Article_top

Ние, българите, обожаваме да изтъкваме многобройните природни дадености на страната ни. Често обаче забравяме за другите ресурси, с които разполагаме като човешки същества, надарени с мисъл и въображение. Може би най-неоползотвореният от тези ресурси е способността ни да планираме и да оформяме средата, в която искаме да живеем.

Преди дни в София беше представен сборникът „България 2019 – Нови хоризонти“. В него 10 български изследователи в областта на политологията, социологията, икономиката и демографията анализират тенденциите в своята сфера на интерес и ни провокират да се замислим как ще изглежда България след 10 и повече години.

Публикуването на сборника, което е възможно благодарение на Института за социална интеграция и Фондация „Фридрих Еберт“, е важно по две причини. От една страна, той ни запознава с гледните точки на по-млади и следователно по-неизвестни изследователи. Това разнообразие е добре дошло, тъй като у нас отдавна се е формирал малък кръг от „всичколози“, които прескачат от студио в студио, за да коментират случващото се в страната и света – от състоянието на българската икономика и борбата с корупцията през миграцията и опазването на околната среда до „Оскар“-а на живеещия в САЩ български актьор Димитър Маринов и представянето на българския национален отбор по футбол.

От друга страна, книгата може да послужи като основа за провеждането на максимално широк, открит и задълбочен дебат за бъдещето на България в политически, икономически, социален и културен план. Сборникът е един от изключително малкото случаи в България, в които представителите на различни научни направления се фокусират върху бъдещето. У нас времето по принцип присъства в обществените дискусии в две измерения – настояще и минало. Работим ден за ден, закони се правят на парче и се приемат в 12 без 5, а ако въобще се провеждат някакви реформи, това обикновено се случва с мисъл за предстоящи избори.

Големите въпроси

Ако в миналото големите промени са отнемали десетилетия и дори столетия, днес те се случват за няколко години или дори за месеци. Светкавичното развитие на информационните и комуникационните технологии и транспорта води до многократно по-динамичен начин на живот и прави планирането едновременно по-сложно и по-наложително.

Макар че няма как да предвидим всичко, което предстои да се случи, има няколко ключови теми, на които е добре да обърнем специално внимание. В списъка попадат политическата ангажираност на гражданите, здравеопазването, образованието, върховенството на закона, промените в демографския облик на населението и промените на пазара на труда.

Предприемането на бързи и адекватни действия с цел дългосрочно справяне с най-големите предизвикателства в тези сфери е наложително поради простата причина, че едно общество може да просперира само ако членовете му имат достъп до адекватно здравеопазване, образование, правосъдие и работа, която им носи удовлетворение и финансова стабилност и така им позволява да мислят за дом и семейство. Тези сфери са приоритетни по още една причина: нерешаването на един или друг проблем в една от тях води до появата на нови или задълбочаване на съществуващи проблеми в останалите.

Как да осигурим достъп на всички български граждани до адекватно медицинско обслужване, независимо къде живеят и с какви средства разполагат? Как да задържим най-добрите лекари и медицински сестри в България? От какви знания и умения имат нужда днешните деца, за да се адаптират към професиите на бъдещето? Как да привлечем най-любознателните и трудолюбиви българи към учителската професия? Какво можем да направим, така че до няколко години най-накрая да имаме съдилища, пред които всички сме равни и на които сме склонни да вярваме? Как да задържим младите хора в България и как да приласкаем обратно онези, които учат и/или работят на Запад? Какви мерки можем да предприемем, така че същите тези млади хора да участват по-активно в политиката? Как да спрем разширяването на пропастта между бедни и богати и обезлюдяването на все повече български села и градове? Как да привличаме чуждестранни инвеститори, без да създаваме предпоставки за изкуствено поддържане на ниски заплати и лоши условия на труд?

Въпросите, на които трябва да отговорим, са много и кой от кой по-сложен. За да намерим правилните отговори, се нуждаем от разговор за бъдещето с активното участие на широк кръг от представители на публичния, частния и гражданския сектор – във и извън България.

Отвъд клишетата

Някои от споменатите теми вече присъстват в медийни и други дискусии. В повечето случаи обаче те се въртят около едни и същи клишета, които представят непълна и изкривена картина на родната действителност. Клишетата не са проблемни сами по себе си, защото те са частично верни. Проблемът настъпва, когато те се използват за правенето на неоснователни обобщения или внушения.

