Article_top

„Помним как първо бяха против Борисов, после – за него, после – пак против. Става дума за безсрамен, безпринципен и безцеремонен олигархичен интерес, курбан на който стават цяла професия и съсловие – журналистиката, а с нея – и обществото, на което е призвана да служи.

Обществото се усети как го изнасилват едва когато Пеевски посегна и към държавната сигурност. И дори срещна политическа воля да я получи. Добре, че нямаме ядрено куфарче, иначе можеше и него да поиска.“

...

Веселин Желев

Помня, когато Веселин Желев написа този текст. Защото си помислих, че той е следващият. Само преди три седмици бяха уволнили главната редакторка на „Труд“ Светлана Джамджиева.

Сбърках, разбира се. Следващата бях аз. Веско изкара още няколко месеца, в които дори успя да напише няколко текста. В „кръглата папка“ (какъвто е вестникарският жаргон за кошчето за боклук) попаднаха доста други негови материали. „Папката“ систематично започна да поглъща и други колеги. После вече нямаше нужда – те сами се разбягаха в търсене на място, където да напишеш какво мислиш, не означава да си „следващият“.

Защо ви припомням това ли? Защото днес повече от пет години по-късно ние с Веско Желев пак работим заедно. Съвсем като едно време, когато почти заедно седнахме в залата за планьорки на „Труд“ – той като шеф на международния отдел, аз – на вътрешния. Хиляда години са минали оттогава – и сме спорили, и сме се поскарвали, и сме се разбирали (предимно), защото в общия ни днес клуб няма по-важно от това да имаме свободата да правим всички тези неща.

А как ги правехме преди, когато някакви хора си мислеха, че е лесно да подрежеш крилата на Веселин Желев, днес можете да видите в първата му книга. Тя съдържа анализи, коментари и репортажи от годините му като кореспондент на „Труд“ и „Клуб Z“ в Брюксел. И носи емблематичното заглавие „О-став-ка!“.

В книгата са включени над 100 публицистични текста за атентатите в Брюксел и в Париж, за украинската, миграционната и гръцката дългова криза, за перипетиите на българското членство в Европейския съюз.

„Без претенции за академизъм или изключителна експертност Желев ни е предлагал интерпретации и разбиране за детайлите на европейския политически и институционален процес, които са обикновено доста по-задълбочени от тези на титуловани специалисти и делегирани български представители в учрежденията на ЕС“, пише в предговора политилогът проф. Огнян Минчев.

Но тази книга съдържа много повече – в нея пише за нас. За всеки ден, в който с дребните си и често неосъзнати действия бутаме собствената си държава и бъдеще точно към онова място, на което на никого не му се ходи. А край пътя е спрял Веско и сочи водачите ни:

„Вие отглеждате простотия и безхаберност и после ахкате пред проявите им. Мога да ви кажа само едно: „О-став-ка!“

И, ако се питате чия оставка всъщност иска, най-добре е да потърсите отговорите в книжен център „Гринуич“ на 23 април 2019 г., където от 19,00 часа ще бъде представянето на книгата.

 

„Помним как първо бяха против Борисов, после – за него, после – пак против. Става дума за безсрамен, безпринципен и безцеремонен олигархичен интерес, курбан на който стават цяла професия и съсловие – журналистиката, а с нея – и обществото, на което е призвана да служи.

Обществото се усети как го изнасилват едва когато Пеевски посегна и към държавната сигурност. И дори срещна политическа воля да я получи. Добре, че нямаме ядрено куфарче, иначе можеше и него да поиска.“

...

Веселин Желев

Помня, когато Веселин Желев написа този текст. Защото си помислих, че той е следващият. Само преди три седмици бяха уволнили главната редакторка на „Труд“ Светлана Джамджиева.

Сбърках, разбира се. Следващата бях аз. Веско изкара още няколко месеца, в които дори успя да напише няколко текста. В „кръглата папка“ (какъвто е вестникарският жаргон за кошчето за боклук) попаднаха доста други негови материали. „Папката“ систематично започна да поглъща и други колеги. После вече нямаше нужда – те сами се разбягаха в търсене на място, където да напишеш какво мислиш, не означава да си „следващият“.

