Article_top

Страшно уморително и най-вече обезкуражаващо е прозрението колко безкритично и инфантилно реагира т. нар. масово съзнание при всяко трагично произшествие с потенциал за безмерен умиляващ ефект. Тези дни виртуалното (но, за съжаление, и класическото "аналогово") медийно пространство е залято от легендарния сюжет за Колю Фичето, дето уж бил "спасил" Парижката Света Богородица през 1866 г.

Не стига таз ганювщина, ами по същия папагалски и плиткоумен начин се тиражира и "информацията" как след пожара парижки полицаи "открили" кола-бомба с газови бутилки и документи на арабски език край емблематичната катедрала. Случай всъщност от септември 2016 г., който няма нищо, ама абсолютно нищо общо с пожара от понеделник вечерта.

В същата линия се нарежда и споделяният вече хиляди пъти сантиментален кадър с фигура на Дева Мария в ръцете на пожарникари и спасители. А той въобще не е от френската столица, ами от разчистването на църковни отломки след земетресението в италианския град Акуила през 2009 г. Но пък идеално пасва на поголовното овлажняване, обхванало мрежата след огнената гледка от Париж.

Де ще му се види краят - не знам

Преди 5 години, покрай войната в Украйна и яростното отстояване на всяко късче истина, на всеки милиметър очевидност и яснота, на всяко установено понятие, руският карикатурист Сергей Йолкин беше маркирал с проста рисунка новия Ад. Два опониращи си профила, първият възмутено изрича: "Но това е лъжа!". А другият спокойно отвръща: "Не, това е хибридна истина".

Тогава тези прокоби изглеждаха пресилени, срещаха насмешки, нерядко и подигравки. Било истерия, ненужно нервничене, параноя. Днес вече всички говорят за фейк новини, хибридни стратегии и тактики, дори войни.

И това е по-страшното инферно, по-опустошително и от най-обширната огнена стихия. Катедрали, сгради, градове и държави се рушат и строят наново, светът го е виждал безброй пъти. Ала как се превъзмогват пепелищата в съзнанието, как връз тях отново се сади и никне здрава гора - туй не могат да кажат никои мъдреци. А ако напинят, значи са шарлатани.

Коментарът на журналиста Драгомир Иванов е публикуван в неговия профил във фейсбук. Клуб Z го публикува с негово разрешение. Заглавието е на редакцията.

 

Страшно уморително и най-вече обезкуражаващо е прозрението колко безкритично и инфантилно реагира т. нар. масово съзнание при всяко трагично произшествие с потенциал за безмерен умиляващ ефект. Тези дни виртуалното (но, за съжаление, и класическото "аналогово") медийно пространство е залято от легендарния сюжет за Колю Фичето, дето уж бил "спасил" Парижката Света Богородица през 1866 г.

Не стига таз ганювщина, ами по същия папагалски и плиткоумен начин се тиражира и "информацията" как след пожара парижки полицаи "открили" кола-бомба с газови бутилки и документи на арабски език край емблематичната катедрала. Случай всъщност от септември 2016 г., който няма нищо, ама абсолютно нищо общо с пожара от понеделник вечерта.

В същата линия се нарежда и споделяният вече хиляди пъти сантиментален кадър с фигура на Дева Мария в ръцете на пожарникари и спасители. А той въобще не е от френската столица, ами от разчистването на църковни отломки след земетресението в италианския град Акуила през 2009 г. Но пък идеално пасва на поголовното овлажняване, обхванало мрежата след огнената гледка от Париж.

Де ще му се види краят - не знам

Преди 5 години, покрай войната в Украйна и яростното отстояване на всяко късче истина, на всеки милиметър очевидност и яснота, на всяко установено понятие, руският карикатурист Сергей Йолкин беше маркирал с проста рисунка новия Ад. Два опониращи си профила, първият възмутено изрича: "Но това е лъжа!". А другият спокойно отвръща: "Не, това е хибридна истина".

Тогава тези прокоби изглеждаха пресилени, срещаха насмешки, нерядко и подигравки. Било истерия, ненужно нервничене, параноя. Днес вече всички говорят за фейк новини, хибридни стратегии и тактики, дори войни.

И това е по-страшното инферно, по-опустошително и от най-обширната огнена стихия. Катедрали, сгради, градове и държави се рушат и строят наново, светът го е виждал безброй пъти. Ала как се превъзмогват пепелищата в съзнанието, как връз тях отново се сади и никне здрава гора - туй не могат да кажат никои мъдреци. А ако напинят, значи са шарлатани.

Коментарът на журналиста Драгомир Иванов е публикуван в неговия профил във фейсбук. Клуб Z го публикува с негово разрешение. Заглавието е на редакцията.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого ще гласувате на изборите за Европейски парламент?