Променящата се демографска структура на българското население е пример за тема, която касае пряко бъдещето на страната ни, но по която цари сериозно неразбиране.

В своя текст в „България 2019 – Нови хоризонти“ Георги Бърдаров, доцент и ръководител на катедра „Социално-икономическа география“ в СУ „Св. Климент Охридски“, отбелязва, че въпреки че у нас се раждат все по-малко деца, по ниво на раждаемост България (около 1,5 деца на жена) е в златната среда в Европа, като раждаемостта на континента варира от около 1,3 в Италия до 1,9 в Ейре.

България вече 30 години е сред страните в света с най-висок отрицателен естествен прираст, допълва Бърдаров, но причината не е, че все повече хора не искат да имат деца, защото мислят основно за пари и работа. Според него ниската раждаемост се дължи на комбинацията от намаляващ детероден контингент, емиграция на хора в активна възраст, застаряване на населението, урбанизация, промяна на статуса на жените и изострена глобална конкуренция, която ни държи в постоянен страх да не изгубим работата си.

Текстът на Бърдаров е ценен и с това, че представя демографската реалност в България като функция на социално-икономическата и политическата реалност, а не като някакъв отделен елемент, който можем да моделираме както и когато пожелаем. Както обобщава той:

„Не може да искаме от едни хора да живеят в XXI в. с всичките му условия, особености, възможности и изисквания, а да мислят и да се репродуцират като в XVIII в. По този начин слагаме акцента за демографската криза на съвсем погрешното място и поставяме младите под изключително силен натиск. Искаме от тях да са образовани, за да се съизмерваме с най-развитите държави, да правят кариера и да създават добавена стойност за обществото, да работят за по 500 лева на месец, да се борят с абсолютното безумие да няма места в детските ясли, градини и училища, да бъдат в крак с технологиите и да са адекватни на съвременния свят и в същото време да имат по 4-5 деца. Е, няма как да стане!“

Друг интересен пример за неправилна диагноза засяга пазара на труда. Ваня Григорова, икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“ и председател на Сдружение „Солидарна България“, пише в своя текст в сборника, че заплахата за работниците в страни като България е свързана не толкова с деиндустриализацията и автоматизацията, колкото с „корпоративната глобализация“. Причината: за да останат конкурентни, много от родните фирми изискват от служителите си да работят повече и по-добре за по-малко пари.

В тези условия нарастват и злоупотребите с осигуряването на работещите. Публична тайна е, че много български работодатели осигуряват служителите си върху част от заплатата им, в някои случаи – на най-ниския законово допустим праг. Преди да можем дори да помислим за предизвикателствата, пред които тепърва ще се изправяме в резултат на навлизането на изкуствен интелект на пазара на труда, трябва първо да намерим работещи решения на вече съществуващите проблеми на същия този пазар.

Утрешното днес

Колкото по-скоро започнем да мислим за колективното ни бъдеще, толкова по-вероятно е то да бъде в синхрон с нуждите и предпочитанията ни. Няма как да постигнем мечтаното бъдеще, ако първо не определим ясно къде се намираме и къде искаме да отидем. Както пише канадският клиничен психолог Джордан Питърсън в книгата си 12 Rules for Life: An Antidote to Chaos:

„Ако не знаете къде точно се намирате, тогава бихте могли да сте където и да било. „Където и да било“ включва прекалено много места, на които можете да бъдете, и някои от тях са доста лоши. Трябва да определите местата, на които сте били в живота си, защото в противен случай не можете да стигнете там, накъдето сте се запътили. Не можете да стигнете от точка А до точка Б освен ако вече не сте при точка А, а ако сте „където и да било“, вероятността да сте при точка А всъщност е много малка.“

Спомням си как преди няколко години мой приятел се върна от екскурзия в Сингапур и ме смая, като ми каза, че си е взел книга, в която известни местни анализатори споделят как си представят страната през 2065 г. Очевидно сингапурците осъзнават добре, че качеството им на живот утре зависи от действията им днес.

