Чехов до брат си: Кой би могъл да предположи, че от нужника ще излезе такъв гений? (ОТКЪСИ)

„Литературата е труд”; „Краткостта е сестра на таланта”; „Сюжетът трябва да бъде нов, а фабула може и да няма”; „Езикът трябва да бъде прост и изящен”… Някои от най-прочутите сентенции на Антон Павлович Чехов, които днес са станали част от ежедневната реч, не са цитати от велики негови произведения, а от неговите писма. Малка част тях са публикувани на български език, но едни от най-хубавите – до брат му Александър – днес излизат за първи път на български език в сборника „За писането“ на издателство „Лист“. Тъкмо от тези писма са цитираните фрази.

Александър Павлович Чехов (1855 – 1913) е по-голям брат на писателя. Завършил е Физико-математическия факултет на Московския университет, журналист, автор на няколко сборника с разкази и на ценни спомени за Антон Павлович. Чехов нарича писмата на брат си Александър „първостепенни произведения” и високо цени неговия литературен вкус. Голяма част от кореспонденцията между двамата засяга литературата.

Отделни Чехови писма са публикувани на български език в шесттомника с избрани произведения от 1970 г., в осемтомника от 1989 г., както и в отделна книжка на библиотека „Панорама“, издадена през 1974 г. („Антон Чехов – Максим Горки, Писма“). Преводът на настоящото издание е направен от руския двутомник „Переписка А. П. Чехова“, публикуван през 1984 г. от издателство „Художественная литература. Москва“.

Предлагаме Ви някои от писмата в сборника „За писането“.

До Ал. П. Чехов
3 февруари 1886, Москва

Дългуч*, известна печалба**, рушветчия, изнудвач и всичко друго пакостно, което още ми идва на ум! Смъркам тютюн, за да ти кихна три пъти на главата, и отговарям на всичките ти писма, които „четох, за да те упреквам в нехайство“.

1) На куция дявол не вярвай. Ако в Светото писание дяволът се нарича баща на лъжата, то нашият редахтур е неин чичо. Работата е в това, че в изпратеното от теб лейкинско писмо няма нито капка истина. Не той ме замъкна в Питер; ходих по своя воля въпреки желанието на Лейкин, за когото присъствието ми там в много отношения е неизгодно. Той ти обещава пред свидетели увеличение не по-късно от 1 януари (а не от 1 март). Обеща на мен и тия дни му припомних това обещание. Освен това той цени псевдонимите, макар че стане ли дума за увеличение, си дава вид, че плюе на тях. Изобщо – лъжец, лъжец и лъжец. А ти плюй на него и продължавай да пишеш, като помниш, че пишеш не за болните, а за здравите.

2) Не разбирам защо ме съветваш да се пазя от Билибин? Той е душа човек и аз се учудвам как при цялата си меланхолия и склонност към сантименталност още не се е сближил с теб в Питер. Познанството ми с него и писмата, които ми пише, едва ли ме лъжат… Не се ли мамиш ти? Твоя разказ „Нов-новеничък“ го преправяше пред мен Лейкин, а не Билибин, който никога не е пипал разказите ти и винаги се е възмущавал да ги гледа изцапани от ръката на глупака. Голике също е великолепно момче… Нима ако го познаваше, ни веднъж нямаше да пиянстваш с него? Не ми се вярва… Впрочем ето извадка от писмото на Билибин: „Помолих Лейкин за увеличение от 10 рубли на месец, но получих отказ. Посрамих се!“. Значи – не само ти се ругаеш… Късметлия е този Лейкин! По една щастлива случайност всичките му служители са твърде възпитани – вежливи, та чак киселеят, говорят за хонорари деликатно, предпазливо, а в същото време самият Лейкин със зъби и нокти се бори за своето.

3) Худеков още не съм виждал, но скоро ще го видя и ще обсъдим сътрудничеството ти в „Петербургская газета“.

4) В „Будильник” материалът предаден***. За изпращането на списанието – говорих.

