АНТОНИЯ РАНГЕЛОВА

„Надявам се да не да завършим четвърти, както винаги”, заяви капитанът на националния отбор по волейбол Тодор Алексиев точно преди една година   Е, внимавай какво си пожелаваш. Най-успешният национален отбор в колективните ни спортове вече не е четвърти, дори не е близо до тази позиция.  На завършващия вече мондиал записа най-слабото си представяне и приключи на 14-а позиция.

На високите ни мъже им беше омръзнало все да са четвърти, да се връщат с "тиквени" медали от големите форуми. Искаха повече. А ние мечтаехме да ги видим отново на почетната стълбичка, вярвахме, че мястото им е там. Те бяха толкова близо през последните две години  – четвърти на олимпиадата "Лондон 2012", четвърти на европейското през 2013 г. и Световната лига през 2012-2013 г.

Как така само за 2 години от летните игри се свлякоха до 14-ото място? Защо допуснаха 11 загуби от 12 мача на последната Световна лига и отпаднаха от първа група?

Ясно е, че отговорите на тези въпроси са "комплексни", както клиширано обичат да се изразяват в спортните среди. А вече не един и двама специалисти опитват да нищят тематa. Аргументите им изглеждат разумни и логични - слабо детско-юношеско направление, полуаматьорски клубен шампионат, заробващи договори при навършване на 18 години, студени зали, липса на квалифицирани кадри, остарели методики, честа смяна на треньори (петима за четири години в националния за мъже!?), Данчо Лазаров, узурпирал властта във федерацията от 2001 г. насам,  безобразно управление, непрозрачни обществени поръчки…

За мнозина Данчо Лазаров е проблем №1 на родния волейбол.
Свалянето му от власт обаче излежда като мисия невъзможна

Добре де, но нали залите си бяха студени и преди 2 години, Лазаров пак беше президент, шефовете на клубовете-фантоми и тогава гласуваха безропотно по време на изборните събрания... Защо тогава имахме успехи, а сега не? Какво се промени? Просто свърши инерцията. Случи се най-логичното, това, което стана във футбола, баскетбола, щангите, леката атлетика и т.н. и т.н. До скоро волейболът бе приятното изключение от правилото. Противно на логиката, националният ни отбор вървеше нагоре. Досега.

"Другите се развиват, ние си седим на едно място или дори слизаме надолу", отчете либерото Теодор Салпаров след поредния загубен мач на мондиала.

Безспорен факт. Вече доказан. Отборът играе остарял волейбол. Казвам това с цялата условност на понятието „остарял”. Разчитаме на силови индивидуални играчи, а не на отборна и организирана игра. Видяхме какви са резултатите, когато дори един играч не е във форма или пък се контузи. Настъпва пълен крах на полето. Няма защита, подсигуряване, не се изпълнява тактически правилен начален удар, не може да се изгради ефективна блокада...

Разчита се на първична атака, а модерният волейбол отдавна не се крепи само на този елемент. Ето защо ни бият на пръв поглед непретенциозни отбори като Канада, Финландия и тийнейджърския състав на Куба. Всеки състав, който успее да неутрализира диагонала ни, има сериозни шансове да победи. 

Някои от играчите се оправдават с психологически проблеми. Несериозно е капитанът на тима, който има над 10-годишен стаж в националния отбор да заяви, че липсва правилната настройка и че отборът не бил искал победата толкова, колкото опонентите. Понякога обаче нещата не опират до искане, а до можене. А на това световно волейболистите ни не можеха. Не можеха да си вкарат сервиса, не можеха да изкарат топка в защита и най-важното - не можеха да поемат отговорност. Дано след година могат поне малко повече, защото предстои европейско първенство в България.

На треньора много пъти му се искаше да се скрие от срам по време на мондиала

Грешките на състезателите обаче са само видимата страна на блатото. Основните проблеми са под повърхността и трябва там да се търсят промени. Дано само промяната не се изчерпи в подмяна на треньора. След загубата от Финландия, Пламен Константинов намекна за нещо подобно:

”Не искам емоционално да отговарям след такива загуби. Като се приберем, аз не мога да си подам оставката, защото нямам договор, моите задължения приключиха с това, което бях поел като ангажимент. За след това... нека да ни изстинат главите.” 

Константинов трябва да остане и да продължи битката, защото ако и той се откаже, отборът ще попадне в омагьосания кръг на постоянно сменящи се треньори и нещата ще станат безнадеждни.

Промените трябва да дойдат от и във федерацията, не че някой вярва в това. След последните скандали във волейбола през 2012 г., централата се „отърва” от Радостин Стойчев и Матей Казийски, като свали снимките им от зала „Христо Ботев” и от офиса си. И този път ли ще решат така „проблема”? Ще подменим плакатите и готово. А откъде ще дойдат лицата за следващите плакати?

Залата в Ботевград е една от малкото в добър вид в цяла България

От мразовитата зала „Васил Симов” на ЦСКА, от рушащите се „Панайот Пондалов” на Славия и „Септември” в Разлог, или от прокапалата „Арпезос” в Кърджали? Кой ще открива и тренира бъдещите национали? Как ще се създава конкуренция на отделните постове, като в момента трудно откриваме по 1-2 класни състезатели за различните позиции? Как ще се предпазят младите играчи от контузии при положение, че за повечето клубове думите „басейн”, „сауна” и „масаж” звучат като химера.

Можем ли да определим като професионални спортисти момчета, които през лятото заработват като бармани, аниматори или сервитьори, защото договорите им в най-добрия случай са за 7 месеца? Въпросите са безброй, а решенията вече са неизбежни.

И ако си зададем основния въпрос: „дълго ли ще чакаме да се оправи българският волейбол?”, отговорът отсега е ясен: „ако чакаме, ще е дълго”.