И че отбягването на сложните въпроси не е решение, защото бъдещето има онова особено качество да идва, без да ни пита.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Ние, българите, обожаваме да изтъкваме многобройните природни дадености на страната ни. Често обаче забравяме за другите ресурси, с които разполагаме като човешки същества, надарени с мисъл и въображение. Може би най-неоползотвореният от тези ресурси е способността ни да планираме и да оформяме средата, в която искаме да живеем.

Преди дни в София беше представен сборникът „България 2019 – Нови хоризонти“. В него 10 български изследователи в областта на политологията, социологията, икономиката и демографията анализират тенденциите в своята сфера на интерес и ни провокират да се замислим как ще изглежда България след 10 и повече години.

Публикуването на сборника, което е възможно благодарение на Института за социална интеграция и Фондация „Фридрих Еберт“, е важно по две причини. От една страна, той ни запознава с гледните точки на по-млади и следователно по-неизвестни изследователи. Това разнообразие е добре дошло, тъй като у нас отдавна се е формирал малък кръг от „всичколози“, които прескачат от студио в студио, за да коментират случващото се в страната и света – от състоянието на българската икономика и борбата с корупцията през миграцията и опазването на околната среда до „Оскар“-а на живеещия в САЩ български актьор Димитър Маринов и представянето на българския национален отбор по футбол.

От друга страна, книгата може да послужи като основа за провеждането на максимално широк, открит и задълбочен дебат за бъдещето на България в политически, икономически, социален и културен план. Сборникът е един от изключително малкото случаи в България, в които представителите на различни научни направления се фокусират върху бъдещето. У нас времето по принцип присъства в обществените дискусии в две измерения – настояще и минало. Работим ден за ден, закони се правят на парче и се приемат в 12 без 5, а ако въобще се провеждат някакви реформи, това обикновено се случва с мисъл за предстоящи избори.

Големите въпроси

Ако в миналото големите промени са отнемали десетилетия и дори столетия, днес те се случват за няколко години или дори за месеци. Светкавичното развитие на информационните и комуникационните технологии и транспорта води до многократно по-динамичен начин на живот и прави планирането едновременно по-сложно и по-наложително.

Макар че няма как да предвидим всичко, което предстои да се случи, има няколко ключови теми, на които е добре да обърнем специално внимание. В списъка попадат политическата ангажираност на гражданите, здравеопазването, образованието, върховенството на закона, промените в демографския облик на населението и промените на пазара на труда.

Предприемането на бързи и адекватни действия с цел дългосрочно справяне с най-големите предизвикателства в тези сфери е наложително поради простата причина, че едно общество може да просперира само ако членовете му имат достъп до адекватно здравеопазване, образование, правосъдие и работа, която им носи удовлетворение и финансова стабилност и така им позволява да мислят за дом и семейство. Тези сфери са приоритетни по още една причина: нерешаването на един или друг проблем в една от тях води до появата на нови или задълбочаване на съществуващи проблеми в останалите.

Как да осигурим достъп на всички български граждани до адекватно медицинско обслужване, независимо къде живеят и с какви средства разполагат? Как да задържим най-добрите лекари и медицински сестри в България? От какви знания и умения имат нужда днешните деца, за да се адаптират към професиите на бъдещето? Как да привлечем най-любознателните и трудолюбиви българи към учителската професия? Какво можем да направим, така че до няколко години най-накрая да имаме съдилища, пред които всички сме равни и на които сме склонни да вярваме? Как да задържим младите хора в България и как да приласкаем обратно онези, които учат и/или работят на Запад? Какви мерки можем да предприемем, така че същите тези млади хора да участват по-активно в политиката? Как да спрем разширяването на пропастта между бедни и богати и обезлюдяването на все повече български села и градове? Как да привличаме чуждестранни инвеститори, без да създаваме предпоставки за изкуствено поддържане на ниски заплати и лоши условия на труд?

Въпросите, на които трябва да отговорим, са много и кой от кой по-сложен. За да намерим правилните отговори, се нуждаем от разговор за бъдещето с активното участие на широк кръг от представители на публичния, частния и гражданския сектор – във и извън България.

Отвъд клишетата

Някои от споменатите теми вече присъстват в медийни и други дискусии. В повечето случаи обаче те се въртят около едни и същи клишета, които представят непълна и изкривена картина на родната действителност. Клишетата не са проблемни сами по себе си, защото те са частично верни. Проблемът настъпва, когато те се използват за правенето на неоснователни обобщения или внушения.

