„Защо капитализмът трябва да бъде реформиран?” и „Какъв е проблемът с днешния капитализъм?” са само две от многото заглавия, публикувани в последните месеци във водещи западни издания и дискутиращи онова, което коментаторите наричат „текуща криза на капитализма“.

В първото есе известният хедж фонд мениджър Рей Далио пише, че американската мечта умира заради липсата на възможности, намаляваща социална мобилност и големите неравенства. Във второто пък Нобеловият лауреат по икономика Ангъс Дийтън коментира защо капитализмът е станал толкова непопулярен и защо толкова много хора в момента смятат, че той не изпълнява достатъчно добре своите обещания.

Донякъде инспирирана от продължаващите, макар и вече отслабени протести на „жълтите жилетки“ във Франция, вълната от недоволство и критики към текущата система може да се разпознае в последните години с възхода на различни видове популисти и националисти, но се вижда и в организирания от френския президент Макрон национален дебат за приоритетите пред страната и гражданите.

Промяната в публичното говорене и преференциите на гражданите обаче отразяват и по-дълбоките промени, които се случиха в последните години както в икономическата дисциплина, така и в публичните политики и консенсуса на международните институции.

Преосмисляне на постулатите

Голяма част от развитите икономики днес са смесени – комбинация от пазарни взаимоотношения и лимитирани държавни намеси в някои ключови политики и сектори. В този смисъл въпросът отдавна не е капитализъм срещу социализъм, а е в съотношението между пазар и държавна намеса. Както наскоро казва в интервю за FT Alphaville Оливие Бланшар, който е заемал почти всички най-значими длъжности в икономическата професия – от шеф на факултета по икономика на Масачузетския технологичен институт до главен икономист на МВФ, в годините на т.нар Вашингтонски консенсус бяха направени редица промени и реформи, които да освободят пазарните взаимоотношения с оглед на някои от дисфункциите на 80-те години. В тези години либерализацията се прие като основно и единствено кредо, казва Бланшар. Годините на световната финасова криза, както и текущата вълна на популизъм обаче накараха икономистите да преосмислят някои основни постулати на икономическата дисциплина. Много от политиките, станали известни като неолиберализъм, всъщност отдавна не са неоспоримо подкрепяни от стандартните икономически модели.

Икономическата дисциплина днес много повече се занимава с различните видове пазарни провали и как те да бъдат коригирани. Така представиха и световно известните икономисти Дани Родрик (Харвард) и Габриел Зукман (Бъркли) през февруари тяхната нова инициатива под името „Икономисти за споделен просперитет”: „Неолибералните политики – или т.нар. пазарен фетишизъм – не са принципна употреба на модерната икономическа дисциплина, а нейното опростено и примитивно изопачаване”.

Икономическата дисциплина днес всъщност обсъжда реалните текущи проблеми, а не се изчерпва с идеологизми на абстрактната пазарна структура от XIX век. Либералните икономически политики създадоха дълъг период на икономически растеж, но той завърши болезнено със световната икономическа криза, а междувременно игнорира и някои трупащи се проблеми – засилена несигурност у работещите и стагниращи доходи на средната класа, негативите на свръхглобализацията, на мерките за икономии и на свръхконцентрацията на богатства и доходи.

Предстоящата дигитална трансформация и рисковете, които тя може да създаде за много професии, прави решителните и добре замислени политики още по-наложителни. В същото време, все по-ясна става нуждата от регулация на големите технологични концерни, които засилват концентрацията на пазара, а по този начин могат да имат и негативни ефекти върху неравенствата, договорната сила на работниците и дори нивото на иновация. Дигиталният сектор формира особен вид пазарна концентрация, в която големите технологични концерни изкупуват успешните стартъпи и ги правят част от своята eкосистема. Това засилва допълнително и без това притеснителните трендове за сериозна пазарна доминация на няколко фирми и съответната монополизация.

