заровени в 510 масови гробаве и как точно са се казвали. Официалната бройка е 30 000 души, но според Сивяринек жертвите са 250 000. Избити са зверски от съветската тайна служба НКВД в периода между 1937 и 1941 г.

От 30 години активисти водят битка на това място да бъде издигнат мемориал. Обратното – през 2002 г. държавата разпореди разширяване на магистралата на 6 ленти и изсичане на част от гората. При това става дума за най-голямата масова екзекуция в историята на Беларус.

“Като им кажа това, някои от шофьорите обръщат назад, но повечето минават през портала, за да похапнат в ресторанта”, казва Сивяринек. Пред портала протестират шепа активисти. Те са със скръсетни пред гърдите ръце, като че ли отдават чест на мъртвите. Вее се червено-бяло знаме, което е символът на опозицията, и надигат глас: “Да живее Беларус!”

На уебсайта си ресторантът публикува реклама – “Място за душевно спокойствие”. Противниците наричат заведението “Ресторант върху трупове”. Някои дори протестираха преди отварянето на заведението. Правят го и до днес – всеки ден от обяд до полунощ при минус 10 градуса. Всяка сряда тук е и Сивяринек. Разпределяли се на смени. В протеста участвали различни групировки – неправителствени и младежки организации, партии от спектъра национално консервативни, либарални и социалдемократически, но с едно изключение – комунистите никога не присъствали на протестите.

Сивяринек е известен опозиционер. Заради политическата си дейност е прекарал години в трудов лагер и затвор. И заради протестите в Куропати е бил зад решетките 32 дни - между юни и декември 2018 г. Трябвало е да плати 130 глоби в размер между 30 и 800 долара – заради спиране на автомобили за раздаване на позиви и неподчинение на полицията. Ако не са били дарения, той не би могъл да плати наложените му глоби.

Въпросната улица е частна, твърдят от полицията. Според активистите това не е така, тъй като преминава през защитена зона, където в радиус от 100 метра около масовите гробове е забранено всякакво ново строителство. Министерството на културата намали размера на зоната около ресторанта на 50 метра и така той се намира малко зад зоната. В момента точно против това решение активисти подготвят жалба. Те настояват ресторантът да бъде съборен.

“Той е нелегален”, казва Сивяринек.

В беларуските медии собственикът на ресторанта Леонид Зайдес оповести, че при никакви обсотятелства няма да затвори заведението. Той не реагира на молба за интервю. През декември м. г. подаде жалба срещу независимия седмичник “Ново време”, публикувал разследване срещу него. В Украйна той загуби процеса. Зайдес все пак предложи на активистите да им предостави съседно на ресторанта помещение за музей плюс сума, равняваща се на 18 000 евро. Като преговарящ от името на активистите Сивяринек отхвърли предложението. Музей за възпоменание на жертвите при масови разстрели и до него да се пие водка? Това е тотален цинизъм, смята Сивяринек.

Според него ресторантът следва стратегията да се омаловажат масовите убийства по времето на Сталин. Според Сивяринек собственикът на ресторанта и неговите посетители са проруски настроени. Диктаторът Сталин все още бил величан. През 2014 г. в Минск е открит музей, посветен на Великата отечествена война с централна фигура Сталин.

Срещу подобна теза от 1988 г. започват протести. Процесът отключи Куропарти. В своя публикация археологът Сянон Пасняк за първи път води публична дускусия относно масовите гробове. По време на поход през есента на 1989 г. 50 000 души протестират. Това е първата масова демонстрация. Тридесет години по-късно всичко е по-различно. Днес противници са не само държавата и президентът Лукашенко. Срещу кого всъщност се борят активистите? Собственика на ресторанта – да! По принуда полицията също. Но преди всичко те се опълчават на клиентите на ресторанта, ерго срещу собственото си общество.

Така активисти снимат всичко на паркинга на ресторанта. До декември м. г. те са фотографирали 1200 автомобила. В същото време снимат активисти с камери – не е ясно дали от полицията или от тайните служби. Облечени в тъмни облекла мъже снимат и интервюта с активиста Сивяринек.

За мнозина активисти протестът е и личен. Дзианис Урбановиц (29 г.) е председател на младежката организация “Млади фронт”. Всяка седмица той е на пост. Когато е бил на 16 години, баща му го е взел за пръв път в Куропати. Разказал му е за собствения му баща, сиреч за дядо му. Живял е в област Лахойск, близо до границата с Полша. Там много хора са паднали жертва на терора, тъй както Сталин ги е подозирал, че били шпиони.

Никой не знае къде неговите близки са били екзекутирани.

"Често семействата на жертвите не са знаели причината." Днес белоруската тайна служба КГБ твърди, че няма информация относно жертвите. Не допуска обаче никого до архива си. Всъщност списъкът с убитите отдавна е унищожен, смята Ихар Кузнятсу. Той е историк и е единственият в Беларус, който в държавен университет проучва репресиите на Сталин.

В кафене в Минск той е наредил на масата си черно-бели снимки на черепи и скелети. През 1997 г. е присъствал на последните разкопки в Куропати.

“Знаем как са умрели, но почти нищо не знаем за живота им”, казва той.

Но по останките, като обувки и облекло, можело да се предполага, че са били обикновени работници, а някои са дошли от далеч – от Източна Полша, окупирана от Сталин през1939 г., също от прибалтийските държави. Сред тях са били и евреи.

От всички жертви, които според Кузнятсу са били поне 100 000, само две имена са известни – Новша Крамер и Мордехай Шулкес. Двама евреи от град Гроднов, в чиито гробове са открити документи.

“Без имена е възможен само абстрактен спомен. Това за нашето общество е огромна травма”, казва историкът.

В Беларус има над сто места, където по времето на Сталин са извършвани масови разстрели.

Наскоро в гората на Куропати беше издигнат мемориал. Надписът гласи “В памет на жертвите на политическите репресии през 30-те и 40-те години на ХХ век.” След 30 години на очакване той беше открит на 6 ноември миналата година – тайно, без официална церемония, речи и венци.

За историка Кузнятсу това е компромис. За активистите е само опит да се сложи точка на дебатите относно Куропати. Никой не изричал имената на убийците.

Тръгнеш ли към ресторанта, на възвишението виждаш кръстовете. Те ще са винаги там, докато хора идват, за да почетат паметта на жертвите на Сталин, а не за да ядат блини.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого ще гласувате на изборите за Европейски парламент?