Българската православна църква (БПЦ) вижда в проекта на Националната стратегия за детето съмнителен „визионерски“ проект, „идеологическа концепция“ и „социален конструкт“. Това става известно от официалното становище, което митрополитите са приели на последното заседание на Св. Синод.  

„Законите на съпружеската любов и духовните устои на брака като доброволен и благословен от Бога съюз на мъжа и жената, законите на родителската любов и грижата за детето, според които е устроено и функционира семейството, не трябва да бъдат нарушавани от преходни и изменчиви политически идеологии или идеологически проекти за предефинаране на семейството, за преосмисляне на родителството или преформатиране на правата на детето, които се отклоняват от основните правни и морални принципи на Конституцията, законите и традициите на българското семейство.“, се казва в официално становище на Св. Синод. 

Само преди месец на официалния сайт на Св. Синод беше публикувано проектостановище, в което се казваше, че архиреите са против "механичното възприемане и прилагане на чуждестранни практики и политики в сферата на детското развитие и семейния институт". Оттам призоваха за цялостна редакция на документа, като бяха дадени конкретни препоръки за физическата защита на децата, тяхното духовно, религиозно и дори сексуално образование, насърчаването на ученолюбието и трудолюбието у тях.

Тогава се оказа обаче, че първоначалната позиция не е обсъдена между всички митрополити, а е самоволна и по инициатива на Ловчанския митрополит Гавриил. 

„Аз проявих инициатива Св. Синод да не остане без становище, защото срокът за общественото обсъждане беше до 8 февруари. Имахме само четири дни всичко това да се подготви, да се прегледа, да се редактира, което е изключително малко време. Аз се радвам, че имаме такова становище, ние по-нататък ще го усъвършенстваме и Св. Синод, когато има заседание, окончателно ще реши точно неговия текст.“, каза тогава пред Клуб Z митрополит Гавриил. 

В първия вариант сред най-дискутираните текстове бяха забраната на абортите - позиция, каквато БПЦ винаги е отстоявала, но и родителските методи на възпитание на децата. Появиха се тълкувания, според които едва ли не Църквата толерира "шамаренето".

В приетата на 2 април позиция на БПЦ няма и дума за абортите. Но се предупреждава, че националната стратегия за детето дава твърде много правомощия на социалните служби и на държавата, като се изземат функции на родителите и семейството. 

Ето част от официалното становище на Св. Синод.

„В този „нов подход“, който е залегнал в концептуалната рамка на проекта за НСД, се вижда залагане на условия за едно бъдеще, в което българското семейство и българският родител, както и българското училище и българският учител, още по-сериозно ще бъдат възпрепятствани да оказват своето благотворно възпитателно въздействие върху личностното развитие и духовно израстване на децата и учениците, тъй като ще бъдат лишени от авторитетното съдействие на най-важния и пръв стожер във възпитанието и образованието на подрастващите - семейството. 

Това ясно прозира като опасност във философията и концептуалната рамка на представения проект за НСД, тъй като в него грижата за правата на основния му субект – детето, и защитата на неговите интереси погрешно се извеждат от контекста на семейните отношения и естествените връзки на детето с родителите. 

Детската личност се разглежда и обособява като самодостатъчна ценност, а нейните права се обособяват от правата на родителите и тяхното упражняване в семейството, което води до ненужно и едностранчиво абсолютизиране на детските права или противопоставяне на интересите на детето на правата на родителите. 

Необходимо е да се прецизират мерките за закрила на детето с цел да не се допуска колизия с родителските права поради наличието на дисбаланс в предложения модел между правата на детето, правата на родителите и правата на семейството, което може да провокира противопоставяне между родители и деца и да доведе до неблагоприятни последици на разрушаване на взаимоотношенията в семейството и на утвърдения от традицията и закона модел на българското семейство. 

Защитата на правата и интересите на децата не следва да се отделя от подкрепата за родителските отговорности за възпитание и отглеждане на децата в семейството и да се допуска омаловажаване на незаменимата роля на родителите за грижата и възпитанието на децата процеса на тяхното личностно израстване. 

В сегашния вариант на проекта за НСД е налице тенденция за подценяване на семейството като общност от генетично, емоционално и духовно свързани лица, съотговорни за личностното развитие и благопреуспяване на детето и за общото щастие в семейния живот.

Мерките за закрила на детето от различните видове насилие и тормоз в семейството не следва да водят до държавна политика за омаловажаване на семейството и обезценяване на родителските права в процеса на възпитание на децата, а до целенасочена подкрепа за семейството и родителите, насочена към тяхното отговорно отношение и адекватна грижа за децата в семейната и училищна среда. 

В сегашния модел на стратегията липсват заложени принципи и приоритети за подкрепа на родителите за придобиване на капацитет за изпълняване на техните родителски права и задължения за отглеждане на децата в семейството като се презюмират властови отношения между родители и деца и недобросъвестност от страна на родителите и неспособност за адекватна грижа и защита правата и интересите на децата.

Това от своя страна предполага непропорционални и извънредни мерки за намеса от страна на държавните социални служби и професионалисти по детски грижи в отношенията между родители и деца и допуска прилагане на крайни мерки по ограничаване на родителските права и извеждане на децата извън семейната среда.“