5) За това, че си нарекъл сина си Антон, ти изпращам презрителна усмивка. Гледай ти каква смелост! Че да беше го нарекъл Шекспир! Нали на тоя свят има двама антоновци: аз и Рубинщайн. Другите не ги признавам… Ами ако твоя Антон Чехов след време го изтипосат във вестниците затуй, че е буйствал в кръчмата? Няма ли да пострада от това моето реноме?.. Впрочем трогнат съм и архиерейски благославям кръщелника си, като му дарявам сребърна рубла, която Маша ще скрие до неговото пълнолетие. Обещавам му също така протекция (във висшите кръгове), книга с мои съчинения и безплатно лечение. В случай че забогатея, може да разчита да му плащам и обучението… Обясни му какво ми е званието…

6) Твоето поздравително писмо е дяволски, проклетнически, божествено художествено. Разбери, че ако пишеше разказите си така, както пишеш писмата си, отдавна вече щеше да си велик, голям човек.

Адресът ми е: Якиманка, къщата на Клименкова. Още не съм се оженил. Сега имам отделен кабинет, а в кабинета – камина, около която често седят Маша и нейният Ефрос – Реве-хаве, Нелли и баронесата****, девиците Янови и прочие.

Домът ни е пълен със студенти от консерваторията – музицират, врещят като козли и ухажват Маря.

Сега прилагам писмото на поета*****, един от най-симпатичните хора, които познавам… Той те обича до безобразие и заради теб е готов да си избоде очите. Николай все така мечтае за невъзможни неща и от нямане какво да прави си протрива гащите.

Не бъди баба, пиши и вярвай в моята преданост. Поздрави дома и чедата твои! Питай ме как още не съм банкрутирал? Утре ще нося в бакалничката 105 рубли – събрани за един месец. Прощавай… Бъди сигурен, че ще се видим по-рано, отколкото очакваш. Ще те изненадам като крадец в късна доба… наложи си лико******!

Твой А. Чехов

* Висок, слаб като върлина. – Бел. пр.

** Прозвище на таганрогско момче, което спестява дребни пари, повтаряйки: „Все пак известна печалба“, влиза в разговорния речник на семейство Чехови. Използвано е в повестта „Моят живот“. – Бел. пр.

*** В бр. 7 на списание „Будильник“ за 1886 г. е поместена сценката на Ал. П. Чехов „На обяд“ („Монолог на бащата”). – Бел. пр.

**** М. К. Маркова, по мъж Спенглер. – Бел. пр.

***** Писмото на Л. И. Палмин е неизвестно. – Бел. пр.

****** Израз от детството на Чехов: „Наложи си лико на задника“ – да не боли при наказание: удари с камшик, пръчка или ремък.

***

До Ал. П. Чехов
Началото на август 1887 г., Бабкино

Кой би могъл да предположи, че от нужника ще излезе такъв гений*? Твоят последен разказ, „На фара“, е прекрасен и чуден**. Навярно си го отмъкнал от някой велик писател. Първо го четох сам, после накарах Мишка да го прочете на глас, след това го дадох на Маря да го прочете и всеки път се убеждавах, че с този фар си надминал себе си. Ослепителна искра в мрака на невежеството! Най-сетне умно слово за трийсет глупави години! Във възторг съм и затова ти пиша, иначе скоро не би дочакал писмо от мен… (мързи ме).

Татаринът е великолепен, таткото – добър, пощенският началник – ясен от три реда, темата – доста симпатична, а формата не е твоя, а нечия нова и хубава. Началото нямаше да е шаблонно, ако беше разположено някъде в средата и раздробено; Оля също за нищо не става, както всичките ти женски образи. Ти положително не познаваш жените. Не бива, душо моя, вечно да се въртиш около един и същи женски тип! Къде и кога (не говоря за твоето ученичество) си виждал такива Оли? И не е ли по-умно и по-талантливо да поставиш редом с такива чудесни муцуни като татарина и таткото жена симпатична и жива (а не кукла), истинска? Твоята Оля е оскърбление за такава величествена картина като фара. Да не говорим, че тя е кукла, неясна, смътна, и сред останалите персонажи прави такова впечатление, сякаш между дузина лъснати до блясък ботуши си пъхнал чифт мокри и мръсни. Имай страх от Бога, в нито един от твоите разкази няма жена – човек, а всички са някакви подскачащи бланманжета, които говорят с езика на разглезените водевилни наивници.

