Article_top

“Апартаментгейт” поставя един основен въпрос: идва ли краят на антикорупционния модел “Борисов”? ГЕРБ получи този модел в наследство от НДСВ и Тройната коалиция, но Борисов го доразви и доведе до пълен разцвет.

Ето кои са елементите на този модел

1) В отговор на обществен натиск за борба срещу корупцията правителството променя законодателството и създава нови административни структури: ДАНС, КОНПИ, КПКОНПИ, БОРКОР, специализирани съдилища и прокуратура и т.н. В ранните години на модела тези органи бяха почти беззъби: БОРКОР например бе просто един правителствен „тинк танк", чиято основна задача беше да изработи “софтуеър за борба срещу корупцията” (каквото и да означава това). При създаването на КПКОНПИ и специализираните съд и прокуратура органите се сдобиха не само с “дигитални”, но и с реални “аналогови” правомощия. Постепенно се разшириха и изискванията за прозрачност, като все по-голям кръг политици бяха задължени да декларират имуществото си и конфликт на интереси;

2) На ключови места в системата се назначаваха единствено доверени лица на управляващите (които и да са те) и на ДПС. Този принцип произведе обществен потрес и дълги протести при избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС през 2013, но като цяло бе строго спазван. По върховете на органите за борба срещу корупцията минаха лица - като Алексей Петров например, чието присъствие там трудно може да се обясни с друго, освен с това, че са довереници на управляващите. Изборът на главен прокурор също се превърна в тест за лоялност към тези, които са на власт. Сотир Цацаров например успя да вземе теста три пъти: първо, за да бъде назначен от ГЕРБ; второ - с “Костинбродската афера” и с делата срещу Цветанов, за да засвидетелства вярност към новото управление на БСП и ДПС; и трето - отново към Борисов при връщането му на власт през 2014;

3) В резултат от тези фидуциарни (доверени) назначения, българската антикорупционна система произвеждаше основно един ефект: нямаше осъдени или засегнати по т.нар. високи етажи на властта. Този резултат стана лайтмотив на критичните доклади на ЕК по Механизма за проверка и може да бъде открит като констатация в тях от 2007-ма досега. През годините се изтъркулиха множество огромни скандали, от които управляващите (и ДПС) се измъкваха винаги сухи. Сред по-емблематичните бяха:

-   Хонорарът на Ахмед Доган за “хидроинженерство”;

-   Аферата “Хохегер”, при която стана ясно, че огромни суми, дадени на една австрийска агенция за пиар на България, се връщат към български “подизпълнител” - Моника Йосифова, която живее с тогавашния премиер Станишев и по-късно му става съпруга;

-   Аферата “КТБ”, за която обвиняеми днес са само Цветан Василев и шефове на надзора в БНБ, но нито един управляващ, прокурор или шеф на антикорупционен орган. Интересното тук е, че на регулаторните и контролните органи не бе търсена никаква (дори политическа) отговорност. Така на практика всички останаха по местата си или дори бяха повишени или преместени на друг сходен пост;

-   “ЦУМ-гейт”, при който виден бизнесмен обвини главния прокурор в опит за натиск и изнудване по време на състояла се тайна среща между тях;

-   Придобитата от Ахмед Доган електроцентрала, която получава милиони от държавата за “студен резерв”;

-   Като цяло имущественото състояние на ключовите хора от властта и обкръжението им от ДПС - сметки, имоти, фирми - никога не е било внимателно и обстойно проверявано. Ако някой е подлаган на проверка, то е, за да го изкарат “най-чистият човек в държавата”. С неудобните или изпадналите от властта подходът е друг - скалъпени и изсилени обвинения, каквото е на път да излезе делото срещу Иванчева например;

4) Моделът разчита и на частична подкрепа от страна на опозицията. Вярно е, че тя може да стане негов обект, както беше при обвиненията срещу Цветан Цветанов от 2013 или срещу Елена Йончева днес. Но като цяло антикорупционните усилия бяха насочени към по-малки партии като Реформаторския блок например - всичките му министри бяха подложени на преследване, проверки и одиозни дела. ГЕРБ и БСП всъщност почти винаги са подкрепяли този модел (дори когато са били в опозиция), защото той е удобен за тях. Този консенсус стана пределно ясен при размиването на конституционната съдебна реформа през 2015 и избора на нов ВСС, който възпроизведе статуквото. Особено показателно бе поведението на Корнелия Нинова по “ЦУМ-гейт” - тя така и не успя да събере кураж да отправи критика към главния прокурор, а се ограничи с действия по отношение на съпартиеца си Георги Гергов (участник в тайната среща в ЦУМ).

