В България се събират едва 26 на сто от градските отпадъчни води въпреки финансирането от страна на Европейския съюз. Страната ни е сред членките на ЕС с най-висока смъртност поради замърсяването на въздуха.

Тези и други критики се съдържат в огласения днес от Еврокомисията Преглед на изпълнението на политиките за околната среда (ПИПОС).

България обаче е постигнала и напредък в някои сфери.

В доклада се изтъква, че макар страната ни да е сравнително малка, тя се отличава с едно от най-голямите биологични разнообразия в Европа. 26 на сто от видовете, идентифицирани в Европа, и над 2% от тези по света живеят у нас. Затова е изключително важно държавата да запази и защити своите екологични ресурси, като продължи икономическия си растеж.

Има напредък, но има и какво още да се желае

България е постигнала значителен напредък в картографирането и оценяването на екосистеми и техните свойства, както и в разработването на системи за отчетност на природния капитал. Въпреки това правилното изпълнение на законодателството за защита на природата остава предизвикателство.

Въпреки че България е приела добра правна основа за справедливо изчисляване на таксите за събиране на отпадъците, тя все още не е приложила на практика принципа „замърсителят плаща“ в политиката си по управление на отпадъците.

Напредъкът в справянето със замърсяването на въздуха е ограничен до приемането на правни актове. Засега не е отчетено ефективно прилагане на практика.

Не се забелязва особен напредък в осигуряването на съответствие със задълженията за събиране и пречистване на градски отпадъчни води.

Добра практика

България е предприела стъпки за осигуряване на рационализиране на оценките в областта на околната среда чрез включване на оценката за съвместимост по Директивата за местообитанията, процеса на разрешаване в областта на комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването (IPPC) и процеса „Севезо“ относно химическата безопасност в своите процедури по оценка на въздействието на околната среда (ОВОС). Това рационализиране спомага за намаляване на административната тежест, засилва съгласуваността и ускорява процеса на вземане на решения. Усилията трябва да се съсредоточат върху правилното прилагане на тези разпоредби.

Критиките по сфери

Градски отпадъчни води

Въпреки продължаващите инвестиции в изграждането на необходимата инфраструктура, подкрепена главно с финансиране от ЕС, България все още изостава значително от стандартите, определени от Директивата за пречистване на градските отпадъчни води. Едва 26% от отпадъчните води се събират, 20,4% от събраното количество се подлага на вторично пречистване, а 6,7% от събраните отпадъчни води се подлагат на по-строга обработка. Останалите агломерации, които не отговарят на изискванията, се нуждаят от допълнителни инвестиции в мрежи за събиране и пречиствателни станции с приблизителна стойност над 2 милиарда евро.

Качество на въздуха

България е сред страните членки на ЕС с най-голяма смъртност поради замърсяване на въздуха, по брой изгубени години живот, свързани със замърсяване на въздуха, и по излагане на градското население на микрочастици. Според Европейската агенция по околна среда замърсяването на въздуха е довело до около 15 200 случая на преждевременна смърт в България през 2015 г. Основните източници на замърсяване на въздуха от прахови частици (прах) са битовото отопление и транспортът. Старите автомобили повишават риска от надвишаване на емисиите на азотни оксиди. Въпреки, че наскоро прие изменения в нормативната си база, които са стъпка в правилната посока, България все още не е предприела практически структурни мерки за справяне със замърсяването на въздуха и за хармонизиране на целите за качеството на въздуха със специфични ключови секторни политики като климат, енергетика, транспорт.

Опазване на природата

България все още не е изпълнила задълженията си за класифициране на специални консервационни зони, за определяне на специфични за зоната цели на опазване, както и за определяне на необходимите мерки за опазване в тях с цел запазване/възстановяване на видове и местообитания. Създаването на ефективна управленска структура за „Натура 2000“ и укрепването на капацитета на администрацията и другите органи, занимаващи се с тази мрежа, остава предизвикателство. Основните заплахи за биологичното разнообразие в България включват загубата на местообитания в резултат на градското и инфраструктурното развитие, неустойчиво земеделие, повишени нива на замърсяване на въздуха и експлоатация на икономически жизнеспособни видове.