Мисля, че фарът те е издигнал с три сажена над земята в очите на нововремците. Жалко, че не са те посъветвали да се подпишеш под него с пълното си име. За Бога, продължавай в този дух. Обработвай внимателно и не давай да се печата (в „Новое время“), преди да видиш, че хората ти са живи и че не лъжеш по отношение на действителността. Да се лъже, може в „Събрани занимателни факти“ (където твоят старшина се намъква в статистиката (!), а писарят се познава с криминалните престъпници (!!)***, но за съботниците, които ще ти осигурят пари и име, се пази… недей пак да описваш концертиращи музиканти, които се съдят така, както още никой с никого не се е съдил****; впрочем не пипай и благотворителните дружества***** – темата е изтъркана и в целия разказ новото е само едно: губернаторшата в басмена рокля.

„Фара“ го скрий. Ако напишеш още десетина подобни разказа, можеш да издадеш сборник.

Сега получих писмо от Шехтел, който ме уведомява за болестта на Николай. Кръвохрачене. Не вярвам да е нещо сериозно, защото Николай ми гостува тези дни в Бабкино и беше напълно здрав.

Изпращам ти писмото на един от ревностните почитатели на Суворин******. Тъй като в него са изразени желанията и стремленията на немалко московчани, смятам, че нямам право да не го покажа на Суворин, макар да съм убеден, че той едва ли ще му обърне внимание. По някого (Маслов, Коломнин и други) ще известиш Суворин за съдържанието на писмото или с необходимата тактичност ще му изпратиш самото писмо. За резултатите ще съобщиш на мен. Аз не зная адреса му.

Какво, моята книга издъхна ли*?

С нетърпение чакам хонорара. Сметката вече ти е изпратена. Ако се е загубила, вземи го без нея и по-скоро ми го прати: страдам!!

На всички твои се покланям, а на теб не. Ти не си гений и между нас няма нищо общо.

г-н Чехов

* Израз, битувал в семейство Чехови. М. П. Чехова си спомня, че Антон Павлович веднъж носи от студения нужник случайно попаднало там котенце, станало след това красив котарак. „Антон Павлович ще си дойде понякога уморен от университета, ще легне след обяда да си почине на дивана, ще сложи котарака на корема си и гладейки го, ще каже: „Кой би повярвал, че от нужника ще излезе такъв гений!…“ (М. П. Чехова. От далечното минало). – Бел. пр.

** Разказът е напечатан в „Новое время“ на 1 август 1887 г., бр. 4102. Подпис: Ал. Ч. – Бел. пр.

*** В отдела „Събрани занимателни факти“ („Осколки“, 1887, бр. 5, 31 януари) е поместена хумореската на Ал. П. Чехов „Слагай вещите на мястото им“. Подпис: Алое. – Бел. пр.

**** В разказа „Световен износ“ („Новое время“, 1887, бр. 4053, 13 юни). – Бел. пр.

***** Има се предвид разказът „Добро дело (Провинциална случка от миналото)“ – „Новое время“, 1887, бр. 4085, 15 юли. – Бел. пр.

****** Писмото неизвестно. Вж. за него също и в писмото на Чехов от 7 или 8 септември 1887 г. – Бел. пр.

******* „В здрача“. – Бел. пр.

***

До Ал. П. Чехов
10, 11 или 12 октомври 1887 г. Москва

Гъсоче!

Писмото ти получих; и за да не лежа в леглото и да гледам в тавана, сядам на масата и отговарям.
Сестра ни е здрава и читава. Интересува се от литература и ходи при Ефрос. Неотдавна се фотографира. Ако искаш да получиш снимка, пиши ѝ.

Майка ни е съгласна да закърпи не само ризите, но и черния ти дроб. Изпращай. Пари за тая работа не трябват, тъй като у нас има много парцали. Мама роптае срещу теб, че не ѝ пишеш.

Аз боледувам и изпадам в идиотски мрачни настроения. Не работя, перото ми пада от ръцете. В близко бъдеще очаквам банкрут. Ако не ме спаси пиесата, ще загина в разцвета на силите си. Тя може да ми докара между 600 и 1000 рубли, но не по-рано от средата на ноември, а какво ще стане дотогава, не зная. Не мога да пиша – всичко, което пиша, излиза глупаво. Енергията ми – фюйт*! изчезна като всички евреи от Париж – fuit**! Теми има, но сила почти нямам.

Дращя съботник***, но едва-едва и на несимпатична тема. Ще излезе лош, но въпреки това ще го изпратя.

