Депутатите от ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС подкрепиха "по принцип" идеите на правителството за по-голяма финансова автономия на районните кметове в София, Пловдив и Варна, както и на кметовете на кметства, но никак не харесаха самия законопроект на властта за промени в Закона за местната власт и местната администрация. Това стана ясно по време на дебатите на първо четене днес. 

Става дума за обещанието на премиера Бойко Борисов, дадено пред Сдружението на кметове на кметства в края на миналата година. Те възнегодуваха, че нямат никакви правомощия за развитие на населените места, които управляват, по отношение на финансите. За всеки лев в момента трябва да се молят на кмета на голямата община, не участват в провеждането на обществени поръчки, нито в контрола по изграждане на обекти. Т.нар. "малки кметове" заплашиха с протести.

В резултат - Бойко Борисов им обеща промени в закона и те бяха приети през февруари от Министерския съвет.

Според предлаганите промени кметовете на малки населени места или оправомощени от тях лица да участват активно в подготовката и реализацията на обществените поръчки на територията на населените места, които ръководят. Проектът предвижда въвеждане на задължение на общинския съвет при приемането на бюджета на общината да одобрява разходи по определени показатели на кметствата в рамките на общия бюджет на общината. Изрично се регламентира задължение за кмета на общината в хода на изпълнение на бюджета да осигурява своевременно през годината одобрените разходи по бюджетите на кметствата. Създава се и възможност кметовете на кметства или оправомощени от тях лица да участват в комисиите за подбор на кандидатите и участниците, разглеждане и оценка на офертите и провеждане на преговори и диалог при реализиране на обществени поръчки, в комисиите за въвеждане в експлоатация на строежите, както и при съставяне на актове и протоколи по време на строителството, когато обектите са на територията на кметствата.

Депутатите обаче се възпротивиха на конкретните текстове. Особено много предложенията не се харесаха на народни представители, които идват от местната власт. Бившият кмет на Пловдив Славчо Атанасов (НФСБ/Обединени патриоти) дори заяви, че текстовете ще позволят районите на София, Пловдив и Варна да се превърнат в цели отделни общини, заподозря, че ще се случи "феодализация", ако въпросните "малки" кметове получат повече финансови гаранции. 

Зам.-председателят на парламента от ГЕРБ Емил Христов, който преди бе шеф на общинския съвет в Стара Загора, пък обяви, че "в опит да се поправят междуличностни отношения по места" ще се създаде проблем на кметовете на общини и начина на разпределянето на бюджета от тези кметове и от общинските съвети.

От изказването му не стана съвсем ясно какво има предвид под "междуличностни отношения" - но е факт, че често кметствата биват пренебрегвани от "големите кметове", особено когато става дума за финансиране. 

По думите на Христов "цялото законодателство се базира на това, че общината е основната единица в местното самоуправление" - тоест даването на повече правомощия на кметовете на кметства щяло да наруши субординацията. И на свой ред настоя за сериозен ремонт на правителствения законопроект между двете му четения. 

Притестения за текстовете сподели и Танер Али от ДПС, въпреки че той не се възпротиви на идеята за повече финансова независимост на малките населени места. 

Още от самото начало спор по темата има между Националното сдружение на общините и сдружението на кметовете на нмалки населени места. Това призна и финансовият министър Владислав Горанов, който бе натоварен с изготвяне на текстовете, внесени в парламента. По думите му обаче изпълнителната власт не може да е арбитър и "предостави" отговорността за намиране на баланс на парламента, който така и така разглежда законопроектите. 

Парламентът реши да удължи максимално срока за предложения между двете четения на законопроекта - тоест 3 седмици. Забавянето поставя под въпрос дали проектът ще бъде гласуван преди местните избори наесен, въпреки че за това има предостатъчно време все още.