Политическите съперници на Доналд Тръмп заедно с богат асортимент от русофоби в сферата на външните работи и медиите продължават да натрапват мита, че американският президент е марионетка на Путин. Това обвинение е отправяно без да се предоставят доказателства.

Ситуацията няма изглед да се промени въпреки края на разследването на спецпрокурора Робърт Мълър, което не разкри сътрудничество между Кремъл и предизборния щаб на Тръмп.

Неподплатените изявления за държавна измяна са ежедневни и достигнаха своята кулминация след срещата между Тръмп и Путин в Хелзинки, където президентът отправи няколко одобрителни коментари по адрес на руския си колега. 

Въпреки липсата на важни открития след разследването на Мълър демократите в Конгреса, конкретно председателят на Комисията за разузнаване в Камарата на представителите Адам Шиф, настояват, че ще продължат да разследват "съглашателството с Русия".

Русофобите изглежда вярват, че ако повторят едно безумие достатъчно пъти, то някак ще придобие смисъл. Митът, че Тръмп е марионетка на Путин, попада в тази категория. Американският президент явно е извършил непростимия грях по време на президентската си кампания през 2016 г., когато предлагаше да се подобрят отношенията с Москва и когато използваше езика на дипломацията в Хелзинки.

Но ако някой проучи реалните действия на администрацията му по отношение на Русия, идеята, че той "извършва поръчки на Путин", че преследва политика на помиряване, се изпарява.

Критиците, които се възроптават, трябва да цитират конкретни политики на американското правителство, които Путин приветства. Това ще бъде непосилна задача.

Със сигурност не е в руски интерес решението на Тръмп да изтегли САЩ от Договора за ракети със среден обсег. Москва реагира остро срещу мярката и предупреди, че оттеглянето на Вашингтон ще принуди Русия да развива нови ракети. 

Малко вероятно е Кремъл да е доволен и от подписването на две големи сделки за продажба на оръжие с Украйна. Втората, която се уреди през пролетта на 2018 г., включваше анти-танкови ракети "Джавелин". Москва иска да отцепи още райони от Източна Украйна и не е в добри отношения с Киев, така че действията на Америка са акт на враждебност, не на помирение.

Това е стъпка, която Барак Обама открито отказа да предприеме. Същевременно Вашингтон финансира обучаването на украински военни части.

Предвид враждебността на Кремъл срещу разширяването на членския състав на НАТО (позиция, която е поддържана още преди Путин да стане президент), "шефът на Тръмп" едва ли е доволен от факта, че неговият агент подкрепя присъединяването на Черна гора към организацията и поддържа същата позиция относно кандидатурата на Македония.

Подобно разширяване вероятно е дори по-оскърбително, тъй като потвърждава неуважителното отношение на Вашингтон спрямо вековните руски политически, културни и икономически интереси на Балканите.

Москва най-вероятно е дори по-ядосана заради нежеланието на Тръмп да се откаже от изразената цел на САЩ да присъедини Грузия и Украйна в НАТО - ход, който руснаците по целия политически спектър определят за предизвикателна провокация.

Щеше да е странно, ако Путин бе доволен от честото изпращане на американски самолети и военен персонал в членките на НАТО до границата с Русия. Това се случва толкова често, че на практика може да говорим за постоянно американско присъствие.

Тези мерки са придружавани с увеличаване на броя и мащаба на упражненията на НАТО в Източна Европа и в Черно море. Американските официални представители водят преговори с полски колеги за строежа на постоянна военна база във Варшава (за която полският президент предложи името "Форт Тръмп", за да погъделичка егото на президента), в Източна Полша, близко до границата с Русия. Марионетката на Путин изглежда е вън от контрол.

Този проблем също е очевиден и в отношението на Тръмп към приближените страни към Русия. Москва разгърна военните си сили в Сирия, за да помогне на Башар ал-Асад да задържи контрола над държавата.

Въпреки това Тръмп продължава да подкрепя противниците на властта и нареди да се извършат серия от въздушни атаки срещу въздушните сили на Асад, което бе реакция след предполагаемата употреба на химическо оръжие. Нападения срещу части на сирийското правителство изглежда са довели до смъртта на около 200 руски наемни войници.

Кремъл се опитва да създаде близки икономически и дори военни връзки с лявото правителство на Николас Мадуро. От друга страна, администрацията на Тръмп очевидно подкрепя кампанията за смяна на режима на настоящия президент на Венецуела.

Самият Тръмп настоя, че всички опции (косвено включва и военната намеса) остават на масата по отношение на постигането на тази цел. Трудно може да се обяснят подобни агресивни позиции срещу клиенти на Русия като Асад и Мадуро, ако Тръмп действително се е посветил в ролята си на агент на Москва.

Истината е, че администрацията на Тръмп е поддържала много строга политика спрямо Русия, като така е допринесла за задълбочаването на Нова студена война. Не е ясно дали действията на Тръмп са продиктувани от опита му да изобличи обвиненията в държавна измяна, или са просто отражение на опасната колективна нагласа на Вашингтон спрямо Москва. 

Във всеки случай резулатът е нарастване на напрежението между двете държави. Ако вътрешните политически противници на Тръмп притежават достойнство и чувство за отговорност, тогава те ще признаят, че разследването на Мълър не е намерило доказателство за съглашателство между Тръмп и Русия. Тогава ще могат да се откажат от този грозен, погрешен мит.

Анализът е на Тед Гeлън Карпeнтър, който е старши сътрудник към института "Кейто" за "The National Interest"