5) Доверените лица по върховете на антикорупционната система - шефове в прокуратурата, съдилища, агенции - получават формална и реална неприкосновеност. България се е прочула навред с конституционния абсурд главният прокурор да може да бъде проверяван единствено от себе си. По този въпрос има решения на съда в Страсбург, но явно и този главен прокурор ще изкара мандата си, преди юридически гарантираната липса на отговорност да бъде отменена. С “Апартаментгейт” стана ясно, че и шефът на КПКОНПИ може да бъде проверен само от себе си - или от колегите си, които той е предлагал за назначение. При тази институция все пак има възможност за парламентарно отстраняване от поста, което ще е истинският тест за системата. Ако то не бъде използвано, значи ще се направи пореден опит за нейното възпроизвеждане.

“Апартаментгейт” е първият случай, при който моделът даде неочакван резултат - пострадаха ключови фигури по високите етажи на ГЕРБ, както и някои по мансардите на борбата срещу корупцията. От тази гледна точка скандалът с апартаментите е на път да развали политическия консенсус, на който се крепи антикорупционният модел “Борисов”: принципът неприкосновеност (за политиците) срещу безконтролност (за магистрати и проверяващи) може да бъде взривен. Ако това се случи, последиците за българската политическа система ще са трудно предвидими, но няма да е изключен такъв сценарий: изчезване на основни партии и навлизане на нови играчи в политиката. Ако италианският опит след операция “Чисти ръце” е показателен, можем да очакваме възход на (още по-) нови популисти. При нас те няма да са а ла Берлускони, чийто пример изразходихме още със Симеон Сакскобургготски и самия Бойко Борисов.

Но може да се случи и друго

Възможно е обаче и това: да бъде направен опит настоящият антикорупционен модел да бъде съхранен. При един такъв вариант ще се окаже, че Борисов “жертва” половината си партия, но запазва ключови, доверени, договорени с ДПС и партньори лица по върховете на антикорупционната машина. ГЕРБ понася удар, но този удар е необходим, за да се демонстрира, че моделът “работи”. Разследванията срещу неудобни се интензифицират, като същевременно щетите за управляващите се ограничават до имотните афери и няколкото оставки, но без да се стига до разследване на по-сериозни проблеми като доходи, банкови сметки, фирми, подставени лица. Един рубеж - апартаментите - е отстъпен, но моделът консолидира отбраната на другите рубежи, които са далеч по-важни.

Ако това се реализира, единственият ефект от “Апартаментгейт” ще е този: за министри и депутати ще се търсят хора без имоти. Една такава мимикрия най-вероятно ще „изнесе” реалната политика извън Министерски съвет и НС: подставените лица ще навлязат и по най-високите етажи на политиката. И тогава няма да е далеч времето, когато Марк Жирардели ще стане министър-председател на България.

Дойче веле.

 

“Апартаментгейт” поставя един основен въпрос: идва ли краят на антикорупционния модел “Борисов”? ГЕРБ получи този модел в наследство от НДСВ и Тройната коалиция, но Борисов го доразви и доведе до пълен разцвет.

Ето кои са елементите на този модел

1) В отговор на обществен натиск за борба срещу корупцията правителството променя законодателството и създава нови административни структури: ДАНС, КОНПИ, КПКОНПИ, БОРКОР, специализирани съдилища и прокуратура и т.н. В ранните години на модела тези органи бяха почти беззъби: БОРКОР например бе просто един правителствен „тинк танк", чиято основна задача беше да изработи “софтуеър за борба срещу корупцията” (каквото и да означава това). При създаването на КПКОНПИ и специализираните съд и прокуратура органите се сдобиха не само с “дигитални”, но и с реални “аналогови” правомощия. Постепенно се разшириха и изискванията за прозрачност, като все по-голям кръг политици бяха задължени да декларират имуществото си и конфликт на интереси;