Справедлив дял данъци

Решениятя на тези проблеми често противоречат на досегашните догми на модела, често наричан „неолиберален”, но са базирани на икономическа логика и внимателен анализ на проблемите. Преди 15-ина години едва ли можехме да си представим, че МВФ ще говори за нуждата да засилим вечно ерозиращите приходи от корпоративни данъци чрез преосмисляне на системата на международно корпоративно облагане. Приходите от корпоративни данъци намаляват във всички групи страни по света в последните десетилетия, и както посочва Кристин Лагард, има нужда от нов подход, за да се гарантира, че големите корпорации ще плащат своя справедлив дял данъци. Либералите и центристите в политиката все по-често  също признават тази нужда и пледират за повече държавни намеси, както се вижда и от европейския манифест на президента Макрон.

Интересното е, че такива са и настроенията на голяма част от населението в развитите страни. От наскоро публикуваното допитване на OECD за 21 развити страни става ясно, че мнозинството хора в тези държави смятат, че не получават справедлив дял от публичните услуги и публичните блага от държавата, а 68 % смятат, че по-богатите групи от населението трябва да плащат по-високи данъци. Любопитното е, че дори в САЩ идеите за по-високи данъци за богатите, както и за данък върху богатствата са изключително популярни.

Затова и Брадфорд де Лонг, известен американски икономист от „Бъркли“, който се самоопределя като практичен неолиберал, призова преди седмици Демократическата партия да се довери на лявото си крило, в лицето на Бърни Сандърс и Александрия Оказио-Кортес, чийто подход проблемите на нашето време шумно да се адресират и дискутират, според него е по-практичен, отколкото търсенето на консенсус за центристки пазарни реформи. Александрия, по-известна с инициалите си АОК, най-младият член на Конгреса в неговата история, успя да влезе в заглавията с уверената си позиция, че най-горните подоходни групи и международните корпорации плащат относително ниски данъци. В предложенията и за по-високо облагане на най-високодоходните групи в развитите страни има голяма доза икономическа логика. В тези послания се вижда увереността и признанието, че именно социалният модел на Европа, е правилният път, който САЩ би трябвало да поемат.

Държавните разходи са важни и е важно за хората да разберат, че ако корпорациите плащат по-малко данъци, това ще значи по-високи данъци върху труда. Изпитанията на идните десетилетия свързани с автоматизацията и роботизацията ще означават именно нарастваща нужда от инвестиции в образование и мерки за компенсация, които да осигурят плавно преминаване от работа, към обучение и пак към нова работа. Тези сътресения на пазара на труда ще изискват сериозни интервенции.

Завой в мисленето

Докато стоят далеч от провалите на централното планиране и предлагат директни решения за проблемите на нашето време, добре дефинираните и адресирани политики по отношение на данъчното облагане, доходите и пазара на труда могат да допринесат към повишаване на благосъстоянието.

Последните развития в модерната икономическа дисциплина са много далеч от laissez-faire идеологията на свободния пазар, а се концентрират върху това как да се решат проблемите на нашето време, свързани със стагнацията на доходите, повишаващата се концентрация на богатства и концентрация на пазара и ефектите им върху работещите и потребителите. Не е случаен и завоят в мисленето на центристки и либерални лидери в Европа към повече държавни интервенции.

В своя апел към европейските граждани, Еманюел Макрон говори често за Европейския социален модел, подтикнат към това от бунта на „жълтите жилетки“, които му напомниха за нуждата да бъде по-близък до гражданите, а не „президент на елитите”. Дори Ги Верхофстад, лидерът на либералите в Европарламента, все по-често говори за общи европейски решения, които директно би отхвърлил преди няколко години.

Европейският социален модел е и моделът, на който демократичните социалисти в Щатите, искат да подражават. Както всички политики, и тези интервенции ще имат нужда от допълнителна оптимизация, но са насочени към това да гарантират по-добро разпределение, без да пречат на ефективността на икономиката. Хубаво е, ако искаме да сме в час с времето, в България също по-често да говорим за тези належащи проблеми.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".