Защо ви припомням това ли? Защото днес повече от пет години по-късно ние с Веско Желев пак работим заедно. Съвсем като едно време, когато почти заедно седнахме в залата за планьорки на „Труд“ – той като шеф на международния отдел, аз – на вътрешния. Хиляда години са минали оттогава – и сме спорили, и сме се поскарвали, и сме се разбирали (предимно), защото в общия ни днес клуб няма по-важно от това да имаме свободата да правим всички тези неща.

А как ги правехме преди, когато някакви хора си мислеха, че е лесно да подрежеш крилата на Веселин Желев, днес можете да видите в първата му книга. Тя съдържа анализи, коментари и репортажи от годините му като кореспондент на „Труд“ и „Клуб Z“ в Брюксел. И носи емблематичното заглавие „О-став-ка!“.

В книгата са включени над 100 публицистични текста за атентатите в Брюксел и в Париж, за украинската, миграционната и гръцката дългова криза, за перипетиите на българското членство в Европейския съюз.

„Без претенции за академизъм или изключителна експертност Желев ни е предлагал интерпретации и разбиране за детайлите на европейския политически и институционален процес, които са обикновено доста по-задълбочени от тези на титуловани специалисти и делегирани български представители в учрежденията на ЕС“, пише в предговора политилогът проф. Огнян Минчев.

Но тази книга съдържа много повече – в нея пише за нас. За всеки ден, в който с дребните си и често неосъзнати действия бутаме собствената си държава и бъдеще точно към онова място, на което на никого не му се ходи. А край пътя е спрял Веско и сочи водачите ни:

„Вие отглеждате простотия и безхаберност и после ахкате пред проявите им. Мога да ви кажа само едно: „О-став-ка!“

И, ако се питате чия оставка всъщност иска, най-добре е да потърсите отговорите в книжен център „Гринуич“ на 23 април 2019 г., където от 19,00 часа ще бъде представянето на книгата.

Коментари

Kovatz's picture
Kovatz
Kovatz

Драга Мила Аврамова

Тояа, което напоследък прави Желев е баданарка на ГЕРБ, нищо друго!
true lies's picture
true lies
truelies

+1

горе-долу това е единственото, което може да се каже за господина.

Също така не може човек да не се съгласи с видния отдалече "политолог" и спец по научен комунизъм, че за г-на "претенции за академизъм или изключителна експертност" са неуместни.
Blagovesta Vasileva's picture
Blagovesta Vasileva
тутифрути

това

че и двата протеста, не донесоха повече демокрация , а затвърдиха едно демагагско управление, което води държавата и интересите на народа така както дойде, на принципа каквото се случи, а от друга страна затвърди управление чийто представители си станаха самодостатъчни и самодоволни, подобно на комунистите преди 1989 г. превърнаха властта дадена им от народа, за да го управляват, умно, справедливо, с прогрес в средство за лично облагодетелстване и семеен просперитет, ТА затова няма нищо велико, честно и справедливо в тези протести. С основание не участвах с тях защото усетих, че те и двата бяха инсинуирани от среди извън онзи кръг хора, които излязохме на улиците след 1989 г. и дълго време държахме на принципите на демокрацията и справедливостта. Къде е сега "Протестна мрежа". "Умря". Май бяха прави онези които казваха, че тая работа е била платена.
true lies's picture
true lies
truelies

Организаторите бяха 100% платени.

Ходеха си с радиостанции, имаха си контролиращи органи от разни фондации, дето подтичваха покрай шествията и ги снимаха, имаха агитка, която имаше задачи - например избутваха десетина дена поред няколко групи с плакати против герб, отклониха със зеления плакат шествието да не минава покрай офисите на герб и на ДПС и т.н.

Томислав Дончев даже излезе да ги подкокоросва пред парламента вечерта с белия автобус.

Всичко беше като по часовник.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кога ще приключи ремонтът на „Графа“?