2) На ключови места в системата се назначаваха единствено доверени лица на управляващите (които и да са те) и на ДПС. Този принцип произведе обществен потрес и дълги протести при избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС през 2013, но като цяло бе строго спазван. По върховете на органите за борба срещу корупцията минаха лица - като Алексей Петров например, чието присъствие там трудно може да се обясни с друго, освен с това, че са довереници на управляващите. Изборът на главен прокурор също се превърна в тест за лоялност към тези, които са на власт. Сотир Цацаров например успя да вземе теста три пъти: първо, за да бъде назначен от ГЕРБ; второ - с “Костинбродската афера” и с делата срещу Цветанов, за да засвидетелства вярност към новото управление на БСП и ДПС; и трето - отново към Борисов при връщането му на власт през 2014;

3) В резултат от тези фидуциарни (доверени) назначения, българската антикорупционна система произвеждаше основно един ефект: нямаше осъдени или засегнати по т.нар. високи етажи на властта. Този резултат стана лайтмотив на критичните доклади на ЕК по Механизма за проверка и може да бъде открит като констатация в тях от 2007-ма досега. През годините се изтъркулиха множество огромни скандали, от които управляващите (и ДПС) се измъкваха винаги сухи. Сред по-емблематичните бяха:

-   Хонорарът на Ахмед Доган за “хидроинженерство”;

-   Аферата “Хохегер”, при която стана ясно, че огромни суми, дадени на една австрийска агенция за пиар на България, се връщат към български “подизпълнител” - Моника Йосифова, която живее с тогавашния премиер Станишев и по-късно му става съпруга;

-   Аферата “КТБ”, за която обвиняеми днес са само Цветан Василев и шефове на надзора в БНБ, но нито един управляващ, прокурор или шеф на антикорупционен орган. Интересното тук е, че на регулаторните и контролните органи не бе търсена никаква (дори политическа) отговорност. Така на практика всички останаха по местата си или дори бяха повишени или преместени на друг сходен пост;

-   “ЦУМ-гейт”, при който виден бизнесмен обвини главния прокурор в опит за натиск и изнудване по време на състояла се тайна среща между тях;

-   Придобитата от Ахмед Доган електроцентрала, която получава милиони от държавата за “студен резерв”;

-   Като цяло имущественото състояние на ключовите хора от властта и обкръжението им от ДПС - сметки, имоти, фирми - никога не е било внимателно и обстойно проверявано. Ако някой е подлаган на проверка, то е, за да го изкарат “най-чистият човек в държавата”. С неудобните или изпадналите от властта подходът е друг - скалъпени и изсилени обвинения, каквото е на път да излезе делото срещу Иванчева например;

4) Моделът разчита и на частична подкрепа от страна на опозицията. Вярно е, че тя може да стане негов обект, както беше при обвиненията срещу Цветан Цветанов от 2013 или срещу Елена Йончева днес. Но като цяло антикорупционните усилия бяха насочени към по-малки партии като Реформаторския блок например - всичките му министри бяха подложени на преследване, проверки и одиозни дела. ГЕРБ и БСП всъщност почти винаги са подкрепяли този модел (дори когато са били в опозиция), защото той е удобен за тях. Този консенсус стана пределно ясен при размиването на конституционната съдебна реформа през 2015 и избора на нов ВСС, който възпроизведе статуквото. Особено показателно бе поведението на Корнелия Нинова по “ЦУМ-гейт” - тя така и не успя да събере кураж да отправи критика към главния прокурор, а се ограничи с действия по отношение на съпартиеца си Георги Гергов (участник в тайната среща в ЦУМ).

5) Доверените лица по върховете на антикорупционната система - шефове в прокуратурата, съдилища, агенции - получават формална и реална неприкосновеност. България се е прочула навред с конституционния абсурд главният прокурор да може да бъде проверяван единствено от себе си. По този въпрос има решения на съда в Страсбург, но явно и този главен прокурор ще изкара мандата си, преди юридически гарантираната липса на отговорност да бъде отменена. С “Апартаментгейт” стана ясно, че и шефът на КПКОНПИ може да бъде проверен само от себе си - или от колегите си, които той е предлагал за назначение. При тази институция все пак има възможност за парламентарно отстраняване от поста, което ще е истинският тест за системата. Ако то не бъде използвано, значи ще се направи пореден опит за нейното възпроизвеждане.

