Българските емигранти са превели на своите близки в България 2,4 млрд. долара през 2018 г., според наскоро публикуван доклад на Световната банка (СБ) за миграцията и развитието. В сумата, цитирана в доклада на СБ, влизат три пера  от платежния баланс – лични трансфери, компенсация на наетите и парични преводи от емигранти. В този смисъл дефиницията е по-широка и съответно сумата – по-голяма от числата, които обикновено се цитират, когато се говори за емигрантски пари и които се базират или на компенсацията на работниците, или на паричните преводи от емигрантите. Трябва да се има предвид, че последните не отчитат действително направени преводи, а са приблизителна оценка на база на броя на емигрантите и среден размер на трансфера (на един емигрант), който статистиката приема за близък до действителността. В данните на БНБ (и съответно тези, ползвани от СБ) съответно няма как и не се отчитат парите, които се носят на ръка от емигрантите или пък се пращат по близки.

Спрямо другите нетни донори на работна ръка в региона на Централна и Източна Европа България стои относително добре от гледна точка на тежестта на емигрантските пари спрямо местната икономика. Тези 2,4 млрд. долара, преведени от българските емигранти у дома миналата година, са равни на 3,8% от БВП, според изчисленията на СБ. Страни от региона като Албания (9,6% от БВП), Армения (12,1%), Босна и Херцеговина (11%), Грузия (12,2%), Сърбия (9,1%) превеждат 9-10% от БВП или повече, което е чувствително над трансферите от българските емигранти и показва както много по-голямата емигранска диаспора от тези страни (спрямо местното население), така и по-голямата зависимост на тези икономики от емигранските трансфери и съответно – по-голямата им изложеност на резки промени в трансферите. Все пак, ако се сравняваме с другите нови страни членки на ЕС, зависимостта на България от емигранските трансфери и най-сериозна. Дори Румъния и балтийските страни, с които традиционно се сравняваме, отчитат по-малка зависимост от емигрантските пари: ръмънците изпращат у дома 2,2% от БВП, литовците – 2,6%, естонците – 1,8%. Единствено стойността на емигранските трансфери от латвийците се приближава да тази от българите – 3,7% от БВП.

Много често емигрантските пари се сравняват с потока на преките чужди инвестиции и дори се коментира, че емигрантите са най-големият или един от най-големите чужди инвеститори в страната. Тази аналогия, обаче, не е коректна от икономическа гледна точка поради различните функции и предназначения, които двата потока на чужди средства към страната играят. Преките чуждестранни инвестиции в България са били около 3,2% от БВП през 2018 (според данните към момента, които тепърва ще се ревизират), т.е. те наистина са били малко по-малко от емигрантските пари.

В същото време, обаче, емигрантските пари се използват най-вече за текущо потребление на близките в  страната (храна и сметки, дрехи, наеми, ремонти). Неотдавнашно допитване сред емигранти в Испания, като част от анализ върху миграцията на БАН, показва, че около 72% от емирантските трансфери от Испания обратно в България се харчат именно за това. По-рядко, те служат за здравни грижи, покриване на заеми, за образование и за покупка на имоти. В този смисъл, те имат еднократен ефект върху икономиката на приемащата ги страна.

Институт за пазарна икономика