Паднал ангел, помръкнал идол, трагичен герой... По този и още много начини е наричан Оскар Писториъс още след 14 февруари 2013 г., когато застреля с четири куршума през една врата приятелката си Рива Стеенкамп. Съжаленията и определенията продължиха и в последните дни, когато бе произнесена присъдата на лекоатлета, бягащ със специалните протези: невинен за предумишлено убийство, виновен за непредумишлено. Естествено, че има значение точната формулировка - в името на истината и за раздаване на правосъдие. За някаква утеха на близките на Рива, не че каквото и да било наказание ще я върне.

В морален аспект обаче всичко това са само думи. Както и да го наречеш, има отнет човешки живот, при това на абсолютно невинна жертва. Непредизвикано. Сега не разбрахме каква е истината, но някой ден тя ще излезе. Въпросът е кой е човекът, който стои зад един цял арсенал с оръжие в скъпа къща в охраняван до зъби район в Претория, Южна Африка? До 14 февруари 2013-а Оскар Писториъс бе сред най-обичаните спортисти в света. Даваха го пример, канеха го навсякъде, щедри спонсори го обсипваха с пари и облаги. Служеше за пример. Имаше защо.

Протезите на Писториъс

На 22 ноември 1986 г. Оскар Леонард Карл Писториъс се ражда в Йоханесбург без двата малки пищяла (фибули) на долните си крайници. Когато е на 11 месеца, краката му са ампутирани от коленете надолу. Израства в християнско семейство, силно повлиян от майка си, която обаче умира на 43 години, когато Оскар е на 15. По-нататък той винаги е изтъквал, че Шийла Писториъс е най-важният човек в живота му и че загубата й му се е отразила.

Учи в добри училища, но онова, което го влече, е спорта. Тренира ръгби, поло, борба... В средата на 2003 г. получава тежка контузия на ръгби - най-популярният спорт в родината му, което го принуждава да смени "грубиянския спорт за джентълмени" с леката атлетика. До момента Оскар тренира с протези, но специалисти, забелязали потенциала му на пистата, изработват специални "остриета", заради които продължава да бъде наричан Blade Runner. В началото никой не се наема да ги направи в Южна Африка, поради което е ангажирана компания в... Исландия.

Междувременно Оскар записва да учи бизнес администрация в университета в Претория - през 2006 г., но тъй като кариерата му на пистата набира скорост, бързо изоставя ученето. Все повече се прочува един лекоатлет, който бяга с "някакви специални средства, нещо като кенгуру". Почва и да печели състезания или поне да бяга като равен с добрите. Не е допуснат до олимпийските игри в Пекин през 2008 г. и една от причините е дължината на "остриетата". Това поражда много полемики.

Участва в параолимпийските и печели три златни медала - на 100, 200 и 400 метра. Дотук добре. Нататък почват да се случват неща, които имат общо повече с комерсиализма, отколкото с истинския спорт. Писториъс отива на световното по лека атлетика в Даегу (Южна Корея). За което получава покана от Международната федерация, след като е включен в състава на РЮА. Взема сребърен медал от щафетата 4х400, макар че не бяга на финала, а само в сериите.

Следват игрите в Лондон, където Писториъс става първият атлет с ампутация, участник на лятна олимпиада. И пак на въпроса: трябваше ли? Нали все пак има параолимпиада?! Необходимо ли е това "преливане"? Оскар не прави нищо изключително там, като дори не стига до финали, но популярността му скача неимоверно. Което дава отговор на горните въпроси. А спечелените два златни и един сребърен медал на параигрите в Лондон са малка подробност към вече божествения статус.

Месеци по-късно Оскар Писториъс отнема живота на любимата си. Тогава си мислехме, че най-малкото с кариерата му е приключено. След произнасяне на присъдата обаче, Международният параолимпийски комитет шокиращо обяви, че африканецът е добре дошъл по състезания, стига да излежи присъдата си. Сега внимание. Писториъс е на 27 години. Ако влезе "на топло" за 10 лета се прогнозира, че ще излезе след около пет. Това означава, че наистина има шанс да се състезава. Да не говорим, че завръщането му на пистата може да стане и доста по-рано, защото е налице вероятност атлетът да не лежи в затвора, а решетките да се заменят със строг режим и глоба.

Самият акт на даване на зелена светлина от страна на параолимпийците към "стрелеца от 14 февруари" говори колко много съвременният спорт е скъсал с корените и истинските си стойности. Да, ама представяте ли си колко много хора ще гледат състезания с участието на "убиеца" Писториъс?! Та това ще е световна и медийна атракция. Сега никой не гледа параолимпийците, освен техните близки и приятели. С Писториъс на пистата обаче рейтингите ще скочат неимоверно.

Същите рейтинги, които позволиха на The Blade Runner да бъде това, което е сега. Как така държиш толкова много оръжие в дома си, оправдавайки се, че те е страх от крадци, а в същото време богаташкият ти квартал се охранява зорко? Защо ходиш навсякъде въоръжен и стреляш по ресторанти и в коли? Жените в живота на Оскар до една се оплакаха от арогантно и грубо отношение и заплахи. Естествено, всичко това не тежи в съда. Но защо излиза наяве чак сега?

Писториъс е поредният паднал идол в спорта. Нареждаме го фигури като Ланс Армстронг, който допингира и корумпира цялото колоездене, до звездата от американския футбол О Джей Симпсън, оправдан за двойно убийство, но сега гниещ в затвора за въорежен грабеж, до серийния кръшкач, опетнил аристократичен спорт като голфа - Тайгър Уудс... И това са само най-пресните примери. Всички те бяха идоли, медийни герои и лица от реклами и кампании. Мислеха, че всичко им е позволено.

Провалът им струва скъпо не само на самите тях. А най-малко на онези, които ги обсипваха с пари и се грижеха за медийния им и обществен образ. Те първи се отметнаха от "златните си кокошки" - още на следващия ден. Но злото вече бе сторено...