“Апартаментгейт” е първият случай, при който моделът даде неочакван резултат - пострадаха ключови фигури по високите етажи на ГЕРБ, както и някои по мансардите на борбата срещу корупцията. От тази гледна точка скандалът с апартаментите е на път да развали политическия консенсус, на който се крепи антикорупционният модел “Борисов”: принципът неприкосновеност (за политиците) срещу безконтролност (за магистрати и проверяващи) може да бъде взривен. Ако това се случи, последиците за българската политическа система ще са трудно предвидими, но няма да е изключен такъв сценарий: изчезване на основни партии и навлизане на нови играчи в политиката. Ако италианският опит след операция “Чисти ръце” е показателен, можем да очакваме възход на (още по-) нови популисти. При нас те няма да са а ла Берлускони, чийто пример изразходихме още със Симеон Сакскобургготски и самия Бойко Борисов.

Но може да се случи и друго

Възможно е обаче и това: да бъде направен опит настоящият антикорупционен модел да бъде съхранен. При един такъв вариант ще се окаже, че Борисов “жертва” половината си партия, но запазва ключови, доверени, договорени с ДПС и партньори лица по върховете на антикорупционната машина. ГЕРБ понася удар, но този удар е необходим, за да се демонстрира, че моделът “работи”. Разследванията срещу неудобни се интензифицират, като същевременно щетите за управляващите се ограничават до имотните афери и няколкото оставки, но без да се стига до разследване на по-сериозни проблеми като доходи, банкови сметки, фирми, подставени лица. Един рубеж - апартаментите - е отстъпен, но моделът консолидира отбраната на другите рубежи, които са далеч по-важни.

Ако това се реализира, единственият ефект от “Апартаментгейт” ще е този: за министри и депутати ще се търсят хора без имоти. Една такава мимикрия най-вероятно ще „изнесе” реалната политика извън Министерски съвет и НС: подставените лица ще навлязат и по най-високите етажи на политиката. И тогава няма да е далеч времето, когато Марк Жирардели ще стане министър-председател на България.

Дойче веле.

Коментари

Краят на какво?

Борисов няма "антикорупционен модел", Борисов има корупционен модел.

Когато го хванат влиза в типичния комунистически режим на "болярите са лоши, царят е добър" и "вие защо биете негрите".

А "краят" на този модел ще дойде тогава, когато господарите ви решат, че Борисов вече не им е полезен, другарю Смильов.
Тотка Фрутева's picture
Тотка Фрутева
тути фрути

Браво на Кубрат Йонев А

Браво на Кубрат Йонев А другарят Смилов се е поотвързал да ни показва очевидното и да хвърли малко димна завеса около руско-германската дружба. То не бяха германски адвокати за Цветанов, то не беше фондацията на германското разузнаване да го защитават! И кой пише сценария бе, другарю Смилов, само това не си ни разяснил? И кой отвори апартамент гейта и главно ЗАЩО? Ти сам пишеш, че моделът си работи толкова години! И знаците ти са твърде много - евроцент на знак, без да кажеш и една дума по същество! Гнус!
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

идва ли краят на Борисовия псевдоантикорупционен модел?

ЩЕ ДОЙДЕ АКО:

България се самоосвободи от руското владичество- насилничество, най-важният фактор за виталност на Борисовата псевдоантикорупционна система.

Ако в управлението на държавата участват политически структури от рода на ДБ, заради родолюбието й, заради намерението й да противодейства с легални средства на руското и турското бъркане във вътрешните ни дела и заради твърдия й курс към ЕС.

АКО ТОВА НЕ СТАНЕ – БОРИСОВАТА ПСЕВДОАНТИКОРУПЦИОННА СИСТЕМА ЩЕ БЪДЕ "РЕФОРМИРАНА" И „ПОДОБРЯВАНА” НЕ САМО ДОКАТО

Борисов е тартор, но и при неговите идейни последователи!
Тотка Фрутева's picture
Тотка Фрутева
тути фрути

Прав си с изключение на това

Прав си с изключение на това с ДБ. Москва не е изпускала у на с юздите нито за момент. Включително и с ДБ. Един факт: Атанас Атанасов е завършил ПЖИ "Тодор Каблешков" и е локомотивен машинист, което не го казва в нито една своя биография. Защо? Защото като курсант в ПЖИ, още на 19 години е станал член на БКП, заедно с Валери Григоров, друг любопитен "генерал"! Фактът е неоспорим и проверим! К' о праим сега?!

