Отнасят се към появата си на европейската политическа сцена като към мисия, възприемат участието си в евроизборите като „поколенческа задача“ в контекста на възхода на националистическите партии на континента и предстоящия (може би) Брекзит. Създадени са преди две години, определяйки се като „Движение за Европа“, днес са представени в над 30 държави, включително България, и имат към 30 000 поддръжници.

Какво всъщност поддържат те? Както е записано в програмата на партията: Волт е за енергията – енергията за Европа. Политическата цел е съвместно европейско правителство, федерална Европа, търсене на решения на европейско равнище. А за да се постигне всичко това, крепостта Европа трябва да бъде атакувана отвътре – от редовете в Европейския парламент.

„Вярваме в обединена Европа, която цени своите граждани и ги подкрепя в стремежа им да разгърнат своя уникален потенциал. Само по този начин можем заедно да достигнем най-високите стандарти в човешкото, социалното, екологичното и техническото развитие“, заявяват изпълнените с енергия членове на Волт. И добавят: „Искаме да  преосмислим политиката и да мотивираме всекиго не просто да мечтае за по-добро бъдеще, а и активно да съдейства за него. Заради това събираме въодушевените, енергични и изпълнени с надежда европейци – за да променим заедно статуквото“.

От 1 април Волт България събира подписи за регистрация за евровота.

Вече ги наричат „Партията, която иска да спаси Европа“, „Източник на енергия за Европа“, „Електрически шок за Европа“. Те самите не биха искали да бъдат нито леви, нито десни – по подобие на френския президент Емануел Макрон. А и програмата им е смес от червена, либерална и зелена политика, комбинация от най-различни видове каузи: искат до 2025-та година да постигнат изравняване в заплащането на мъжете и жените в Европа, да намалят бюрократичните пречки пред начинаещите предприемачи, да въведат в Европейския съюз  данък върху дизела и въглищата, в името на защитата на околната среда.

Самите те гордо се определят като прогресивни, макар съвсем не всички техни програмни намерения да са нови. От друга страна ако залагат на  новата интегративна политика и на необходимостта от положителна промяна в Европа, както  прокламират, несъмнено ще намерят и още съмишленици. А те им трябват, щом искат да се справят с предизвикателствата като промените в климата, икономическото неравенство, миграцията, международните конфликти, тероризма и влиянието на дигиталната революция върху пазара на труда.

Една от каузите на партията е опазването на видовото раззнообразие.

Партията Волт е създадена точно преди две години – за начало се приема откриването на първата им страница във Фейсбук. Започват без средства, без големи имена или политическа подкрепа, но вече имат представители по целия континент. Най-голям брой привърженици на Волт има в Италия, откъдето е един от основателите – Андреа Вензон. Останалите двама съучредители са французойката Коломб Каен-Салвадор и германецът Дамиан Бьозелагер. „Основахме партията, тъй като реакционните и популистките тенденции застрашават нашите ценности, а утвърдените политически сили не могат да предложат атрактивни и прагматични решение на актуалните проблеми.“

Това, което ги е ръководило в началото, било заключението, че „така повече не може да продължава“. И Европа ще рухне, ако не се предприеме нищо срещу наближаващия срив.

Две години по-късно тримата са в ръководството на партията, Андреа Вензон дори е определен от списание „Форбс“ за един от най-харизматичните млади италиански лидери. Дамиан Бьозелагер е вицепрезидент, а Коломб е политически секретар. Преобладаващата част от членската маса са млади хора, във връзка с което наричат Волт „движението на хипстърите“.