Променящата се демографска структура на българското население е пример за тема, която касае пряко бъдещето на страната ни, но по която цари сериозно неразбиране.

В своя текст в „България 2019 – Нови хоризонти“ Георги Бърдаров, доцент и ръководител на катедра „Социално-икономическа география“ в СУ „Св. Климент Охридски“, отбелязва, че въпреки че у нас се раждат все по-малко деца, по ниво на раждаемост България (около 1,5 деца на жена) е в златната среда в Европа, като раждаемостта на континента варира от около 1,3 в Италия до 1,9 в Ейре.

България вече 30 години е сред страните в света с най-висок отрицателен естествен прираст, допълва Бърдаров, но причината не е, че все повече хора не искат да имат деца, защото мислят основно за пари и работа. Според него ниската раждаемост се дължи на комбинацията от намаляващ детероден контингент, емиграция на хора в активна възраст, застаряване на населението, урбанизация, промяна на статуса на жените и изострена глобална конкуренция, която ни държи в постоянен страх да не изгубим работата си.

Текстът на Бърдаров е ценен и с това, че представя демографската реалност в България като функция на социално-икономическата и политическата реалност, а не като някакъв отделен елемент, който можем да моделираме както и когато пожелаем. Както обобщава той:

„Не може да искаме от едни хора да живеят в XXI в. с всичките му условия, особености, възможности и изисквания, а да мислят и да се репродуцират като в XVIII в. По този начин слагаме акцента за демографската криза на съвсем погрешното място и поставяме младите под изключително силен натиск. Искаме от тях да са образовани, за да се съизмерваме с най-развитите държави, да правят кариера и да създават добавена стойност за обществото, да работят за по 500 лева на месец, да се борят с абсолютното безумие да няма места в детските ясли, градини и училища, да бъдат в крак с технологиите и да са адекватни на съвременния свят и в същото време да имат по 4-5 деца. Е, няма как да стане!“

Друг интересен пример за неправилна диагноза засяга пазара на труда. Ваня Григорова, икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“ и председател на Сдружение „Солидарна България“, пише в своя текст в сборника, че заплахата за работниците в страни като България е свързана не толкова с деиндустриализацията и автоматизацията, колкото с „корпоративната глобализация“. Причината: за да останат конкурентни, много от родните фирми изискват от служителите си да работят повече и по-добре за по-малко пари.

В тези условия нарастват и злоупотребите с осигуряването на работещите. Публична тайна е, че много български работодатели осигуряват служителите си върху част от заплатата им, в някои случаи – на най-ниския законово допустим праг. Преди да можем дори да помислим за предизвикателствата, пред които тепърва ще се изправяме в резултат на навлизането на изкуствен интелект на пазара на труда, трябва първо да намерим работещи решения на вече съществуващите проблеми на същия този пазар.

Утрешното днес

Колкото по-скоро започнем да мислим за колективното ни бъдеще, толкова по-вероятно е то да бъде в синхрон с нуждите и предпочитанията ни. Няма как да постигнем мечтаното бъдеще, ако първо не определим ясно къде се намираме и къде искаме да отидем. Както пише канадският клиничен психолог Джордан Питърсън в книгата си 12 Rules for Life: An Antidote to Chaos:

„Ако не знаете къде точно се намирате, тогава бихте могли да сте където и да било. „Където и да било“ включва прекалено много места, на които можете да бъдете, и някои от тях са доста лоши. Трябва да определите местата, на които сте били в живота си, защото в противен случай не можете да стигнете там, накъдето сте се запътили. Не можете да стигнете от точка А до точка Б освен ако вече не сте при точка А, а ако сте „където и да било“, вероятността да сте при точка А всъщност е много малка.“

Спомням си как преди няколко години мой приятел се върна от екскурзия в Сингапур и ме смая, като ми каза, че си е взел книга, в която известни местни анализатори споделят как си представят страната през 2065 г. Очевидно сингапурците осъзнават добре, че качеството им на живот утре зависи от действията им днес.

И че отбягването на сложните въпроси не е решение, защото бъдещето има онова особено качество да идва, без да ни пита.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кога ще приключи ремонтът на „Графа“?