От „Русские ведомости“ ще платят по 15 копейки на ред. От „Север“ ме канят и обещават: „Ще получите колкото поискате“. Викат ме в „Русская мьiсль“ и в „Северньiй вестник“. Суворин няма да стори зле, ако увеличи хонорара. Ако Кочетов получава 300 за месец, а Атава, въпреки вайканията му, по 20 к. на ред, на мен, докато не съм се изчерпал, едва ли ще е голям грях да ми плащат малко по-човешки, а не мизерни грошове. И без това ограбвам себе си, като пиша за вестниците… За „Беглец“ получих 40 р., а в някое дебело списание за една само печатна страница щях да взема… Впрочем това са дреболии.

Пиесата написах случайно, след един разговор с Корш. Легнах си, хрумна ми темата и я написах. Отне ми две седмици, по-скоро десет дни, тъй като имаше дни, в които не работех или пишех нещо друго. За достойнствата ѝ не мога да съдя. Излезе подозрително кратка. На всички се харесва. Корш не намери никаква грешка или сценична несъобразност – доказателство за това колко добри и чувствителни са моите съдии. За пръв път пиша пиеса****, ergo***** – грешките са задължителни. Сюжетът е сложен и не глупав. Всяко действие завършвам като при разказите: всички действия водя мирно и тихо, но накрая цапвам зрителя по мутрата. Изразходвах цялата си енергия за действително немногото силни и ярки места; мостчетата, свързващи тези места, са нищожни, вяли и шаблонни. Но все пак се радвам; колкото и да е лоша пиесата, аз създадох тип с литературно значение, изнамерих роля, с която ще се наеме само такъв талант като Давидов, роля, в която актьорът може да се разгърне и да покаже дарбата си… Жалко, че не мога да ти я прочета. Ти си лекомислен човек и немного зорък, но с много по-свеж и тънък слух от московските ми хвалители и хулители. И отсъствието ти за мен е не малка загуба.

В пиесата има четиринайсет действащи лица, от които пет – жени. Чувствам обаче, че тези мои дами, освен една, са недостатъчно разработени.

След 15-и се осведоми в кантората за продажбите на „В здрача“. С какво ли не се шегува дяволът, може пък да падне някой грош…

Попитай Суворин или Буренин ще се наемат ли да отпечатат съчинение от 1500 реда? Ако да, ще им пратя, макар и да съм против печатането във вестниците на такива работи, които като дълги сърмени одежди влачат шлейфа си в продължението на следващия брой. Имам роман от 1500 реда******, не е скучен, но за дебело списание не става, защото в него фигурират председател и членове на военно-окръжния съд, т.е. хора нелиберални. Питай и ми съобщи по-скоро. След твоя отговор бързо ще го препиша на чисто и ще го изпратя.

Занковецкая е сила страшна! Суворин е прав – само тя не е на мястото си*******. А ако заради твоя милост Буренин е останал с пръст в устата, това не е беда: езикът ти е бил движен не от инерцията, а от божията ръка…******** понякога не е лошо да казваш истината. Кланяй се.

А. Чехов

*„Фюйт“ – любима думичка на В. В. Давидов, която на шега се употребява и от неговите приятели (вж. „Около Чехов“, с. 58). – Бел. пр.

** Изтече, избяга (фр.) – Бел. пр.

*** „Студена кръв“ – Бел. пр.

**** Преди „Иванов“ са написани юношеската драма „Без баща“ и малките пиески: „На големия път“, „За вредата на тютюна“, „Лебедова песен“ („Калхас“). – Бел. пр.

***** Следователно. – Бел. пр.

****** Един от неосъществените замисли за роман. Вероятно фрагменти от него се появяват в разказа „Писмо“, в недовършения разказ „У Зеленини“ и др. – Бел. пр.

******* В Москва гастролира украинската трупа на М. Кропивницки. На 5 октомври М. К. Занковецкая играе в „Наемничката“ на Кропивницки, на 9 октомври се състои нейният бенефис в пиесата на Карпенко-Карий „Бездарната“. Репертоарът на театъра в тези години е беден, тъй като е забранено да се поставят класически пиеси на украински език.

******** Ал. П. Чехов прочита на Буренин редове от предното писмо на Чехов (за Надсон).

Площад Славейков