Article_top

В Годишния доклад за 2018 г. за оценка на въздействието, изготвен от Министерския съвет, се твърди, че най-много проблеми в изготвените оценки на въздействието на проекти от администрацията е имало по отношение на „Дефиниране на проблема“.

С други думи, чиновниците или не идентифицират правилно проблемите, които се очаква да решават, или го правят формално, за да спазят нормативните изисквания.

Независимо от причината, всеки, който наблюдава правенето на политики, знае, че е честа практика да се пишат нормативни актове от 5-10 чиновници в затворена работна група, които нямат конкретно знание за проблемите, което пък води до грешни политики.

Неразбирането на законите от гражданите е често цитиран проблем, който може да произлиза или от сложния/нарочно неясен език на законодателството (факт, който не се отрича от никой), или от липсата на житейска логика. Второто е определящо за последващото прилагане и спазване на регулациите и в крайна сметка води до по-трудни и скъпи условия за бизнеса и гражданите да спазват законодателството.

Извършването на оценка на въздействието преди да се реши какви действия трябва да предприеме администрацията, ако въобще се налагат такива, гарантира, че чиновниците знаят какъв точно е проблемът, кой е засегнат, какви са вариантите за решаването му и колко струва всеки вариант, както и какви са ползите за обществото. 

Данните посочват, че МС през 2018 г. е разгледал 345 предварителни оценки на въздействието на нормативни актове, което е голям прогрес от 2016 г., когато беше въведено задължението. Министерският съвет обаче посочва, че оценките често са формално извършени, без каквито и да е анализи и данни в подкрепа на твърдения, с бързи консултации, които не дават качествена информация, с объркани цели и средства, без да се знаят кои са заинтересованите страни и др.

С други думи, на брой оценките са добре, но като качество все още администрацията се опитва да преметне нормативните изисквания за разумно законотворчество.

Обсъждането със заинтересованите страни преди нормативен акт да влезе в сила е най-слабото звено. Според анализ на Националния център за парламентарни изследвания, в над 92% от внесените законопроекти за разглеждане в Парламента няма посочена информация за проведени публични консултации или обсъждания, а в около 90% от законопроектите няма включени гледните точки на заинтересованите страни.

Усещането, че политиките не се правят за хората, а точно обратното – без тях, се натрапва и води до ниска подкрепа за работата на управляващи и депутати, да не споменаваме ниското качество.

Посочените проблеми логично водят до постоянно променящи се закони, които не работят точно защото не се мисли преди да се действа. Шампиони през 2018 г. са Кодексът за социално осигуряване (13 промени през 2018 г.), Кодексът за застраховането (6 промени за 2018 г.), Кодексът на труда (8 промени за 2018 г.), Законът за движение по пътищата (8 промени), Законът за държавна агенция „Национална сигурност“ (5 промени) и др.

Освен незнанието за реалността от страна на чиновниците друга причина за честите промени е, че представителите на администрацията често се конкурират помежду си, не си говорят или преследват различни цели, което води до инфлацията на нормотворческия процес. Според МС, и през 2018 г. „продължава тенденцията от предишните години по-голямата част от измененията да се предлагат и приемат извън рамките на законодателната и оперативната програма на Министерския съвет“.

Възможността Министерският съвет да разглежда проекти, които не са включени в законодателната или оперативната му програма, ако са придружени от предварителна оценка на въздействието, се използва често и формалните оценки не са пречка, когато има политическо решение за дадена промяна.

Институт за пазарна икономика

 

В Годишния доклад за 2018 г. за оценка на въздействието, изготвен от Министерския съвет, се твърди, че най-много проблеми в изготвените оценки на въздействието на проекти от администрацията е имало по отношение на „Дефиниране на проблема“.

С други думи, чиновниците или не идентифицират правилно проблемите, които се очаква да решават, или го правят формално, за да спазят нормативните изисквания.

Независимо от причината, всеки, който наблюдава правенето на политики, знае, че е честа практика да се пишат нормативни актове от 5-10 чиновници в затворена работна група, които нямат конкретно знание за проблемите, което пък води до грешни политики.

