Стремежът да се поддържат максимално добри отношения със съседите е похвален и трябва да бъде подкрепян. За съжаление, този стремеж не е гаранция за постигане на добри взаимоотношения. Поведението на Анкара във връзка с арогантното предизборно изявление на външния министър Мевлют Чавушоглу е само още едно доказателство за това. Арогантността и неуважението и към партньори, и към съперници са дълбоко присъщи на международното присъствие на Турция не от вчера и онзи ден. Но при настоящия режим в Анкара тази арогантност придоби статут на основен принцип в отношенията с външния свят. Българското правителство положи много усилия да посредничи между ЕС и Анкара. София направи трудно приемливи компромиси със своите отговорности и принципи, за да удовлетвори претенциите на Анкара. Някои от тези компромиси бяха недопустими. Оправданието за тях - доколкото може да съществува - бе фокусирано върху необходимостта да се съхрани националната сигурност и да се поддържат максимално добри отношения със своенравния и непредвидим водач на днешната турска държава.

Днес очевидно трябва да си припомним старата максима, че достлукът на хора като Ердоган е "на коляното" - винаги може да бъде изхвърлен или прекратен. Не зная дали в разработването на сложната материя по Закона за вероизповеданията е имало директни внушения към българските институции от страна на Анкара. Българското правителство отрича това. Не може да бъде отречен обаче силният полупубличен натиск, който ДПС упражни, за да бъдат, ако не опростени, то поне да бъдат отложени дълговете на главното мюфтийство към държавата. Законът бе приет с клауза, допускаща външно финансиране на изповеданията, с което до голяма степен бе компрометиран първоначалният му замисъл. Смисълът на този закон бе да ограничи, по възможност - да премахне практиката изповеданията в България да бъдат контролирани от външни сили. Това е особено важно в случая с ислямското вероизповедание, в което турското министерство на религията - Дианетът - упражнява пряк контрол от десетилетия, включително с безотчетно към българската държава финансиране. От 30 години в България шетат и емисари на фундаменталистки фондации и движения, които подкупват и манипулират съзнанието и поведението на мюсюлмани, особено от уязвими социални общности. Българската православна църква също категорично протестира срещу ограниченията на външното финансиране. Сигурно са много сладки сребърниците от Москва, които превръщат синодалните старци в покорни послушници на чужда воля.

Неутешителната геополитическа реалност

Законът за вероизповеданията и неговите политически последствия още веднъж демонстрират неутешителната геополитическа реалност, в която се намира България. Ние сме изправени пред все по-координираните амбиции на двете регионални империи - Русия и Турция, решени да наложат своя контрол върху България и Балканите, независимо от нашата принадлежност към ЕС и НАТО. Спорно е коя от двете империи е по-безпринципна и по-нагла в своите властови амбиции. Съседството ни с Турция обаче ни поставя в особено незавидна и уязвима позиция, особено когато силният човек в Анкара реши да изтърси "достлука" от коляното си. Единственото спасение на България, попаднала между челюстите на възродените имперски амбиции на Анкара и Москва е да повишава своята стойност като съюзник в рамките на западния съюз - на евроатлантическата общност. Сами сме безпомощни - заедно с НАТО и ЕС сме силни. Затова трябва да спрем да рисуваме детски рисунки с платноходки и слънца над Черно море и да си дадем ясно сметка, че сме под натиска на арогантни и безмилостни имперски властолюбци, които се респектират само от сила. Колкото по-силни сме в НАТО, колкото по-трудно преодолима е нашата позиция и ценност като съюзник в НАТО - толкова по-сигурни ще бъдем, толкова по-защитен ще бъде националният ни интерес.

Очаквам някой да ми напомни, че Турция е член на НАТО - т. е. съюзник на България. За съжаление, статутът на Турция в НАТО става все по-проблемен от гледна точка на демонстрираните от Анкара амбиции и дългосрочни интереси. Включително и в очевидния избор на партньор в лицето на Путин - твърде често против позициите на европейските и североамериканските атлантически партньори.

P.S. През 2005 г. бях на посещение в Анкара и участвах в заседания на техни аналитични институти, свързани пряко с държавата.(Там независими институти няма.) Първият въпрос, който ми зададе посланик Мурат Билхан - тогава директор на института SAM - беше: "Защо разрешавате на САЩ да създават свои бази в Югоизточна България. Чуждото присъствие тук ни застрашава - и нас, и вас?" Отговорих му: "Г-н посланик, основните предизвикателства пред българската национална сигурност идват от две страни - от Москва и от Анкара. Базите на САЩ са присъствие, което слага буфер между нашата сигурност и вашите амбиции." Билхан не ми отговори нищо - преминахме към други теми на разговор.

Коментарът на Огнян Минчев е от фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.