По-европейска и по-социалистическа ли изглежда БСП, след като включи председателя на ПЕС Сергей Станишев в листата си за евроизборите? Вече има ли белег за проевропейска идентичност? Или си е пак същата, но с бламиран лидер (Корнелия Нинова), след като предложената от нея и Изпълнителното бюро листа бе променена от Националния съвет?

Тайното гласуване отреди петото място на Станишев, спечелил го на балотаж с Иван Кръстев - заместник-министър на образованието в кабинета „Орешарски“, който остана шести. Предвид заложената от БСП цел за поне шестима евродепутати, с двама повече от сегашната бройка, и ниския праг за преференции от 5%, не е изключено на 26 май да има изненадващи размествания.

Оценките за променената листа варират в двата полюса - от „бламиране“ на лидера до признак за демокрация. За разлика от ГЕРБ, например, приятелският огън в БСП е част от фенотипа ѝ. Първоначално Станишев обяви, че това, което вижда като листа, е подарък за ГЕРБ и „очевидно има тенденция за превръщането на БСП във вождистка партия, в ГЕРБ номер две“. Девет часа по-късно, вече като номер 5, призова оттук нататък БСП да не се занимава със себе си, а да води кампания с „ясен европейски и социалистически профил“.

Проевропейска идентичност или нов път?

Но всеки избирател, и самият Станишев е наясно, че това е химера - предвид заявените от „Позитано“ 20 червени линии - против Истанбулската конвенция, Пакта за миграцията и санкциите на ЕС срещу Русия. Те не просто са заявени - те са включени в предизборната платформа на социалистите, одобрена още през януари, и кандидатите за евродепутати трябва да се съобразяват с тях. Това се отнася и за лидера на ПЕС, подкрепящ Истанбулската конвенция - защото такова е решението на самата ПЕС.

По въпроса за санкциите срещу Русия обаче няма никакъв проблем, тъй като тук позицията на Станишев е идентична с тази на БСП, даже е много последователна. Преди месец българските евродепутати-социалисти, в т.ч. Станишев, гласуваха срещу предложената от Европейската народна партия (ЕНП) резолюция за състоянието на политическите отношения между Брюксел и Москва.

Но Европейският парламент реши, че Русия не може да бъде смятана за стратегически партньор и сътрудничеството с нея да се ограничи само до области „от общ интерес“. Станишев мотивира подкрепата си за Русия с думите, че санкциите не постигат нужния ефект, отношенията ЕС-Русия са на историческо дъно и има нужда от ново „разведряване“.

В синхрон с президентската институция 

Срещу това не възразяват и кандидатите от гражданската квота, съгласни и с все по-отчетливия евроскептицизъм на БСП, притегляна от Вишеградската група. Номер 4 в листата - съветникът на президента Иво Христов, напуснал БСП преди няколко години, също споделя тезата, че Европа се променя и много държави започват да следват „свои национални интереси“.

Христов е втората значима фигура, която ще си тръгне от „Дондуков“ 2 - първа го направи Елена Йончева, която беше секретар за връзките с медиите. Включването на Христов в червената листа е потвърждение на обоснованите предположения за синхрон между действията на БСП и президентската институция. 

Настоящата трансформация на БСП разрешава един казус от прехода - какъв път ще избере преименувалата се след 10 ноември 1989 г. БКП. И ако в началото изглеждаше, че може да бъде поведена по пътя на социалдемокрацията, макар да не бе ясно къде ще бъдат заведени комунистите, днес от тези хамлетовски драматургии няма смисъл. БСП избра националпопулизма, прикривайки го със социалдемократически лозунги за свобода, солидарност и справедливост.

ГЕРБ в подкрепа на Станишев

Няколко пъти този месец от ГЕРБ припомняха, че Станишев е уволнил Нинова като заместник-министър по време на управлението на Тройната коалиция и оттогава датира тяхната неприязън. В деня, в който управляващата партия представяше предизборната си платформа, премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов избра да започне с критика към БСП - пак заради липсата на Станишев в листата.

„Нашите опоненти вече нямат нищо общо с европейските социалисти. Имат само един човек в листата, който може би нещо разбира от европейска политика“, каза Борисов, визирайки Деница Златева (поканена от него за министър за европредседателството през 2017 г.). Оттам нататък е шпионин - Държавна сигурност, шпионин - Държавна сигурност“. Според премиера „някой иска да се предложи на Москва“. Не че Москва има нещо общо с листата.

Ако Борисов знае кои са шпионите, защото тези с принадлежност към бившите тайни служби са известни, да ги каже. Иначе съзнателно съдейства за изпращането на табун „троянски коне“ в Брюксел. 

Дойче веле