Неразбирането на законите от гражданите е често цитиран проблем, който може да произлиза или от сложния/нарочно неясен език на законодателството (факт, който не се отрича от никой), или от липсата на житейска логика. Второто е определящо за последващото прилагане и спазване на регулациите и в крайна сметка води до по-трудни и скъпи условия за бизнеса и гражданите да спазват законодателството.

Извършването на оценка на въздействието преди да се реши какви действия трябва да предприеме администрацията, ако въобще се налагат такива, гарантира, че чиновниците знаят какъв точно е проблемът, кой е засегнат, какви са вариантите за решаването му и колко струва всеки вариант, както и какви са ползите за обществото. 

Данните посочват, че МС през 2018 г. е разгледал 345 предварителни оценки на въздействието на нормативни актове, което е голям прогрес от 2016 г., когато беше въведено задължението. Министерският съвет обаче посочва, че оценките често са формално извършени, без каквито и да е анализи и данни в подкрепа на твърдения, с бързи консултации, които не дават качествена информация, с объркани цели и средства, без да се знаят кои са заинтересованите страни и др.

С други думи, на брой оценките са добре, но като качество все още администрацията се опитва да преметне нормативните изисквания за разумно законотворчество.

Обсъждането със заинтересованите страни преди нормативен акт да влезе в сила е най-слабото звено. Според анализ на Националния център за парламентарни изследвания, в над 92% от внесените законопроекти за разглеждане в Парламента няма посочена информация за проведени публични консултации или обсъждания, а в около 90% от законопроектите няма включени гледните точки на заинтересованите страни.

Усещането, че политиките не се правят за хората, а точно обратното – без тях, се натрапва и води до ниска подкрепа за работата на управляващи и депутати, да не споменаваме ниското качество.

Посочените проблеми логично водят до постоянно променящи се закони, които не работят точно защото не се мисли преди да се действа. Шампиони през 2018 г. са Кодексът за социално осигуряване (13 промени през 2018 г.), Кодексът за застраховането (6 промени за 2018 г.), Кодексът на труда (8 промени за 2018 г.), Законът за движение по пътищата (8 промени), Законът за държавна агенция „Национална сигурност“ (5 промени) и др.

Освен незнанието за реалността от страна на чиновниците друга причина за честите промени е, че представителите на администрацията често се конкурират помежду си, не си говорят или преследват различни цели, което води до инфлацията на нормотворческия процес. Според МС, и през 2018 г. „продължава тенденцията от предишните години по-голямата част от измененията да се предлагат и приемат извън рамките на законодателната и оперативната програма на Министерския съвет“.

Възможността Министерският съвет да разглежда проекти, които не са включени в законодателната или оперативната му програма, ако са придружени от предварителна оценка на въздействието, се използва често и формалните оценки не са пречка, когато има политическо решение за дадена промяна.

Институт за пазарна икономика

Коментари

fake news's picture
fake news
fakenews

Големият проблем е, че закони се

правят от адвокати, които са сричали някакви ненужни глупости в СУ или някоя друга печатница за дипломи, но са неграмотни лаици във всичко останало и изобщо не разбират проблематиката на секторите, които им се харизват да законодателстват.

Освен, че са неграмотни лаици, те са и алчни до дупка, поради щото естествено са поддатливи на "влияние" от олигарсите, които царстват в даден сектор и свеждат всяка законодателна задача до две прости неща - как да изпълнят заданието на олигарха без да ги "хванат" и как напишат нещо, което са им може да се "тълкува" произволно, за по-натам.

Понеже и останалата част от т.нар. общество е горе-долу толкова неграмотна и подкупна, гърнето, в което ври корупционната гняс много лесно си е намерило похлупака.

Разбира се, ясно е кому дължим благодарности за това положение - на хората, които убиха образованието и го замениха с пропаганда с целенасочена политика за 30 години.

Така че управия няма, няма и да има :)

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кога ще приключи ремонтът на „Графа“?