Исмаил Ертуг е евродепутат от Германската социалдемократическа партия (ГСДП) и Партията на европейските социалисти (ПЕС). Той си спечели славата на главен враг на българските превозвачи. През януари Комисията по транспорт в Европарламента одобри неговото предложение, смятано от българските власти за най-неизгодно за страната ни. То предвижда задължително връщане на превозните средства в страната, в която е базирана фирмата. Това трябва да става веднъж на три седмици, последвано от едноседмична почивка.
Клуб Z разговаря с Ертуг след вчерашното гласуване в транспортната комисия на измененията по пакета „Мобилност 1“.

 

- Г-н Ертуг, чуха се гласове, че гласуването в комисията по транспорт е на практика връщане на отхвърлените предложения в пленарната зала. Така ли е наистина?

- Не. Първо, председателят на Европарламента каза да се опитаме да намерим компромис и път. Сега намерихме пътя. Но от днешна гледна точка бих казал, че загубихме цяла седмица. Но в крайна сметка трябва да гласуваме.

- Как ще коментирате позицията на страни като България, Румъния, Полша, Литва, които яростно се противопоставят на пакета „Мобилност 1“?

- Мисля, че предстоящите след близо два месеца европейски избори ги карат да не проявяват гъвкавост. Те не могат да мръднат. Ако някоя от тях мръдне, другите ще ги атакуват по време на кампанията. И затова те трябва да бъдат твърдо против това досие, макар да им е известно, че сме дискутирали този въпрос почти две години. Но трябва вече да приключим с него, защото хората и браншът чакат успешния край.

- В България например има опасения, че този пакет ще елиминира нейния транспортен бранш от европейския пазар. Съгласен ли сте с това твърдение?

- Това е напълно погрешно. Това е лъжа, изобщо не е така. Единният пазар ще остане отворен. Става дума само за стандарти, които да бъдат прилагани. Най-важният подход е еднакво заплащане за една и съща услуга.

И наистина се чудя - казал съм го няколко пъти на ваши колеги от България – защо го правят. Защото големите транспортни компании от Западна и Северна Европа експлоатират вашите фирми и вашите шофьори като подизпълнители. Правилото за еднакво заплащане за еднакъв труд не се извършва за превозвачите от България, Румъния и изобщо от Източна и Югоизточна Европа.

Аз съм от Запада, от Германия, и съм този, който се опитва да ги надвие. Но колегите ми от вашите страни не гледат много в бъдещето. Те гледат всичко стъпка по стъпка. Но според моите разбирания това не допринася особено за добрите неща в ЕС.

- Наистина ли смятате, че западните компании експлроатират тези от Изтока?

- Нима се съмнявате? Ако българска компания плаща 5 евро, а германска или холандска – 10 евро, това не е справедливо. И аз се боря за вашите транспортни компании. Но те не разбират моя подход. От тях зависи, от стратегията им. Ние се борим за еднакво заплащане за еднакви услуги. И това се отнася и за компаниите, и за шофьорите.

Специално повечето от вашите компании са семейни. Собствениците карат камионите. Трима, четирима, петима души работят за тях. Но не получават парите, които трябва да получават. И това е моята борба за тях. Но те не го разбират.

- Как си обяснявате причината?

- Откъде да знам. Аз съм социалдемократ, не консерватор или десен популист. Бих искал да имаме единен пазар. Не правя разлика между българи и германци.