Борисов не е тартор,

Борисов е фигурант, както бяха фигуранти Беров, Виденов, Костов, Горския и Съсела преди него.
Raina Popova's picture
Raina Popova
raina_popova@abv.bg

Иде ли...зависи от нас


Светлина в тунела
„ Демократична България“ - ДБ за сега е единствената светлина в тунела. Който е против нея, тласка избирателите в задушаващата прегръдка на Борисов и Нинова, а България трябва да пребъде! Относно статията-поздравления!

Троловете на Радан Кънев през септември 2014:

"Светлина в тунела - Реформаторски блок - РБ засега е единствената светлина в тунела. Който е против нея, тласка избирателите в задушаващата прегръдка на Борисов и Нинова"

Троловете на Радан Кънев през декември 2014:

"Няма нов заем, 16 милиарда са консолидация"

Троловете на Радан Кънев през декември 2016

"Нова Република, Нова Република, Нова Република, Христо Иванов е Сатаната"

Троловете на Радан Кънев 2019:

GOTO ред 1
Тотка Фрутева's picture
Тотка Фрутева
тути фрути

Все още има неразбрали, че у

Все още има неразбрали, че у нас няма партия, несъздадена и не обслужваща Кремъл. Та в Москва трябва да са пълни идиоти, да не създадат и алтернатива сред инженерните им политически субекти. И до сега нямат грешка у нас - безкрайният преход го доказва. Докато има български балами, ще има и кремълски тарикати!
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Г-жа Фрутева,

стига празнословие и общи приказки!

Предложете нещо конкретно срещу руската злокачествено агресивна политика.

Конкретното е на тия избори

нито един глас за герб и за бивши и настоящи крепители на герб.

Бил ли си/си ли мутра, в коалиция с или на работа за мутрите - вън от политиката.

Тотка Фрутева's picture
Тотка Фрутева
тути фрути

Бих предложила, ако се

Бих предложила, ако се осъзнае от голяма част от българите, къде е проблемът. Понеже това не личи да е осъзнато, правя каквото е необходимо, за разлика от мъглата на др. Смилов! Ето само една стъпка за това, за което питаш: Незабавна промяна на програмите за обучение по история! За което не е нужно решение на НС, а може да стане по административен път! Ето втора стъпка: Незабавно премахване на всички окупаторски символи, начело с МОЧА. Има и съответните решения! Ето трета стъпка: Незабавна реорганизация на силовите структури, които са от времето на тато.....И как да стане, като горното не е осъзнато?!
дедо Ощавко's picture
дедо Ощавко
Ощавен маркиз

Големата посттоталитар

Големата посттоталитар-комунделска ДАЛАВЕРА на кейджиби-рашофил мафиотизираното ПЕТО/путо/КОЛОНство из ЕС-атлантската "БГ-губернийка" навлиза в своя последен и най-виШь етап от своето разиграване и кукльоведенЬе... С голема мочЬ са громят нечии "нечисти" и напольвинка "чисти" бизнеси, бизнесчета и жил. имотни замогвания.... На первий взгляд изглежда, че тоз, оня, третият и проч. "ше паднат сред първите първи в пракорорско-судебнийе кърви". Бие се кораво и по сиганската "престъпна проблематика" . Хо-хо. Народецот "бел и отруден" /илекторален/ сияйе и над новите изборни "свои победи" си бае. Мда. Къкто правилно е подчертал г-н Смилов, вгледани и рушкайки из нашенските храсталаци, не моеме да видиме, ква могучая "сибирска тайга" от ОРГАНИЗИРАНА МЕГА-корупция и лапурене на европски евра и нац.-бюджет-местно-данъчни левчуги СЕ ИЗСМУКВАТ от "праваславната" /и бъйстро кремло-фашизираща се!!!/ Задунайка?! Сичките "консервативни", яростно наци-популистки ПРАЗНОСЛОВИЯ на определен агентурен ешелон от нашенските путлитици за връзки с тоз и оня ми ти Орбань, Сальвини, тьотка Пенка и проч. са си глас из пустиня, братя и сестри българи. Единственият им адресат е : до Кремлин, до Жужльо. Тъй да знайте... И дано ЕС и НАТОвските ни съюзници и тоз път са направят, че ги не чуват. Щото инак до 5-10 годин нема да имаме "гражданска габровска мочЬ" да про/пут/тестираме и срящу ромите си...Просто сичките ше сме си една ОБЩА цигАнска задунайка, която да свири и пей по голямите сватЬби , кръшченета и яки запои на ЛУБЯНКО-Рашистанската МАФИЯ.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кога ще приключи ремонтът на „Графа“?